Шокиращият ръст на банковата печалба у нас има едно елементарно обяснение. И то е евтини пари. При годишен ръст на привлечените средства от близо 14 млрд. лева по средна цена от под 0.7%, която банките са платили като лихви (разходи за лихви от 1.03 млрд. лева) през 2023-а за целия си привлечен ресурс – 152.06 млрд. лева, е нормално да правиш значителни лихвени маржове и висок ръст на нетните приходи от лихви.
Данните на БНБ показват, че приходите от лихви на банките за 2023-та са близо 5.88 млрд. лева и спрямо 2022 г. са нараснали с 2.24 млрд. лева или с 61.88 процента. Ако ги съпоставим с размера на банковите кредити и аванси ще видим, че за 2022-а лихвената доходност от тях е била 3.78% годишно, а в края на 2023-а е нараснала до 5.53% годишно. Виждате ли разликата от близо 8 пъти в полза на доходността? Това обяснява огромният ръст – над 50%, на нетните приходи от лихви, които като общ размер в края на 2023-а се доближават до 4.85 млрд. лева при 3.23 млрд. лева в края на 2022-а. Именно този ръст е в основата на увеличението на общия оперативен доход на банковия сектор от 5.28 млрд. лева за 2022-а на 6.92 млрд. лева в края на 2023 година.
Нетните приходи от лихви за 2023-а формират 70.16% от този доход, докато делът на нетните постъпления от такси и комисионни – 21.32% и в сравнение с 2022-а делът на тези постъпления е намалял с 6.77 процентни пункта. Впрочем, според данните на БНБ нетният приход от такси и комисионни за една година почти не е изменил. Независимо от приказките за постоянно повишаващите се такси на банките, техният ръст като брутни приходи за годината е 5.88% , а като нетни приходи 3.10 процента.
Голямото увеличение на общия нетен оперативен доход осигурява и на пръв поглед шокиращия ръст на банковата печалба с близо 1.34 млрд. лева (64.35%) годишно. Разбира се окончателният й размер ще стане абсолютно ясен едва през пролетта, когато резултатите на банките бъдат заверени от одиторите, но и сегашната сума от близо 3.42 млрд. лева обещава значително покачване на показателя за инвестиции в страната на база на реинвестираната печалба.
Основен двигател на ръста на лихвените приходи на банките разбира се е кредитирането.
И най-вече корпоративните заеми. За една година те нарастват с над 3.55 млрд. лева – от 44.91 млрд. лева до 48.46 млрд. лева. И при такава маса е ясно, че носят основния доход от лихви. На техния фон заемите за населението от 39,47 млрд. лева изглеждат по-скромно, но тук трябва да се вземе под внимание значителният им годишен ръст от близо 5.53 млрд. лева, основна заслуга за който имат прословутите жилищни кредити. През 2023-а те са се увеличили с 3.67 млрд. лева или с 19.95% и са достигнали като общ размер 22.03 млрд. лева. Далеч по-скъпите потребителски заеми са нараснали с над 1.9 млрд. лева (11.79%) и в края на 2023-а са 18.4 млрд. лева.
Източник на този ръст в кредитирането са, както вече споменахме в началото, увеличението на привлечените средства със 13.93 млрд. лева, които в края на 2023-а са близо 152 .06 млрд. лева. Основополагащата част от тях са депозити на населението, чийто общ размер в края на 2023-а е над 82.61 млрд. лева и за една година са нараснали с 8.33 млрд. лева. И то при средна доходност на тези депозити под 1% годишно. Това говори за разполагаемия свободен ресурс в населението и за пореден път отваря темата за инфлационните източници.
Депозитите на фирмите, които в края на 2023-а са 48.3 млрд. лева, също растат, но със 5.13 млрд. лева за година.
Лавината от евтини привлечени средства осигурява огромна свръхликвидност на банките. Според информация на БНБ: “В резултат на увеличението на паричните салда в централни банки със 7.5 млрд. лв. (32.9%) до 30.3 млрд. лв., делът в активите на позицията пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане се повишава до 21.1% в края на декември 2023 г. (спрямо 17.8% към 30 септември 2023 г.)”. При сегашния привлечен ресурс от 152.06 млрд. лева, нивото от 12% на Минималните задължителни резерви би трябвало да абсорбира близо 18.25 млрд. лева. А останалите 12.05 млрд. лева са свободни ликвидни средства на банките (свръхрезерви), които по всяко време изцяло или една голяма част, могат да бъдат хвърлени в нови кредити, за да носят доход. Абсорбирането на подобна парична маса би означавало вдигането на задължителните резерви до 20%, но една такава мярка ще означава, че никой за никаква Еврозона не се готви, защото там нивото на минималните задължителни резерви е в пъти по-ниско от това в България. И ако влезем в Еврозоната ще трябва да поддържаме ниското ниво на ЕЦБ, а това означа изливането на огромен свободен ресурс на пазара със съответните последващи инфлационни процеси.
На целия този фон с увеличенията в кредитирането, странно изглеждат данните, които БНБ и банковата статистика показват за необслужваните кредити и свързаните с тях банкови разходи за обезценка.
“В края на декември 2023 г. брутните необслужвани кредити и аванси възлизат на 3.85 млрд. лв. (при 4.12 млрд. лв. в края на септември 2023 г.), а делът им в общата сума на брутните кредити и аванси е 3.63% (при 3.81% в края на септември). При представяне на показателя в широкия обхват (включващ паричните салда при централни банки и другите депозити на виждане) делът на брутните необслужвани кредити и аванси е 2.76% в края на четвъртото тримесечие на 2023 г. (при 3.06% в края на третото тримесечие). Нетната стойност на необслужваните кредити и аванси (след приспадане на присъщата им обезценка) в края на декември 2023 г. е 1.95 млрд. лв. (при 2.04 млрд. лв. в края на септември 2023 г.), а делът ѝ в общата нетна стойност на кредитите и авансите е 1.89% (при 1.95% в края на септември)”, пише БНБ. Според информацията на БНБ и на годишна база има намаление на необслужваните кредити и аванси. Това обяснява и намалението на разходите на банките със 174.33 млн. лева до 411 млн. лева за обезценки, което също влияе положително на финансовия им резултат за годината.
Но намаляване на разходите за обезценка при рязък ръст на заемите, което води до потенциално нарастване на кредитния риск, е доста нетипично за страната ни. Замислете се, дали подобни движения не са странни на фона на финансовата и корпоративна култура у нас. А и БНБ постоянно предупреждава за нарастващ кредитен риск. Вярно е, че риск се покрива най-вече с капитал, а той за една година е нараснал с 2.86 млрд. лева до 20.02 млрд. лева, но и разходите за обезценки са сериозен буфер срещу всякакви неблагоприятни развития на финансовите пазари.
Затова може би е разумно и банките, и регулаторът да имат по-консервативен подход към този елемент на макропруденциалната стабилност.
