Може би трябва това писмо да не е към Виктор Николаев – а до Борисов, който пусна кучетата си да плашат всеки и всичко. От Президента, до водещи и репортери. Наглостта на управляващите има писмено разрешение от най-високо ниво – но това е друга битка.
Бил съм на мястото на Виктор Николаев. Вярвам, че не трябва да се изнасят проблемите на телевизионната кухня. Вярвам, че този път (заради обществения отзвук) броудкастърът му ще го защити. Но ситуацията от тази сутрин е такава, именно защото журналистите са безкрайно лоялни към работодателите си. Не друго. Наглостта има политически еквивалент, а журналистическото търпение сякаш няма край. Или има?! Но тогава пак са виновни журналистите.
Един път Виктор е виновен, че се държат с него така. После ще е виновен, че си е тръгнал, защото условията, в които се прави журналистика у нас е чудовищна. Чудовищна е заради Ани Цолова. Чудовищна е заради Васил Иванов, и е чудовищна заради Сарелска, един бивш шеф на новините. Чудовищна е заради публицистиката изцяло. Всички те, както и други, както и публицистиката си отидоха тихо. Рано или късно и Виктор ще го направи. Ще го направи също така тихо, като мен и много други. Защото мениджърите на големите телевизии не могат да озаптят кучетата на политическата класа. Или да озаптят директно кучкаря.
Виктор не трябва и не може да търпи такова отношение и подигравка. Идва момент, когато не е удобно да питаш. Идва момент, когато не трябва да питаш. И идва момент, когато ти се подиграват, че си там където трябва да задаваш въпроси. Това е моментът, в който журналист трябва да си тръгне.
Аз постъпих така и затова днес броудкастърът търси да си отмъсти жестоко и неумолимо. Но няма такава клауза в нито един договор – да си лоялен на работодател, който е подчинен на сериозно прогнилата политическа класа. Обвинявам директно мениджърите на големите телевизии за това, което прави един депутат с един водещ. Водещ, който мениджърите ще успокояват всеки ден – ще обещават, че такава ситуация като сутрешния блок на Виктор с Гочоолу и Дочоолу на политическата класа е ефир – няма да се повтори.
Лъжат те, Викторе. Един път като се случи – това се повтаря всеки ден. Колко месеца ще изтърпиш? И какъв проект, свързан с мода, усмивки и лайф-стайл ще ти предложат, замисли се? Като на Ани ли? Журналистите се усмихват, търпят и мълчат. Не е заради продажността си или за да свършат работа някому. Правят го, защото са лоялни към професията и йерархията. После съжаляват.
Но по-добре да съжаляваш, че си си тръгнал, отколкото да съжаляваш, че си останал.
Мартин Карбовски
Лентата
