Ако се замислим какво ни пречи да подредим държавата си според своите разбирания и представи, а не според директиви, спуснати от Брюксел …
Ако се замислим какво ни пречи да подредим държавата си според своите разбирания и представи, а не според директиви, спуснати от Брюксел и често неприемливи за нашите бит и култура, мога спокойно да посоча, че това е липсата на гражданския глас на всички нива – национално и регионално, дори квартално. Но по-важното е не само, че сме лишени от тази възможност. Главното е, че всеобщата безотговорност, която е следствие от това, че сме оставили друг да решава вместо нас, нанася непоправими щети върху съзнанието на цели поколения.
И така вече 26 години ние живеем от протест до протест.
Което също не решава въпроса, а само сменя декора, защото зад кулисите актьорите са едни и същи.
Най-силната страна на директната демокрация е, че тя възпитава всеки член на обществото да носи отговорност за решенията си.
В тази връзка ще припомня един пример за директна демокрация, който днес звучи много актуално, не само заради бежанската вълна, но и заради въпроса с джамиите в България, който предизвиква немалко скандали и митинги.
През 2011 г. Европейският съд по правата на човека в Страсбург потвърждава забраната на швейцарските власти да се строят минарета на джамиите.
Искът е подаден в съда в Страсбург от алжиреца Хафид Уардири – говорител на Женевската джамия Petit-Saconnex и съосновател на фондация Interknowing., според когото забраната е дискриминационна и нарушава Европейската конвенция за правата на човека. Съдийският състав обаче е постановил, че жалбоподателите не могат да бъдат смятани за потърпевши, както и че не са представили „убедителни доказателства, че забраната им е причинила практическа вреда“.
В Швейцария само 4 от всички джамии имат минарета. А забраната за строителство на нови минарета е била въведена през 2009 г., когато на референдум 22 от общо 26 кантона и 57,5% от гласувалите граждани са гласували „За” забраната към джамиите да се изграждат минарета.
Швейцарците винаги отстояват правото си на решения. От градинаря до професора те знаят, че всичко зависи от тях. Трудно биха разбрали смисъла на един често повтарян у нас въпрос: „Какво прави държавата за мен?”.
Швейцарецът просто ще отговори: „Държавата – това съм аз. Имам нужда от решение, а не от помощта на държавата”.
И едно уточнение. Мнозина ще кажат, че на швейцарците им е лесно, защото са богати. Истината по-скоро е в обратното.
Една от най-важните причини за швейцарското богатство вероятно е именно в начина, по който са устроили и управляват държавата и живота си.
