Британски археолог афишира спорна идея, според която крал Артур не е реално съществувала историческа фигура. По-скоро, твърди ученият, образът на легендарния крал-воин е създаден като „келтски супергерой“ и всъщност не е нищо повече от амалгама от случки и детайли от живота на петима реални военни лидери.
Вероятно малцина се онези, които не са чували легендите за митичния британски владетел от Камелот, който се сдобил с вълшебния меч Ескалибур, измъквайки го от камък, в който бил забит; и как кралят управлявал мъдро владенията си с помощта на рицарите от кръглата маса и магьосника Мерлин. Археологът Майлс Ръсел обаче, твърди, че разполага със солидни доказателства, които доказват, че Артур никога не е съществувал, а е създаден като своеобразен „келтски супергерой“.
Традиционно се приема, че Артур повежда британската съпротива срещу нахлуващите на Острова саксонски племена. Исторически се смята, че побеждава англи и сакси в битката при Бадон, състояла се някъде в периода между 490 и 520 година. Въпреки това, Майлс Ръсел, който е археолог и старши преподавател в университета в Борнмът, твърдо е убеден, че най-великият крал-воин в британската история е измислен образ, съчетал в себе си черти от петима реални военни предводители. „Когато започнете да вниквате в детайлите около крал Артур, започвате да разбирате, че образът му е амалгама от най-малко петима исторически съществували предводители, и в никакъв случай не е една реално съществувала личност“, заявява Ръсел пред The Times.
Всъщност, това не е първото изявление от сериозен учен, който заявява, че Артур е измислен героичен образ. Преди малко повече от година други изследователи излязоха с твърдение, че легендите за крал Артур и неговите рицари от кръглата маса, може би не са нищо повече от измислени истории, чрез които предприемчиви монаси от абатството в Глостънбъри са целели да привлекат повече поклонници, които да им носят приходи. И дори нещо повече – легендите в крайна сметка довеждат до множество съвременни изследвания в Глостънбъри, които „замъгляват реалните преценки“ на множество иначе сериозни експерти.
Така стоят нещата поне до 2015 година, когато археолози от Университета в Рединг, след четиригодишно проучване заявяват, че:
„Тези крака, обезсмъртени в поемата „Йерусалим“ на Уилям Блейк, никога не са ходили по зелените поля на Глостънбъри; най-старата църква в Англия не е построена на от христовите апостоли; жезълът на Йозиф от Ариматея не разцъфва в красиви цветове всяка Коледа през последните 2000 години. И се оказва, че предполагаемата връзка на абатството в Глостънбъри с крал Артур и красивата му кралица Гуинивер също е фалшифицирана – хитро измислена постановка на монасите от XII век, които се оказват изправени пред финансова криза, след катастрофалния пожар, унищожил абатството“.
Археолозите от Рединг твърдят, че монасите от Глостънбъри използват момента на реконструкция на абатството, след като голям пожар през 1184 година нанася щети на светата обител. В новия „дизайн“ целенасочено използват архаичен архитектурен стил, за да подсилят усещането за митичност, като едновременно с това умело подклаждат вярванията на нетърпеливите поклонници с „факти“ от популярните легенди.
При проведените от експертите изследвания се оказва, че предполагаемият гроб, в който лежат останките на крал Артур, всъщност съдържа материал, датиращ от XI – XV век, без никакви доказателства, които да го свързват с епохата, през която трябва да е живял легендарният лидер – края на V – началото на VI век.
Пред The Times д-р Ръсел обяснява, че е достигнал до заключенията си, след като проучва „История на кралете на Британия“ (Historia Regum Britanniae) на Галфрид Монмутски, писана през 1136 година, както и много други средновековни текстове. „Самата „История“ на Галфрид се опира на поредица от митове, истории и поеми на бардове, чиито корени може да се проследят чак до I век пр.н.е., по времето, когато Британия става част от Римската империя“, твърди д-р Ръсел.
Първоначално той забелязва очевидните прилики между образа на крал Артур и Амброзий Аврелиан – водач на римо-бритското население на Острова през V век. В най-близките по време разкази от периода, през който се предполага, че живее крал Артур, британският монах Гилдас около 540 година пише за яростната съпротива на местните брити, предвождани от лидера си Амброзий, срещу нахлуващите сакси. Още по-подозрителното е, че Гилдас като съвременник на събитията изобщо не споменава за Артур.
Другите личности, черти от които според д-р Ръсел са вплетени в легендарния образ на крал Артур, са Магн Максим (римски пълководец в Западната Римска империя и император в периода 383-388 година), император Константин I Велики, и още по-античните военни водачи на бритите Арвираргус и Касивелаун.
Това, според археолога, са ясните източници, вдъхновили създаването на митичния крал Артур. „Когато премахнете всички характеристики, елементи и детайли, свързани с тези личности, от легендите за Артур, за него просто не остава нищо“, пише Ръсел в материал, публикуван в официалния сайт на Университета в Борнмът. И добавя: „Той е ехо на всички тези други реални личности. Галфрид Монмутски всъщност измисля и създава келтски супергерой на своето време; образ, който да вдъхновява британците, и който е събрал в себе си най-доброто от онези забележителни личности, живели в далечното минало“.
Своите заключения д-р Майлс Ръсел представя пред BBC History Magazine Conference, провела се на 7 октомври 2017 година в Уинчестър. Междувременно тезата си археологът е изложил подробно и в наскоро излязлата от печат книга: „Arthur and the Kings of Britain: the historical truth behind the myths“.
