Националната карта за социалните услуги ще бъде готова до края на месец март 2024 г., макар и да бе предвидено това да се случи до края на настоящата година.
Това стана ясно по време на Национална конференция за връзката между психичното здраве и насилието, основано на пола. Организатори са Фондация “Асоциация Анимус” и офисът на Световната здравна организация (СЗО) в България.
Реформата в областта на социалните услуги цели подобряването на качеството на живот и създаването на условия за социално включване в обществото на всички лица с необходимост.
Част от тези лица са именно пострадалите от насилие, основано на пола. Най-общо то е вследствие на политики, които поддържат неравенството между жени и мъже. А множеството мрачни статистики потвърждават, че то се е настанило сред обществото.
Инсп. Десислава Викторова от ГД “Национална полиция” представи статистика, според която около 90% от извършителите на насилие са мъже, а около 10% са жени. В същото време около 60% от жертвите на насилие от семейния кръг са жени.
Последиците са дълбоки и социални не само за жертвите на насилие, но и за тяхното семейство и близки. Според Викторова политиките по превенция трябва да бъдат съобразени с цената на насилието. Решението е адекватен мултиинституционален отговор, убедена е Викторова.
Както тя отбеляза, има случаи, в които жертвите на домашно насилие стигат до самоубийство, защото не виждат светлина в тунела. Статистика за техния брой обаче няма.
Тя открои четирите профила на насилниците. Първият тип са тези, които удрят много силно и го правят с история назад във времето. Това са т.нар. психопати и социопати. Превантивните мерки трудно биха сработили при тях. Втората категория лица са тези, които никога не са удряли, но удрят веднъж и убиват – пример за такъв тип е случаят с убитата от мъжа си Евгения Владимирова. Тук насилието не може да се предвиди и превенцията е изключено да има въздействие.
Третият тип насилници са тези, които удрят леко и го правят много често. Те са и най-срещаните и към тях се насочва най-голямо внимание. Четвъртата категория лица са тези, които никога не са удряли, но удрят веднъж и леко. При тях е възможна превенция.
В тази връзка Катя Кръстанова от Асоциация Анумус подчерта, че жертвите на насилие могат да извадят амбулаторен лист от личния лекар, който да послужи пред съда за доказателство и не е задължително посещение при съдебен лекар. Това е съгласно Закона за защита от домашно насилие.
Не всеки вид насилие обаче е законово уреден. Няма дефиниция за насилие на работното място, както и какви са превенциите и мерките, които бизнесът трябва да прилага. Нито работниците, нито работодателите са наясно какво точно представлява насилието на работното място, изтъкна Виолета Иванова от КНСБ. По думите й у нас са постигнати само секторни споразумения за разлика от други европейски страни.
На пресконференцията бе засегнат и проблемът, че психотерапията не се поема от Здравната каса. Всеки пострадал трябва да си плаща сам помощта, от която се нуждае.
Заместник-министърът на здравеопазването доц. д-р Михаил Околийски изтъкна, че усилено се обучават всички хора на първа линия, които влизат в борбата с насилието, основано на пола. Това са педагогически специалисти, социални работници, полицаи, пожарникари. Важен фактор би било и въвеждането на здравно образование и по-голямо внимание на психичното здраве на децата. Здравното образование е заложено в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), но план за въвеждането му е приет само от Министерски съвет.
Проучване сочи, че 16.2% от младите българи до 18-годишна възраст са преживяли физическо насилие. За сравнение – в Източна Европа делът е 17.7%. Двойно повече обаче са младежите у нас, жертви на сексуално насилие – 11.3%, спрямо Източна Европа, където техният дял е 5.6%. Най-голяма е разликата при децата, живели в среда на домашно насилие или претърпели такова – 34.6%. За сравнение в Източна Европа техният дял е 12.9%. Д-р Румяна Динолоба от Националния център по обществено здраве и анализи уточни, че е възможно леко повишение на данните у нас, тъй като проучването е проведено сред двойно по-малко респонденти.
Ивайло Спасов от УНИЦЕФ България обясни, че едно на всяко пет деца изпитва психично разстройство всяка година. А един от 5 смъртни случая сред младежите е причинен от самонараняване.
По отношение на Наказателния кодекс доц. д-р Донка Петрова обясни, че в проект на Закон за изменение и допълнение на НК в частта свързана с Наказателно-процесуалния кодекс е предвидено синята стая да се превърне в задължителна, когато се работи с лица в силно уязвима позиция. Според доц. Петрова синята стая е добър модел за щадяща зона за изслушване.
Превенция към насилието, основано на пола, е възможна, стана ясно още на конференцията. За целта е необходимо да бъде осигурена среда, която не излага търсещите подкрепа на допълнителни заплахи. Нужна е и единна информационна система за насилниците.
