На 31 май 2008 г. един шофьор ще види най-ужасната гледка в живота си. Мъжът пътува от Пловдив към Сунгурларе. Той минава Карнобат, когато край пътя забелязва овъглени останки от човешки труп в канавката.
По черните останки не личи дали е мъжки или женски. Шофьорът звъни на тел. 112 и минути по-късно на мястото пристигат две патрулни коли. По-късно експертиза ще установи, че овъгленото тяло е на 18-годишна ученичка от Карнобат, пише „Труд“.
На 26 май единайсетокласничката Мария Добрева се прибира късно вечерта вкъщи на ул. „Елин връх“. Малко преди това тя се е видяла с с приятеля си Владислав Янчев с прякор Зомби. По-късно младият мъж ѝ звъни отново и чува: „Ние късаме, не ме търси“.
След разговора Мария сваля дрехите, с които е била навън, оставя в коридора дамската си чанта и се облича с домашни дрехи и чехли. Владислав обаче не може да се примири. Той се обажда отново и успява да уговори момичето да се видят и да изяснят отношенията си.
Мария казва на родителите си, че излиза на двора за малко. Там я чака Зомби и тя се качва в автомобила му само по джапанки, без връхна дреха и без мобилен телефон. Скандалът, който се разразява между двамата, ще реши съдбата ѝ. Когато Владислав чува обвиненията ѝ, че е смотан нещастник, побеснява.
Започва да души момичето и отпуска хватката, едва когато тялото на жертвата се отпуска. Пали автомобила и откарва трупа на любимата си Мария извън Карнобат, където го изхвърля в канавката. Връща се пеша до най-близката бензиностанция и купува 2 литра гориво в бутилка от безалкохолно. Лъже, че е за приятели, които са закъсали с колата.
По-късно служителите ще кажат, че е бил спокоен и нищо не говори, че само преди минути е станал убиец. След като се снабдява с бензин, Зомби се връща при мъртвата Мария, полива тялото и драсва клечката, за да прикрие следите. След това потегля към дома ѝ, за да си осигури алиби.
Прави се на изненадан, че момичето го няма и дори приема поканата на родителите да вечеря с тях. След това остава да пренощува в дома на жертвата, като спи в кревата ѝ. На следващия ден близките пускат жалба за изчезването на детето им и Мария е обявена за издирване.
Владислав се прави на загрижен и заедно с всички участва в търсенето цели 4 дни. След откриването на овъгления труп, Зомби е задържан и разпитан.
В разследването се включват експерти от Института по психология към МВР-София и от Сектор „Престъпления срещу личността“. Владислав решава да признае всичко и разказва на криминалистите за убийството, като лично ги води до мястото, където е запалил трупа на момичето.
„Тялото бе овъглено, първоначално направихме разпознаване по стопилка от медальон, който жертвата е носела“, спомня си началникът на полицията в Карнобат Чолаков. Детекторът на лъжата показва, че той не лъже и действително е автор на страшното престъпление.
Мотивът за убийството е изгарящата го обида, че го напускат. Връзката на двамата продължила година и половина.
„Той я обичаше. Винаги съм го защитавала преди като се караха и изпитвах съжаление, защото е без баща. Не съм знаела, че в него има такава агресия“, каза почернената майка на момичето Дора Добрева. Мария обаче твърдо решава да се разделят. Зомби не можел да приеме това и се надявал, че ще се сдобрят.
Въпреки, че в хода на досъдебното производство Зомби признава какво е сторил, когато започва същинският съдебен процес, се отрича от показанията си. Той твърди, че те са били изтръгнати със сила от разследващите полицаи, които сами го били завели на мястото на изгорените останки.
Заявява, че са го били с бухалки, а пред съдия потвърдил показанията си, защото се страхувал от криминалистите. Под давление най-вече на майка си – уважавана учителка по немски език в едно от училищата в града, която не може да повярва, че синът ѝ е убиец,
Владислав се отказва от съкратено съдебно следствие, при което по това време е възможна присъда под минимума. Служебният му адвокат Веселин Мендизов не успява да го убеди и Владислав чува тежката присъда от Бургаския окръжен съд – доживотен затвор при специален режим на изтърпяване.
Апелативните магистрати и върховните им колеги потвърдиха присъдата. Представителите на Темида бяха категорични, че убийството е извършено по особено жесток начин, а Владислав е проявил дори садизъм.
Психолозите описват Владислав като пасивно-агресивен тип, който може изненадващо за близки и познати да прояви прикриваната от всички склонност към агресия. 22-годишният младеж бил болезнено слаб, мълчалив и тих.
Приятелите му на шега започнали да го наричат Зомби и прякорът му останал. Не е имал криминални прояви преди убийството, живеел само с майка си. Баща му починал преди много години, а сестра му била омъжена във Варна.
Убитата Мария пък била пълен антипод на затворения си приятел. 18-годишната девойка била жизнерадостностна, винаги усмихната и дружелюбна. Искала да стане адвокат. 11-класничката от природоматематическата паралелка на СОУ „Св.Св. Кирил и Методий“ работела като сервитьорка в местно заведение, но това не пречело на отличния ѝ успех в училище.
Родителите ѝ работели в БДЖ. Първоначално връзката ѝ с Владислав тръгнала много добре, но после двамата започнали все по-често да се карат и така момичето стигнало до решението да скъсат, което се оказало фатално за нея.
