Заплахата от пълномащабна война в ядрен вариант на Корейския полуостров достигна най-високите показатели за последните 10 години. Когато четете тези редове войната може да е започнала, или да не е започнала. Така е с войните.
Още с влизането си в Белия дом Доналд Тръмп заяви, че КНДР е основна заплаха за САЩ.
От този момент неговите изказвания по отношение на Пхенян ставаха все по-войнствени и заплашителни.
Включи КНДР, заедно с Иран и Русия, в новата “ос на злото”.
В отговор, започвайки от януари 2017 г., Пхенян извърши 11 пуска на междуконтинентални балистични ракети, две от които на 4 и 29 юли, с възможност да покрият цялата територия на САЩ, прелитайки над 10 000 км. Те промениха изцяло стратегическото съотношение между САЩ и КНДР.
Тръмп заплаши с “огън и ярост, които светът никога не е виждал” и няколко американски стратегически бомбардировачи прелетяха над Корейския полуостров.
В отговор КНДР съобщи, че ще направи пуск на 4 ракети по посока на американската военна база в Гуам.
Изстрелването на двете междуконтинентални балистични ракети на КНДР внесе и нов стратегически момент в глобален план. Според Пентагона максималната височина, достигната от тези ракети е била 3700 км, като са били в полет около 4 минути. От направените изчисления се оказа, че КНДР сега може да покрие не само западното крайбрежие на САЩ, но и всички големи американски градове, в това число Денвър, Чикаго, Бостън, Ню Йорк и Вашингтон.
Заплахата за пускове на ракети на КНДР срещу Гуам дойде след като Пентагонът съобщи за план за неядрен удар по 20 военни обекта – ракетни полигони, на Северна Корея, с бомбардировачите В-1В, базиращи именно на Гуам. Ракетите на КНДР към Гуам са най-вероятно Хвасон-12 с далечина до 6000 км. Другата основна ракета е Хвасон-14, междуконтинентална, в радиус до 10 000 км, която покрива целите САЩ.
Едновременно властите на КНДР разпратиха извънредни разпореждания към партийните комитети и подразделенията на гражданската отбрана. Такива действия се предприемат само в краен случай, когато страната започва война.
Беше съобщено, че в армията са постъпили нови попълнения до 3,5 млн. души, т.е. извършена е и военна мобилизация.
Южна Корея съобщи, че ще поиска от Пентагона разполагане на допълнителна противоракетна система ТНААД, срещу което веднага реагира Пекин, който призова Сеул и Вашингтон да прекратят въобще разполагането на ПРО и ТНААД.
Даже без ядреното оръжие на КНДР основната опасност срещу американците и Южна Корея е артилерията на КНДР, разположена по Демилитаризираната зона. Според различни източници там има от 8000 до 23 000 артилерийски ствола, само 50 км от Сеул. Съсредоточията на артилерийския огън по широчина и дълбочина на фронта ще са наистина ужасяващи за противника.
Американските бомбардировачи В-1, летящи над полуострова, могат да носят техните бомби МОАВ. Едновременно се появиха слухове за предстояща евакуация на Сеул.
Командващият тихоокеанския флот на САЩ Скот Суифт заяви в Австралия, че “неговият флот е способен да нанесе масиран ядрен удар по територията на Китай още следващата седмица”. Това е само част от агресивното поведение на американската военна върхушка спрямо Китай от момента на идването на Тръмп в Белия дом.
От техническа гледна точка Суифт им основания да прави такива войнствени изявления. Аритметиката е следната: в Тихия океан действат 10 от 18-те американски атомни подводници от клас Охайо, с балистични ракети Трайдънт и Трайдънт ІІ, с далечина на полета 7400 до 10 000 км. Една подводница носи 24 ракети, всяка от които може да донесе до територията на неприятеля 8 /с мощност по 450 килотона/ или 14 /по 100 килотона/ бойни блокове. По този начин американските стратези могат в един момент да ударят Китай с една трета от ядрения си арсенал без да влизат в зоната на бойното патрулиране на китайските подводници. Трайдънт могат да бъдат изстреляни от американските териториални води, например от Хавайските острови.
Планът на КНДР, в случай на атака от страна на САЩ, е за тотална война, а не “ограничен конфликт с нисък интензитет”.
