“Нали – казвам – скоро ще бъдат изборите! Нашата рода е повече от четирисет и пет човека, отделно лелините и калековите. Мога да ги доведа накуп, петдесет-шейсет човека да подпрат депутатската ти банка! Мога и с байрака на партията ти през чаршията да ги прекарам, ако ти на мене свършиш тая, тая нищо работица, дето те моля…” Такива ми ти работи. Николай Хайтов го написа. За уж отминали времена.
Не очаквайте тук да прочетете името на плеймейкъра на провинциалния Dream Team. Неговите опоненти направиха всичко, за да го сатанизират. Партийният строител Цветанов даде най-доброто от себе си да събере мощна агитка и ако не да го канонизира за светец, поне да го докара до великомъченик. Няма да го назоваваме, защото той е просто нищожна брънка в огромната порочна управленска машина ГЕРБ. Няма да споменем и китното южно градче. Защото не то влезе в най-новата история като центъра на суджуците. Не там ставаха едни грозни неща в една детска градина.
Не конкретният човек, когото се опитват днес да измъкнат от скандала целия в бяло, не населеното място, където управляващите са изградили родово-общинен строй, са от значение. От значение е моделът. Преди време Борисов каза: “ГЕРБ има само 1200-1300 общински съветници, областни управители, министри, зам.-министри, депутати, шефове на агенции, заместник областни управители, кметове, зам.-кметове…” Бе скоро след скандала с месните деликатеси. Та не пропусна дълбокомислено да спомене: един да те издъни – месеци напред се обясняваш.
Дали някой остана удовлетворен от премиерското обяснение тогава: аз суджук не ям, имам високо кръвно? А от изключително деликатното отношение на управляващите към казуса “Боршош”. И подозрително гузното полумълчание за българската следа в аферата “Азербайджанска пералня”. Въпреки че тук да си траят като ситни деца, които са свършили белята, основание имат и други партии.
Но по време на многото медийни коментари на този случай Томислав Дончев отвори дума за разликите между незаконно и неморално действие. Което всъщност е основният кусур на това управление. Което започна първия си мандат с назначения на “калинки” и е на път да си тръгне от последния с овластяване на съученици и шуранайки. Какво незаконно има да трудоустроиш родата на хлебно местенце? На никого не си опрял нож до шията я. Просто партийният ти пост ти дава тази привилегия. Род родà не храни – тежко който го няма, казва народът. Пък и да поогазиш закона – прокуратурата ще ти образува проверчица, която, щом утихне недълготрайният вятър на общественото недоволство, ще отиде в “кръглата папка”.
Ако ГЕРБ бе нормална партия, проблемите можеше да се решат с лустрация на провинилата се политическа фигурка. Или както става в случая – със смехотворен опит за опазване на честното му име. Но това е формация, изначално изградена върху авторитета, харизмата на един човек. Авторитарна, лидерска партия, където решенията се вземат еднолично и се приемат безропотно от масата. И оправданието на Борисов, че има високо кръвно, не сваля от него персоналната отговорност за безобразията на неговите подвластни партийци и в центъра, и по места.
Да, напоследък интересите му се изместиха към глобалната световна политика и от спасител на нацията той се превърна в избавител на човечеството. Но без съмнение следи много внимателно действията на наместника Цветанов. И последният не може да си върже възела на вратовръзката без благословията му. Камо ли да организира мероприятие в стил ранен култ към личността в провинциално градче, което стана символ на покварата на управлението.
Оставката на младоликия депутат със сигурност няма да мине през железобетонната стена на парламентарната му група. Притиснати от челичената десница на груповия отговорник Цветанов или от диригентската химикалка на Дукова. По височайша заповед. Пък и самото подаване на оставка от въпросното лице едва ли е плод на искрено разкаяние, на чувство за вина. Той има опит в подобни еквилибристики. През 2012 вече мята прошение за освобождаване като зам.-министър с ресор енергетика, след като ГЕРБ реши да се отърве от шефа му Трайчо Трайков. За да може съвсем малко по-късно да се намести на стола му.
Този път обаче Борисов едва ли ще успее да се размине без отговори. Най-малко защото един от ключовите законопроекти, по които предстои неговите хора в парламента да кръстосат шпаги с опозицията, е антикорупционният. С кои очи обаче? Без да предизвикат неизбежната аналогия: крадецът вика – дръжте крадеца. Корупцията, шуробаджанащината, назначенията на удобните хора на подходящите места, непрозрачните обществени поръчки са метастазите на третия мандат на ГЕРБ. Отгледани и угоени безпогрешно по време на първите два.
Но в момента срещу тях е не плахата и скромна в изявите си БСП, поглеждаща с мерак, но и със страх към властта, изживяваща своите вътрешни кризи. Насреща си девалвиралата формация на Борисов има силна, по-самоуверена опозиция. Която след спечелването на президентските избори все по-често поглежда към управлението не като към някаква отдалечена във времето цел. И няма да си позволи да пропусне нито една грешка на опонента, за да се доближи до нея.
Не е за подценяване и основният фактор, който позволи на 126-годишната партия да запише в актива си победа на вота за държавен глава. Президентът Радев ясно и през последните дни доста безапелационно даде да се разбере, че независимо от сравнително ограничените по Конституция правомощия няма да присъства в политиката като страничен и безсловесен наблюдател. И без да нарушава основния закон ще се опита да бъде силен трети властови център в държавата.
При подобно предстоящо тежко сражение на два фронта Борисов няма право да се прави, че в един малък град нищо не се е случило. Оправданието, че някой няма сестра, не минава. Още по-малко, че в действията на неговия депутат всичко е законно – голяма работа, че е малко неморално. И разобличенията на опозицията няма да бъдат заглушени от арията на беквокалите “А вие защо биете негрите?”.
А ако прецени, че трябва да остави народен представител да се разхожда с ореола на безгрешник, който ни рода назначавал, ни съученички трудоустройвал – харизмата му със затихващи функции няма да му гарантира индулгенции за тази поредна политическа издънка.
