В историята на съвременните асиметрични войни стратегията на “Хамас” не е нищо ново. Палестинското ислямистко движение прилага теорията за революционната война, популяризирана от Мао Дзедун и анализирана от френските офицери Лашрой, Тринкие и Галула, на базата на войните в Индокитай и Алжир. Това пише в анализ на страниците на френския всекидневник Le Figaro военният кореспондент и политически анализатор Рено Жирар.

Първият принцип на революционната война е, че нейният боец ​​трябва да бъде като риба във вода сред населението, което твърди, че иска да освободи. Такъв е случаят с бойците на “Хамас” и техните семейства, които не могат да бъдат разграничени от останалите палестински домакинства. Същите джамии, същите училища, същите магазини, същите жилища, същите коли, същите дрехи. Ракетите могат да бъдат изстреляни някоя вечер от “Хамас” от джамии или училища, които на следващия ден ще бъдат посещавани от напълно мирни семейства.

Вторият принцип на революционната война е насилието да бъде доведено до своя апогей, за да се предизвика крайна поляризация в обществата, които се стремим да разделим по херметичен начин. Това правят лидерите на Фронта за национално освобождение (ФНО) Ясеф Саади и Бен М”Хиди в Алжир през 1956-1957 г. Кървавите терористични атаки хвърлиха град Алжир, тогава населен предимно с европейци, в ужас, гняв и омраза. Тълпата, възмутена от ужаса на зрелището на жени и деца, разкъсани на парчета от бомбите, поиска незабавно, сляпо отмъщение. Започна адският цикъл атаки – репресии. Свирепите репресии ще бъдат наречени Битката за Алжир от парашутистите на генерал Масу, на когото лявото правителство даде пълни правомощия. Арести, мъчения, изчезвания. В голям мащаб. Повече от 4000 заподозрени изчезват, което води до оставката на генералния секретар на префектурата, отговарящ за полицията. Атаките в Алжир бяха спрени, Фронтът за национално освобождение (ФНО) беше обезглавен. Той загуби тактически, но спечели стратегически. Защото голяма част от алжирците-мюсюлмани, дотогава неопределили се, преминават на негова страна от солидарност с жертвите. След като битката беше широко разгласена, ФНО стана известен в целия свят. Раздорът е от полза за врага, защото много французи не одобряват използването на изтезания от тяхната армия.

Избивайки повече от хиляда невинни израелски цивилни при атаката си на 7 октомври 2023 г., “Хамас” знаеше много добре, че ще донесе огъня на отмъщението в Ивицата Газа. Той знаеше, че ЦАХАЛ ще бомбардира масово, че съпътстващите жертви ще наброяват хиляди и че по този начин ще постигне желаната поляризация. В революционната война състоянието и съдбата на жертвите нямат никакво значение в очите на воюващите. По-голямата част от жертвите на 7 октомври, жители на гранични кибуци или посетители на рейв партито, бяха леви израелци, желаещи да дадат права на палестинците. Това обаче е без значение.

Важното в очите на “Хамас”, за което целта винаги оправдава средствата, е стратегическата му цел да бъде постигната. И тя беше постигната. Палестинската кауза се завърна на преден план на световната геополитическа сцена. Телевизионните кадри се въртят един след друг. Израелските смъртни случаи постепенно се забравят и се говори само за палестинските жертви на бомбардировките на ЦАХАЛ. Мюсюлманите по света се обединяват срещу еврейската държава и много малко се осмеляват да осъдят “Хамас”. Много малко хора се осмеляват да кажат, че това движение на Мюсюлманските братя в продължение на петнадесет години е взело цялото население на Газа като заложник, без да им позволи ни най-малка свобода на изразяване, и най-малко участие във вземането на решения.

Израел се върна дипломатически в състоянието, в което беше през 1982 г., годината на нахлуването му в Ливан. Саудитска Арабия се готвеше да установи дипломатически отношения с него, но вече не може да става въпрос за това. В някои западни университетски кампуси левичари и уокисти открито се застъпват за санкции срещу Израел, бойкот на неговите продукти и спиране на международните инвестиции на територията му. Изправени пред ужаса на 7 октомври 2023 г., израелските стратези ще трябва да покажат повече хладнокръвие от американците след 11 септември 2001 г.

Как да реагирате, без да прекалявате, как да не се оставите да бъдете въвлечени в безкрайна спирала от насилие?

Едно нещо е сигурно, един ден израелците ще трябва да подновят преговорите с палестинците. Ето защо е спешно да се възстанови формулата на Ицхак Рабин: “Ще се боря с тероризма, сякаш не сме преговаряли, и ще преговарям, сякаш не е имало тероризъм!”