Народното събрание ще гласува бюджета за 2024-а г. точно преди Коледа. Не е изключено да му се наложи да прави това отново около и дори след Нова година, ако президентът наложи вето, но не това е важното.
Въпросният бюджет е може би, меко казано, един от най-необичайните основни финансови закони на страната приемани, по време на управлението на редовни правителства. Не защото свързаните с приходната му част данъчни закони бяха префасонирани многократно при приемането им и не защото самият проектозакон за бюджета се наложи да се обсъжда в комисиите по време на почивните дни.
Интересното в него е, че спрямо първоначалния си вариант той не претърпя почти никакви изменения в приходната и в разходната си част. А би трябвало, след като осигурителните минимуми за земеделските стопани бяха приети на по-ниски нива от заложените, което ще донесе с 300 милиона лева по-малко приходи от осигуровки, а данъчните промени бяха гласувани по начин, който въобще поставя под въпрос по-високите постъпления в хазната.
Вярно е че при последното гласуване в Бюджетна комисия бяха одобрени само около 170 млн. лева увеличения на разходите, които би трябвало спокойно да бъдат покрити от планираното увеличение на таксите за хазарта, допълнителните приходи от които се очаква да са около 200 млн. лева. Но това е само незначителен детайл на общия фон от проблеми, свързани с бюджета за 2024-а, за които всички говорят.
На първо място става дума за макрорамката на базата, на която стъпват приходите на цялата Консолидирана фискална програма (КФП). Последно Народното събрание ще гласува Закона за държавния бюджет за 2024-а, но общият фискален баланс на държавата се формира не само от него, а и от бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и от този на Здравната каса. Като общ обем те са съпоставими с размерите на държавния бюджет. Проблеми с приходите или непредвиден сериозен ръст на разходите в някой от тези последни два бюджета неминуемо води до драми в държавния бюджет, който ги субсидира. А по всичко личи, че следващата година ще има сериозни предизвикателства и към трите бюджета, съставящи КФП.
Още при старта на обсъждането на бюджетите за 2024-а и БНБ, и Фискалният съвет посочиха, че заложеният в макрорамката ръст на БВП от 3.2% за 2024-а е прекалено оптимистичен. Това се потвърди и от последната прогноза на Европейската комисия (ЕК), а данните за икономиката на Европейския съюз (ЕС) продължават да се влошават.
Прекалено оптимистичният ръст на БВП води и до завишени очаквания за данъчно-осигурителни и неданъчни приходи. Според посочените в КФП за 2024-а планове те са 68.08 млрд. лева. Това е ръст с близо 4.5 млрд. лева, или с около 7% повече в сравнение с очакваното изпълнение на приходите за 2023-а според прогнозите на самото финансово министерство. При това тези числа бяха посочени преди Народното събрание да охлади устрема на правителството за по-бързо увеличаване на осигурителния минимум за земеделците и по този начин да отвори допълнителна дупка от 300 млн. лева. От управляващото мнозинство смятат, че тя ще бъде запълнена за сметка на преизпълнение на приходите от осигурителни вноски.
Със 144 гласа “за”, 66 – “против” и без “въздържал се” парламентът прие на първо гласуване законопроекта
Последното изглежда съмнително при положение, че през 2023-а от заложени 11.08 млрд. лева от осигурителни вноски до края на октомври по данни на Министерството на финансите са събрани 9.22 млрд. лева.
А събираемостта през 2024-а може да се влоши, ако се сбъднат очакванията за влошаване на икономическата среда и ръст на безработицата. Отварянето на по-голям дефицит в Държавното обществено осигуряване през 2024-а автоматично ще натовари държавния бюджет с по-високи разходи за покриването му с допълнителни трансфери, които и без това вече са огромни.
Въобще, прекаленият оптимизъм в планирането на ръста на БВП за 2024-а, на фона на явните проблеми със събираемостта на данъците през 2023-а, поставя огромни въпросителни пред изпълнението на заложените приходи, както в КФП, така и в държавния бюджет за 2024-а. В средносрочната бюджетна прогноза правителството посочва, че през 2023-а ще събере по-малко от планираните данъчно осигурителни приходи.
В края на десетия месец на 2023-а правителството е успяло да попълни 56.7% от очакваните приходи от корпоративния данъци, 84.2% от данъка върху доходите на физическите лица, 77.7% от ДДС и 84.6% от акцизите. И това при положение, че са въведени данък върху свръхпечалбите на “Лукойл Нефтохим” и има 20.1% ръст на ДДС от сделки в страната. За сравнение, в края на октомври 2022-а изпълнението на заложеното по отношение на корпоративните данъци е било 67,3%, на данъка върху доходите на физическите лица – 88.2%, на ДДС 79.3%, а на акцизите – 83%. Изоставането спрямо 2022-а с изключение на акцизите е очевидно.
И тук идваме до втория много дискусионен момент в проектозакона за държавния бюджет за 2024-а. В него са предвидени 38.49 млрд. лева данъчни приходи, което е с 2.94 млрд. лева или с 8.25% повече от заложените за 2023-а. Като се има предвид, че събраните през тази година данъци ще са по-малко от планираните, ръстът, който трябва да бъде постигнат през 2024-а, отива към 9 процента.
