Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) проведе извънредно заседание в Гранитна зала на Министерски съвет. Тристранката бе открита от вицепремиера и външен министър Мария Габриел, а социалните партньори – работодатели и синдикати обсъдиха новия размер на минималната работна заплата (МРЗ) за страна от 1 януари 2024 – 933 лв. Съгласно разпоредбите на Кодекса на труда, минималната заплата за страната за следващата календарна година се определя в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.
Предлаганият от правителството размер на най-ниското възнаграждение, изчислен по новия механизъм, е 933 лв. от 1 януари 2024 г. Това е ръст от 153 лв. или близо 20 процента спрямо сегашния размер от 780 лв. Становището на Министерство на финансите за увеличаване на минималната работна заплата на 933 лв. е, че това е навременна мярка. Все пак през 2023 г., въпреки че се очаква инфлацията към края на годината да е 6-7%, а средногодишната инфлация около 9%, увеличението покрива инфлацията и даже отгоре, смятат от финансовото ведомство. МФ изцяло подкрепя проекта на постановление на Министерски съвет за увеличаване на минималната работна заплата на 933 лв.
Социалният министър Иванка Шалапатова се надява, че и работодателите и синдикатите ще откликнат да участват в работната група за минималната работна заплата.
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) категорично не подкрепя увеличаването на минималната работна заплата на 933 лв. АИКБ не споделят и направените изводи до какво ще доведе увеличението на минималната заплата, каза шефът на АИКБ Васил Велев, според когото предложението на властта противоречие със законите и международното право. Увеличаването на МРЗ ще увеличи сивия сектор – назначават се хора на минимална или половин минимална работна заплата и после им се доплаща на работници в плик, аргументира се Велев.
„Преобладава посивяването, а на изсветляването на икономиката“, отчете Велев. Позицията на АИКБ е, че минималните работни заплати трябва да се договарят между браншови организации на работодателите и работниците, като минималните заплатите да са различни за различните сектори.
Българска стопанска камара (БСК) също не подкрепя увеличаването на минималната работна заплата. С магическа пръчка да се намират решения между хора, които не се разбират, е абсурдно, според БСК. Стопанската камара се надява ролята на държавата да не е страна, а медиатор между синдикати и работодатели по темата за МРЗ.
Българска търговско-промишлена палата (БТПП) също са против административното определяне на минималната работна заплата. Новото ниво на заплатата, не се приема защото няма съответствие с международните конвенции, категоричен бе шефът на БТПП Цветан Симеонов. Държавата ще трябва да дава обяснение защо не се съобразява с конвенция 131, която предвижда механизъм, а не административно определяне, каза още той.
Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България (КРИБ) и Съюзът за стопанска инициатива (ССИ) също са против увеличението на МРЗ с аргумент, че ще се увеличи сивата икономика и бюджетният дефицит. Всичко това щяло да отдалечи България от Еврозоната, според работодателските организации.
Синдикатите отвърнаха на удара на работодателите по време на заседанието на Тристранката. Главният икономист на КНСБ Любослав Костов заяви, че подкрепят увеличаването на минималната работна заплата, а и за работодателите не е важна формулата за увеличаването на МРЗ. Костов очаква протести, ако няма адекватен ръст на доходите. КНСБ поканиха работодателите в понеделник, 9 октомври, от 11 ч. да се договорят за минималната работна заплата.
Производителността на труда не е основен фактор на ръста на заплатите, посочи Костов и определи действието на правителството да вдигне МРЗ като добра стъпка, над която да се надгражда.
Костов уточни, че изказването му ще е предимно за законодателството на България и действията на правителството, а не международните конвенции – иначе щяло да се получи един „миш-маш“ между работодатели и синдикати за МРЗ.
КТ „Подкрепа“ подкрепя увеличението на минималната работна заплата от 933 лв. Около 30% от работещите в България не могат да достигнат 933 лв. работна заплата – това е тотална мизерия и се обричат да бъдат работещи бедни, отчетоха от КТ „Подкрепа“.
Тристранката обсъди и промени в Кодекса на труда, касаещи работата от разстояние. С измененията в Кодекса на труда се цели „по-голяма гъвкавост и сигурност при работата от разстояние“. Това включва организацията на здравословните и безопасните условия на труд, отчитането на работата и контрола на работното време, става известно от представения проект.
