Дряново е първият град в България, който новопровъзгласеният цар Фердинанд посетил след обявяване на независимостта на България на 22 септември 1908 година. На другия ден – 23 септември 1908 г., той тръгва от Търново през Пловдив за София със семейството си царица Елеонора и князете Борис и Кирил. Пътуват с личния автомобил на цар Фердинанд. Първо се спират в Дряново, където царското семейство е посрещнато от населението. На тържеството епархийският проповедник йеромонах Филип Пенев произнася приветствена реч към цар Фердинанд и царица Елеонора. Към 21 часа вечерта на 23 септември 1908 г. цар Фердинанд пристига със семейството си в Габрово. Посрещнат е пред текстилната фабрика на Иван Хаджиберов от много габровци.
По спомените на тогавашния министър на просвещението, дряновецът Никола Мушанов – именно във влака, на път за старопрестолната столица, на един дъх е бил написан Манифестът за Независимостта на България. „Тръгнахме, тренът спря на Две Могили. Тук се създаде Манифеста“, пише в дневника на Мушанов. Най-строго охраняваната тайна в държавата преди сто години е именно обявяването на Независимостта на България в старата столица. За това свидетелстват спомените на Никола Мушанов, министър в правителството на Александър Малинов. В спомените си министър Мушанов посочва, че с решение на правителството подготвяният исторически акт е държан в тайна и че дори княз Фердинанд не искал това да стане достояние в двореца или на членовете на неговото семейство.
Манифест към българския народ
„По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна.
От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о’ Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването и?. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде според както той иска.
Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят.
Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.
Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее Българският Народ!
Издаден в древната столица на Българското царство Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората годишнина от Нашето царуване
На първообразното със собствената ръка на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО подписано:
ФЕРДИНАНД I
ПРИПОДПИСАЛИ: Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: [Ал. Малинов] Министър на Външните Работи и на Изповеданията: [Ст. Паприков] Министър на Вътрешните Работи: [М. Такев] Министър на Народното Просвещение: [Н. Мушанов] Министър на Финансите: [Ив. Салабашев] Министър на Правосъдието:[Т. Кръстев] Министър на Войната: [генерал Д. Николаев] Министър на Търговията и Земледелието: [А. Ляпчев]
На снимката: Правителството на Александър Малинов, обявило Независимостта на България на 22 септември 1908 г. От ляво на дясно: Андрей Ляпчев, генерал Данаил Николаев, Никола Мушанов, Александър Малинов, д-р Тодор Кръстев, генерал Стефан Паприков, Иван Салабашев и Михаил Такев
