Бруно Льору е изпълнителен директор на подразделенията на БНП Париба Лични Финанси в България и Румъния. Той има дългогодишен опит в потребителското кредитиране. Economic.bg разговаря с него за пазара на кредити в България, новите услуги на компанията и нагласите на българския потребител.
Г-н Льору, как се променя пазарът на потребителското кредитиране в България? Може ли да посочите някои нови тенденции?
В България се наблюдава един устойчив ръст на потребителското кредитиране – 69% от хората планират да потребяват повече и да го направят с помощта на кредит. Забелязва се една увереност от страна на българския потребител. Като втора тренденция могат да се посочат условията, които се правят за потребителски кредити – фиксираната лихва, удълженият период и конкурентният лихвен процент. Освен традиционните причини за отпускане на кредити, които са за ремонт на дома или покупка на автомобил, наблюдаваме ръст в областта на кредитите за пътувания и ваканции. Новите тенденции сочат, че те ще нараснат още.
Каква е средната сума, за която теглят кредит българските потребители? Как се изменя спрямо миналата година?
Към настоящия момент средната сума, за която хората кандидатстват е около 5500 лв., което е около 11% ръст за период от шест месеца. Това е едно сериозно увеличение за доста кратък период от време. Смятам, че една от причините за този ръст е фактът, че потребителите се чувстват все по-уверени.
Устойчивото развитие на икономиката, което се наблюдава в момента, води до по-голяма увереност в хоората, че ще намерят нова работа, ще получат увеличение на заплатите си и т.н. Българите стават склонни да взимат по-големи потребителски кредити и да се ангажират с по-дългосрочни проекти.
В кои региони на страната се теглят най-високи суми за кредит и за какъв период?
За най-високи средни суми за кредит в последните няколко месеца кандидатстват хората в Русе, което е изненада и за нас – средно 7000 лв. Както казах средната сума за страната е 5500 лв. На второ място се нарежда София с 6500 лв. средно.
Нараства ли броят на потребителите, които взимат кредит онлайн?
Броят на потребителите, кандидатстващи онлайн продължава да се увеличава. Между 30-33% от всички кандидатствания са онлайн. Най-активна е възрастовата група 20-29 години, които подават около 40-45% от заявленията онлайн. Втората важна тенденция е, че като говорим за онлайн се има предвид основно използване на мобилни устройства като смартфони и таблети – през тях са около 70% от посещенията в сайта ни, а 50% от молбите са подадени през такива устройства.
Изключително важно е в момента една компания да бъде много достъпна и да отговаря на запитванията на потребителите онлайн. Поради тази причина ние работим основно върху потребителското преживяване. Новият ни уебсайт е подобрен в тази посока, за да можем да отговорим на развитието на съвременните тенденции. Днес всичко е мобилност.
Какъв е делът на просрочените кредити за 2017 г. и за какъв период?
По отношение на необслужваните и просрочените кредити сме достигнали най-високо равнище на изпълнение на добри кредити след периода на кризата. Това е повлияно от растежа на БВП, на високата заетост в страната. Мога да се похваля, че 97% от клиентите ни не са имали какъвто и да е инцидент или забавяне на своите задължения. Това равнище е изключително високо и ние нямаме очакването през следващитe месеци то да се понижи. Междувременно не очакваме и повишение, просто по всяка вероятност ще се запаси сегашното ниво.
Какви са прогнозите ви за ръст на компанията през 2018 г.?
Предвиждаме ръст от 15% през следващата година. Освен естественият ръст на молбите за кредит, които получаваме в обектите на търговските ни партньори, има още два двигателя на този ръст. Първият е развитието на кредитните ни карти. Вторият двигател ще е предоставянето на дигитални услуги за клиентите.
Всъщност, нашата основна цел е да опростим още повече достъпа на клиентите, както и предоставянето на информация. Искаме да направим един цялостен процес, който става все по-лесен и да намалим времето за кандидатстване, доколкото е възможно. Искаме да предоставим на нашите клиенти предложения с фиксирана лихва и фиксиран период, така че да постигнат своите цели и да постигнат устойчиво развитие.
Къде се намира българският пазар на потребителско кредитиране спрямо румънския?
Българският и румънският пазари са доста близки. Те имат повече сходства, отколкото различия. Те се развиват изключително добре в последните години и има голямо търсене към дългосрочни потребителски кредити с фиксиран лихвен пазар и лихвен процент. Съществува доста голяма конкуренция на тези два пазара, което смятам, че е много добре за клиентите. Обща тенденция е, че те все още не са се придвижили изцяло към цифровизация и не са достигнали пълното си развитие в тази посока. Очакваме и в двете държави това да се случи. Също така и в България и в Румъния се наблюдава растеж на БВП и висока заетост. Има много оптимизъм по отношение на бъдещето. Двете държави са на челна позиция в Европа по този показател.
Кой е по-бързо развиващият се пазар от двата?
По настоящем има обединение на задълженията на кредитите. В три основни посоки Румъния отбелязва значителна преднина пред България – кредити за ремонти, за реновиране на домовете и консолидиране на задълженията. Пазарът за картовото финансиране в Румъния е изключително силен.
В България също се наблюдава тази тенденция, но на този етап в Румъния е по-висок ръстът. По отношение на възстановяването на ремонта на жилища, собствениците вярват, че могат да се ангажират с дългосрочни проекти и имат времето, енергията и капитала да го направят. Те си поръчват различни дизайнерски мебели и т.н.
Как си представяте пазарът на потребителско кредитиране след 5 години? В каква посока ще се промени?
Сигурен съм, че всичко ще се промени за 5 години и ще бъде един абсолютно различен пазар. От една страа банките ще имат много различни оферти. Ще има изцяло догитални банки. В момента в България няма нито една, но смятам, че до 5 години ще има поне пет или десет. Предложенията ще бъдат различни, потребителското преживяване ще бъде много по-добро.
