В последния работен ден преди Рождественските празници при премиера Николай Денков се събраха представители на БАН, Софийския университет “Св. Климент Охридски”, Националния статистически институт, Националното сдружение на общините, неправителствени организации и експерти. Поводът за срещата бе демографската политика или по-скоро липсата на такава, защото у нас актуалният термин е демографска криза.
Взеха решение да се разработи национален план с конкретни идеи, бюджет и срокове.
Премиерът Денков дори заяви, че ще стъпят на това, което е направено през последните години и ще надграждат, визирайки последните редовни правителства.
Ясни са и елементите, които ще помагат за подобряване на качеството на живот у нас – по-високи доходи, повече пари за репродуктивното и общественото здраве, безплатни учебници и други социални благини за младите семейства с деца.
Експертите препоръчаха мерките да се съобразят с особеностите на региона и доходите на хората, както и с някои социални групи. Друга цел ще бъдат младите българи в чужбина, които ще връщаме обратно.
Медиите пък бяха критикувани, че в общия информационен поток позитивните събития оставали незабелязани, а оттам страдал и положителния образ на страната, затова не е така привлекателна за младите ни емигранти.
Безспорно добри цели, да не бързаме да ги удавим в песимизъм. Въпреки че не е като да нямаме основание.
Такива са последните новини по борбата с демографската криза. Макар че, ако питате социолозите ще ви кажат, че такава няма. Според социолога Андрей Пампоров от БАН демографската криза е имало в средата на 90-те и ефектът от нея е видим сега, когато има криза с човешките ресурси.
Почти 30 години по-късно жените, които могат да раждат, са сериозно намалели, оттам и бебетата са по-малко. Има и светла новина през 2022 г. коефициентът на плодовитост е 1.78, при 1.58 през 2021 г., тоест плодовитостта расте, както казва социологът – жените, които могат да раждат, правят всичко по силите си.
Пак според социолозите през последните години страната ни започва да увеличава населението си. Доста хора напускат, но и доста се връщат. Проблемът е, че тези, които връщат, са предимно над 55-годишни и отдавна са преминали фертилната си възраст. За сметка на това напускащите са млади хора в разцвета си.
Когато се заговори за демографска криза вечният пример за преодоляването ѝ е Ирландия – европейската държава с най-младо население. Там обаче ключовата дума е икономически растеж и то такъв, че да привлича млади хора от други държави, в което ирландците не виждат проблем.
У нас за икономически растеж се говори срамежливо, а се оказа и че не сме особено толерантни към пришълците.
Такава е картината от години. Защо обаче сега демографската криза стана изведнъж приоритет номер 1? Защото няма работна ръка. Нацията застарява, такава е и световната тенденция, и дефицитът на трудовия пазар вече е неотложен проблем. През миналата година незаетите работни места у нас са били 200 000. Същевременно на 100 излезли в пазара на труда са се влели едва 70. Преди години съотношението е било 100 към 130 в полза на младата работна сила.
Кризата се задълбочава, а още преди година покойният вече Иван Нейков, бивш социален министър, предупреди, че трябва да се инвестира във възрастното население, което подновявайки своите знания и умения, все още може да бъде полезно. За последното стимул са ниските пенсии. Ако се изтеглят работещите пенсионери в здравеопазването например, системата ще рухне.
Затова през октомври Министерският съвет прие актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението с хоризонт 2030 г. В нея бяха очертани няколко водещи мерки – насърчаване на раждаемостта, подобряване на репродуктивното и общото здраве, намаляване на смъртността.
Месец по-късно на среща с евродепутата Сергей Станишев, премиерът Денков отчете, че има първи резултати: увеличена минимална работна заплата, повече пари за двойките с репродуктивни проблеми, повече средства за здравна профилактика, програма за изкуство и спорт сред учащите; повече детски ясли и градини.
Станишев предложи да се разшири програмата за майчино и детско здравеопазване, да се създаде профилактична програма за населението във фертилна възраст, защо не и министър по демографията.
Евродепутатът се срещна със съпартийците си, с депутати от ГЕРБ и всички бяха категорични, че разрешаването на демографската криза е първа, надпартийна цел.
Сега остава да видим колко е надпартийна. Липсата на политическа устойчивост, на сигурност и перспектива през последните 10-15 години прогони още млади хора, а ежедневните трусове в сглобката не дават повод за оптимизъм. Освен това мерките, които могат да се заложат сега, ще дадат резултат след десетилетия, а както знаем нашите политици са с мандатно мислене.
Но да завършим оптимистично, стъпки все пак се правят, пролича в приетия бюджет за идната година. Детски надбавки ще получават повече семейства, по-високи са еднократните помощи при раждане на дете. Е, майчинството не се вдигна, не се увеличи и размерът на данъчното облекчение за отглеждане на деца, но все пак стратегията за демографско развитие е до 2030, а се задава и национален план.
