В България все по-често изпадаме в ситуация, в която произвеждаме зелена енергия и после се чудим какво да я правим. Такъв е бил случаят и през април т.г., когато товарът в системата е бил приблизително 3500 MW. По време на Великденските празници обаче е работил само единият блок на АЕЦ „Козлодуй“ (1000 MW), 300 – 350 MW заводски топлофикационни централи, 4 блока топлоелектрически централи – окол 500 MW. Производството от ВЕИ през този период е 3000 MW.
Кажете ми къде отиват останалите 2000 – 2500 мегавата?“, пита изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев.
Пред Economic.bg той обясни, че е съвсем нормално да се задъхва системата, при положение че има подписани окончателни договори и издадени становища за над 15 GW ВЕИ за последните 2.5 години.
Санкция за ЕСО
Електроенергийната система в България през април 2023 г. регистрира 1176 MW излишък, с което е „разлюляла“ синхронната зона на цяла континентална Европа, заради което операторът търпи санкция от 900 хил. евро.
ЕСО е санкциониран заради това, че не сме успели да балансираме системата си и имаме този излишък, който се появява в следствие на по-голямо производство и нелоялна практика от търговци, които са закупили електрическа енергия на отрицателни цени и са я внесли в страната, без да имат необходимост, или без да има на кого да я продадат“, обясни още Цачев.
По неговите думи поради тази причина системата излиза в системен излишък, а това причинява дисбаланс в работата на цялата европейска мрежа.
Започва увеличаване на честотата в цялата синхронна зона и поради тази причина се задейства аварийна процедура от всички страни членки на ENTSO-E“, обясни още Цачев.
Тогава в Германия, Австрия и Италия са редиспечирани определени мощности с цел да могат да компенсират този излишък на електрическа енергия.
Ограничаване на производството
Ако всички сме си свършили работата, не очаквам да има такива големи глоби и има достатъчно законодателни и регулаторни промени, които да ни дадат в ръцете инструмент, с който да управляваме адекватно системата. Но ако се запази съществуващото положение, трябва да очакваме да има дисбаланси в системата, които да доведат до ограничаване на производството“.
В страната ни се произвежда много електроенергия в определени моменти на годината – когато имаме ниско потребление в системата – месеците април, май и септември, до известна степен и октомври.
През тези периоди ЕСО предупреждава, че може да се наложи ограничаване на производството на енергия поради липсата на маневрени мощности в системата, които да дадат възможност тази енергия да се съхрани или да бъде компенсирано нейното производство.
Когато не можем да регулираме системата и определени производители работят, без да са си продали енергията, тоест има разминаване между техния график на производство и графика на продажби и то е положително по отношение на графика на производството, тогава системата излиза в положителен дисбаланс, тоест излиза в излишък“.
Затова, ако няма възможност да компенсира този излишък, ЕСО ще бъде длъжен да ограничи всички производители и те ще трябва да слязат на търговските си графици с цел да не се причиняват допълнителни проблеми в системата.
Лекарството
Системата се задъхва, но винаги има решения на проблемите, а от ЕСО очакват стъпки от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) в подзаконовите нормативни актове и наредби.
Системният оператор е предложил мярка, която да бъде взета предвид от КЕВР, която да изпревари влизането в действие на вече направените промени в Закона за енергетиката.
Като временна мярка се предлага регулаторът да даде възможност да се регистрират като доставчици на услугата за регулиране надолу възобновяемите мощности, с която да може да се намали тяхното производство и да се компенсира този евентуален излишък.
Друго решение, за което от сектора отдавна настояват, е бързото развитие на проекти за съхранение на енергията, както и на енергийни коридори, за да може излишната енергия да бъде изнасяна от страната.
ПАВЕЦ-ите са генералното решение, защото помпено- акумулиращите централи, първо, имат голям ресурс за съхранение на много електрическа енергия, второ, те внасят в системата т.нар. „инерция“, която липсва при останалите системи за съхранение от батериен тип“, обясни Цачев.
По думите му при батериите има инвертори, които не предоставят необходимата инерция в системата, те предоставят една синтетична инерция, за която „все още не сме убедени, че би вършила работа по отношение на динамичната устойчивост на електроенергийните системи“.
Изпълнителният директор на Национална електрическа компания (НЕК) обаче обясни, че съхранението си има своята цена, която не е ниска. Затова и то изостава спрямо развитието на ВЕИ.
С новите технологии разходът за съхранение на енергия достига 500 лв. за MWh, което не обуславя тяхното реализиране на чисто пазарен принцип“, каза той.
Според него докато тези слабости не бъдат отстранени и докато не спрем да гледаме на тази услуга като даденост, това ще води до забавяне на инвестициите.
Като цяло решение на проблема може да дойде и от газовите централи, които също са маневрени мощности.
Трябва да има ценови сигнали, които да подкрепят и насърчат инвеститорите да влагат в такъв тип производствени мощности, които да ни дадат възможност да управляваме адекватно електроенергийната система“.
И още инвестиции…
Развитието на мрежите е в основата на енергийната трансформация. Има проучване, че потреблението на енергия ще расте, затова трябва да се увеличи капацитетът на мрежите, коментира главният изпълнителен директор на “Електрохолд България” Карел Крал.
Ясно е, че трябва да се финансира, но въпросът е откъде. Финансирането може да стане по два начина – от потребителите чрез крайните цени или да се използват средства от европейските фондове.
От своя страна председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов допълни, че няма съмнение, че цените, които се заплащат за пренос и разпределение, ще бъдат увеличени.
Председателят на КЕВР добави, че проблемът за развитието на мрежите е навсякъде, не е само в България. По думите му изследванията са показали, че до 2040 г. в света трябва да се удвои дължината на електропреносните и електроразпределителните мрежи, което означава, че трябва да се изградят 8 млн. км нови мрежи в Европа.
В България мрежовите услуги са най-евтините в целия Европейски съюз, добави Крал и допълни, че така мрежите не могат да се развиват.
Според Анжела Тонева, изпълнителен директор и член на Управителния съвет на „Енерго-Про“, затова е важно електроразпределителните дружества да бъдат финансово стабилни, за да имат достатъчно средства за развитие на мрежите.
Заместник-председателят на Управителния съвет на „ЕВН България“ Калина Трифонова заяви, че инвестицията в мрежите е ключов момент, защото те са гръбнакът и основата, за да може да се извърши цялата трансформация към зелена енергия. По думите ѝ има огромен дисбаланс по отношение на насърчаването на производството на зелена енергия и стимулите за развитие на мрежата.
По думите на Иван Иванов принципът, който трябва да се спазва, е за всяко евро, инвестирано в производство, да има още 1 евро инвестирано в мрежата, а в момента това изобщо не се спазва.
Свикнали сме електроенергията да е евтина и да се харчи, както водата, и това нещо трябва да се промени“, заключи председателят на регулатора.
