За да се интегрират, трябва да работят. Това гласи едно от заключенията, съдържащи се в нов доклад за интеграцията на чужденците в Германия. В него става дума и за престъпленията, извършвани от мигранти.
Католическата помощна организация на Малтийския орден представи тази седмица своя доклад за интеграцията на мигрантите в Германия. На общо 112 страници организацията обобщава резултатите от десетилетния си опит в грижите за бежанци, както и резултатите от независими научни изследвания на тема “миграция”. Докладът неслучайно излиза след изборите за Бундестаг – с надеждата да подпомогне бъдещите политически решения по тази деликатна тема. А в Германия тя е натоварена с много емоции: докато при едни надделява съпричастност, при други преобладават страхове и опасения, че обществото все повече чуждее, както казва принц Карл цу Льовенщайн от Малтийския орден.
За да се интегрират, трябва да работят
Научната част от доклада е изготвена от експерти от института “Валтер Ойкен” във Фрайбург. Директорът на института Ларс Петер Фелд още в началото подчертава, че Германия е била и все още е “имигрантска държава”. Доказателство за това са различните вълни от бежанци и мигранти към Германия след Втората световна война. Опитът дотук показва, че решаващ фактор за интеграцията на новодошлите във Федералната република е участието им в пазара на труда, пише Фелд.
Учените от “Валтер Ойкен” констатират, че особено мигрантите от неевропейски страни не са добре интегрирани в германския трудов пазар. Основните пречки са липсващата езикова компетентност, ниското образование и трудностите при легализирането на дипломи. При анализа на последната миграционна вълна от периода 2015-2016 година Фелд установява: “имайки предвид образованието и квалификацията на тези хора, може да се каже, че те могат да упражняват по-скоро помощен, отколкото квалифициран труд”. А за по-бързото им излизане на трудовия пазар би трябвало да се ускорят процедурите по молбите им за политическо убежище, казва експертът.
Екипът на Фелд внимателно анализира и една тема, около която кипят особено силни емоции: престъпността. Днес престъпността в Германия е на много по-ниско равнище, отколкото преди 20 години. Но процентът на заподозрени извършители от чуждестранен произход е нараснал от една трета през 1993 на 40 процента през 2016. В тази статистика обаче влизат и много нарушения на законите за чужденците и за политическото убежище, т.е. деяния, които няма как да бъдат извършени от германци.
Не бива всичко да се свежда до елементарното твърдение, че “миграцията на бежанците има съществен принос за повишаване на престъпността през последните две години”, казва Ларс Петер Фелд. Той обаче уточнява, че между различните мигрантски групи има големи разлики. Така например 11% от заподозрените в извършване на престъпления негермански граждани идват от страните от Магреба. Същевременно хората от тези страни представляват едва 2% от всички мигранти. Пришълците от Сирия, Ирак или Афганистан пък биват сравнително по-рядко заподозрени в извършването на престъпления или съдени, отколкото граждани на други страни.
Дебатът за горната граница
А колко бежанци може да приеме Германия? На този въпрос Фелд отговаря така: “Не виждам никаква нужда от въвеждането на горна граница.” По същата тема Карл цу Льовенщайн подчертава отговорността на политиката. Според него е легитимно да се водят политически дебати за необходимостта от въвеждането на някаква граница. “А как на практика може да стане това, решават политиците, не ние”, казва той. И добавя, че в момента най-важното е вече пристигналите в Германия хора да бъдат “наистина разумно интегрирани”.
Католическата помощна организация на Малтийския орден възнамерява да наблюдава внимателно как точно ще протече тази интеграция. Авторите на доклада са наясно, че миграцията е предизвикателство за обществото. Ето защо Малтийският орден и занапред ще подпомага процесите с дълго