Планираните корпоративни данъци за 2024-а са близо 5.82 млрд. лева – повишение с 5.32%, от физически лица (ДДФЛ) – близо 6.91 млрд. лева – ръст от 13.2%, от ДДС – 18.5 млрд. лева – увеличение с 8.82%, и от акцизи – около 6.45 млрд. лева – с 8.76% повече в сравнение с планираните за 2023-а. Подчертаваме “планираните”, защото въобще не е ясно по кой от данъците през тази година ще бъде постигнато 100% изпълнение.
Спорове и неясноти предизвикаха и мерките, които правителството се опита да заложи, за да събере планираните за 2024-а данъчно-осигурителни приходи. Според мотивите към проектозакона за държавния бюджет за ръста на корпоративния данък основно се разчита на изсветляване на икономиката и най-вече на глобалния данък от 15% върху големите мултинационални компании.
По първоначални планове въпросният нов глобален данък, който се въвежда по силата на директива на ЕС трябваше да вкара в хазната над 260 млн. лева допълнително. Браншовите камари и организации обаче веднага посочиха, че у нас той се въвежда без европейските облекчения за съществена дейност, които предвиждат намаляване на данъчната основа с до 8% от капиталовите разходи и с до 10% от разходите за възнаграждения.
А без тях България губи конкурентни предимства в борбата за привличане инвестиции, които и без това не са много. Министърът на финансите се видя принуден да допусне облекчението за инвестиции, но си спести това за заплати с оправданието, че заради него в ЕС имало опасност да не ни нотифицират прилагането на данъка и да си съберат разликата в облагането в държавата където се намира централата на данъчнозадълженото лице.
От одиторските компании обаче смятат, че това не е валиден аргумент и предполагат, че второто облекчение за разходите за възнаграждения ще влезе още до средата на годината преди реално да започнат да се плащат корпоративните данъци. Така или иначе е факт, че заложените приходи от този нов данък са под въпрос.
При увеличението на постъпленията от данъка върху доходите на физическите лица се разчита най-вече на ръста на самите доходи, който да бъде подтикнат от увеличението на минималната работна заплата от 780 лева на 933 лева. Ако обаче има стагнация на пазара средният размер на доходите може не само да не се увеличи, но и да намалее, което да се отрази негативно както на приходите по ДДФЛ, така и на постъпленията от осигурителни вноски, което също директно ще натовари бюджета.
При ДДС се разчита на ръста на вноса и вътрешното потребление подкрепено от ръста на разходите за пенсии с 2.44 млрд. лева, на възнаграждения в различни административни структури с 375 млн. лева и във връзка с възнаграждения свързани със социалната политика – още около 400 млн. лева.
Всички тези средства трябва да се излеят на пазара чрез потребление и да вдигнат оборотите на подаваните стоки и услуги облагани с ДДС. Въпреки това въобще не е сигурно, че заложените мерки за увеличаване на събираемостта ще сработят, а може да се окаже, че при една обща стагнация в ЕС този процес ще удари и България и ще сведе до нула ефекта от бюджетния многомилиарден стимул за потреблението. Сигурно е обаче, че негативно върху приходите от ДДС ще продължат да се отразяват намалените ставки за някои стоки и услуги, а допълнителен негативен ефект може да има увеличаването на прага за регистрация по ДДС от 50 хил. на 100 хил. и в последствие на 166 хил. лева годишно. По неофициални разчети ефектите от всички тези облекчения са близо половин милиард лева за хазната.
Единствено за акциза е почти сигурно, че бюджетните прогнози ще се сбъднат заради вдигнатите ставки на тютюневите изделия. Българинът няма да спре да пуши и няма да слезе от колата си, колкото и да му струват тези удоволствия. А акцизните приходи от тютюн и горива формират общо 93.5% от всички приходи в това направление.
И докато с приходите има немалко въпросителни, то с разходите в държавния бюджет всичко е ясно. Те са 48.17 млрд. лева, като основната част 25.5 млрд. лева са по т. нар взаимоотношения с други бюджетни системи или казано по друг начин трансфери от държавния бюджет към бюджетите на други независими структури.
Например за дефицита на Държавното обществено осигуряване ще трябва да бъде покрит с трансфер от 11.46 млрд. лева и то при положение, че всички планирани приходи в ДОО бъдат събрани. За общините отиват субсидии за общо 7.82 млрд. лева. Тук не е ясно какво ще стане, ако правителството бъде принудено да поеме дълга на Топлофикация София към БЕХ и “Булгарга” в размер на 1.8 млрд. лева. На трето място е трансферът от 3.25 млрд. лева за покриване на дефицита на Националната здравноосигурителна каса. Още близо 1.5 млрд. лева държавния бюджет трябва да преведе на Националния фонд и на държавен фонд Земеделия за сметките по средствата от ЕС. От тези така планирани разходи няма мърдане, а съществува немалък риск в крайна сметка те да са по-големи от сега заложените числа.
И така стигаме до дефицит от 8.16 млрд. лева, който трябва да бъде финансиран с дълг. При това още от сега е ясно, че този нов дълг за покриване на дупката в държавния бюджет ще е при по неизгодни за страната ценови и най-вече лихвени условия.
А това на свой ред ще доведе до повишаване на бюджетните разходи за обслужването на лихвите по него и то не само през следващата година, а за няколко годи след това, защото лихвите са фиксирани.
Щеше да е приемливо, ако този дълг се вземаше за инвестиции. Тогава бъдещите приходи от тях можеха да припокрият увеличените разходи за обслужването му. Но в бюджета за 2024-а по-голямата част от увеличаването на разходите не е свързано с инвестиции, каквото и да говори този кабинет и това се вижда от числата
