Българите в Израел и ивицата Газа преживяват тежки дни, но не всички искат да бъдат изведени от зоната на конфликта.
Емилия Юлзари е дошла в Израел на 45 години и сега помага в център за събиране на помощи за пострадалите по границата с ивицата Газа.
“Целият Израел в момента е едно семейство, така че всеки мобилизиран, дали носи нашето фамилно име, или друго фамилно име, е наше дете”, каза тя.
Независимо, че всички членове на семейство Юлзари говорят български, сега те не са готови да се върнат в България.
“Бягство от Израел – ние не обмисляме такъв вариант, нито в момента, нито в друг предполагам подобен момент, колкото и да е тежко и почти непоносимо положението”, добави Емилия Юлзари.
Друга българка, учителката Мариана Харб, от 24 години е в Рамала и казва, че децата усещат напрежението и страха. Пред bTV тя призова да се търсят корените на тероризма.
Аз лично като член на това общество и имайки роля в него, мисля че не е етично да разпъна платна и да си отида. Аз имам изход, мога да напусна веднага, но мисля, че всеки един човек по света би трябвало да бъде съпричастен”, каза тя.
“Войната наистина засегна Газа по ужасен начин. Домовете са разрушени. Хората спят по улиците. Можете да видите развалини почти навсякъде, където отидете. Наистина е ужасно. Това е като военна зона“, каза Омран Абу Аси.
13-годишният Омран Абу Аси и семейството му имат английски паспорти, но сега се намират в южния град Хан Юнис, непосредствено срещу израелския град Сдерот, който беше първият евакуиран и първият, в който беше раздадено оръжие на гражданите за самоотбрана.
