Освен беден, нашият народ е и болен. Това заяви проф. дсн Атанас Атанасов от Българската академия на науките (БАН) по време на представянето на основните резултати от проекта “Здраве, качество на живот, неравенства. Състояние, взаимни влияния, тенденции и предизвикателства (от емпирия към теория)”, организиран от Института за изследване на обществата и знанието при БАН.
Според данните от проучването на БАН над 60% от българите са страдали от поне едно заболяване през последните 3 години. Отделно от това около 60% от българите посочват, че страдат от поне едно нарушение на психичното здраве. Около 65% от анкетираните заявяват, че страдат от поне едно хронично и дълготрайно заболяване, което е диагностицирано от лекар.
“Излиза, че нашият народ е беден, знаем го всички. Освен това ставаме обаче и болен народ. Нашият народ е болен”, заяви Атанасов. По думите му хората у нас страдат от едно, две, три или повече заболявания, включително и психични.
Организаторът на проекта доц. д-р Божидар Ивков също изрази безпокойството си по въпроса за качеството на живот на българите и разходите за здраве от джоба на домакинствата. Според него търсенето на повече пари за здравеопазване от пациентите става тенденция у нас, а разходите за здраве от джоба на пациентите са непропорционални на заплатите и пенсиите в страната. Ивков обясни, че това води до здравни неравенства и асиметрия за всички, живеещи около линията на бедността.
Според данните на БАН при заболяване на член от домакинството разходите за лечение достигат катастрофални размери – около 36% от приходите.
В някои случаи, при по-силно уязвимите групи, разходите за здравеопазване от джоба на пациентите достигат до над 100% от заплатата или пенсията на хората. “Тоест, те теглят кредит, за да покрият разходите за здраве”, обясни Атанасов.
Той посочи и пример – смяната на една тазобедрена става излиза над 4 000 лв., ако се търси качествена става. В този контекст човек с пенсия от 500 лв. следва да тегли заем, а какво остава за хората с пенсия от 200 лв., попита Атанасов.
Според статистиката всеки 10 човек е взимал заем, за да покрие здравните си потребности.
Атанасов обясни още, че водещо място при разходите за здраве от джоба на пациентите заемат разходите за медицински продукти за извънболнично лечение – над 60% от всички разходи за здраве.
Според резултатите от проекта на БАН става ясно, че най-честите здравни проблеми у нас се дължат на високото кръвно налягане – над 32% от анкетираните са посочили, че имат такива проблеми. 25% са посочили, че страдат от болки в кръста и краката. 38% от анкетираните са обяснили, че нямат никакво заболяване. 26% обаче са заявили, че страдат от 3 или повече здравни проблема.
Около 20% от българите са отговорили, че страдат от сърдечно-съдови проблеми. “Сърдечно-съдовите проблеми са придобили характер на национален, а не само на здравен проблем”, обясни Атанасов.
Тези проблеми се дължат на различни фактори в живота на хората. Наблюдават се различни тенденции, свързани с качеството на живот, образованието, местоживеенето и други фактори като зависимост с възникването на здравен проблем.
Така тенденция показва например, че 41% от хората с висше образование имат сърдечно-съдови проблеми. Друга тенденция сочи, че хората в големите населени места страдат по-често от проблеми със сърцето – в София 37% от хората имат сърдечно-съдови заболявания, което е два пъти повече от хората в малките населени места. Стана ясно и че 25% от лицата с доход до 200 лв. месечно страдат от сърдечно-съдови проблеми.
Основните фактори за болестите са възрастта и индекса на телесна маса. Основните рискови фактори – тютюнопушенето, алкохолът, високото кръвно, високата кръвна захар и други.
Доц. д-р Здравка Тонева от БАН обясни, че здравето на българите е на много ниско равнище и не спира да се влошава. Чувството за това се усилвало допълнително заради високите нива на социални неравенства в здравеопазването и достъпът до здравни ресурси.
“Здравеопазването в България се разпада”, отсече Тонева. Тя обясни, че хората от селата на практика са лишени от здравни грижи и помощ – 24% от населението е оставено без лекарска помощ. Хората в селата масово не ходили на лекари и не купували лекарства. По димите ѝ само пътните разходи на хората от селата вдига разходите с 40 лв., което е крайно недостатъчно при пенсии от 200 лв.
Според Тонева трябва всички закони за здравната политика в България да бъдат пренаписани.
Тонева обясни още, че сериозен проблем в здравеопазването се наблюдава относно неосигурените пациенти. “Известен наш политик, чието име няма да споменавам, е диабетик и трябваше да получи болнично лечение. Настаняват го, лекуват го. Лечението му струва около 23 000 лв. Оказва се, че той не е осигурен. Това била неговата форма на протест против здравната реформа. Накрая той излиза от болницата без да плати нито стотинка, а болницата се натоварва с 23 000 лв. Плаща ги болницата като ограничи разходите по други пера”, разказа Тонева.
Присъстващи на пресконференцията определиха посочената информация като “геноцид срещу българите и българското здравеопазване”. В този контекст Ивков спомена реформата по отношение на медицинските експертизи. По думите му тази реформа ще вземе пенсиите на хората, а държавата няма да им намери работа. Те ще трябва да живеят на фотосинтеза.
Проектът “Здраве, качество на живот, неравенства. Състояние, взаимни влияния, тенденции и предизвикателства (от емпирия към теория)” на БАН е съставен от 3 отделни изследвания. Изследването за разходите за здраве от джоба на домакинствата е проведено между 800 домакинства. Участниците в извадката на БАН са на възраст над 15 години. Данните за социалното неравенство са от друга извадка, осъществена на база на 2 340 анкетирани лица, отново в същата възрастова група – над 15 години. Извадките са представителни и са на принципа на случайния подбор. Пропорцията на възрастовите групи съответства на демографските пропорции на народа. Проектът обхваща интервал от 3 години – от 2014 година насам