Този план има три аспекта.
На първо място, тоталната война е стратегията на КНДР в случай на преемптивни атаки на САЩ. Войната в Ирак показа, че американците могат да нанасят преемптивни удари в нарушение на всички международни договори и че ООН е безпомощна да ги спре. Всяка нация, която е слаба във военно отношение, може да стане жертва на САЩ.
На второ място, КНДР не очаква помощ от Китай, Русия или друга държава в случай на война със САЩ. В Пхенян знаят, че ще трябва да воюват сами срещу суперсилата на света. Номинално Китай и Русия са съюзници на Северна Корея, но те едва ли ще окажат конкретна военна помощ в КНДР в случй на война. Разбира се, със затягането на войната, тази помощ ще тръгне с оглед на решаването на стратегическите цели на Пекин и Москва.
На трето място, тоталната война на Северна Корея има два компонента – масивна конвенционална война и оръжия за масово унищожение. Ако САЩ нанесат удар по севернокорейските ядрени инсталации, КНДР ще отговори с оръжия за масово унищожение с удари по американски цели. Американците знаят за това и имат собствени ядрени планове. При обмен на ядрени удари няма фронтове или тилова линия. Ядрените оръжия са атакуващи оръжия и няма защита срещу ядрена атака, освен ответна ядрена атака. Заради тази причина военната стратегия на КНДР по същество е офанзивна, отива отвъд отблъскване на американските атаки и стига до унищожението на САЩ.
Военният план 5027 на САЩ предвижда военно окупиране на Северна Корея, т.е. отива по-далеч от унищожението на оръжията й на масово унищожение. САЩ считат КНДР за основен враг. И обратното – КНДР счита САЩ за основен враг.
Южна Корея счита КНДР за основен враг, но КНДР не счита Южна КОрея за основен враг, тъй като Сеул е клиент на САЩ и няма възможността или силата да действа самостоятелно или независимо от САЩ. Планът на КНДР не е агресия или окупиране на Южна Корея, а унищожението на САЩ.
Всички държави държат военния си потенциал в тайна. КНДР не е изключение и е трудно да бъде оценена нейната военна сила. САЩ претендират, че знаят тези тайни и използват различни разузнавателни средства. Самолетите U-2, RC-135, FP-3 летят над КНДР по 24 часа на денонощие. Освен това над КНДР са закачени и 70 американски шпионски сателита КН-11.
Но въпреки това разузнавателните данни на САЩ за потенциала на КНДР са погрешни. Доналд Грег, бивш посланик на САЩ в Сеул и ветеран от ЦРУ, призна, че американското разузнаване срещу КНДР е “най-дългият и най-големият провал”. КНДР използва подземни оптически кабели за военно комуникиране и е почти невъзможно да бъдат внедрени в страната шпиони. Заради това картината на военния потенциал на КНДР може да е само приблизителна.
КНДР произвежда годишно около 200 000 автомата “Калашников”, 3000 тежки картечници и оръдия, 200 танка, 400 бронирани коли и амфибии. КНДР прави собствени подводници, високоскоростни катери и други бойни кораби. Вътрешното производство дава възможност на страната да поддържа огромна военна сила при нисък бюджет. КНДР има 17 завода за леко оръжие и артилерия, 35 завода за муниции, 5 завода за бойни кораби, 3 завода за леко оръжие и артилерия, 35 завода за муниции, 5 завода за бойни кораби, 3 завода за ракети, 5 завода за комуникационно оборудване, 8 завода за биохимическо оръжие. Общо – 134 военни завода. Освен това много предприятия имат производство с двойно предназначение и с минимум модификации могат да преминат на военен режим. Те имат собствено електрозахранване, което САЩ не могат да обезвредят.
КНДР е планинска държава, с дълго и насечено крайбрежие. Полуостровът е тесен и тактиката на КНДР отговаря на тази география. Северна Корея има уникални военни планове за водене на война срещу САЩ.
Военните са организирани в няколко независими и самозадоволяващи се бойни съединения, които са готови за действия по всяко време.
Армията на Севера е мотивирана и лоялна.
Редовната армия на КНДР се състои от 4 корпуса на предната линия, 8 корпуса в тила и 1 корпус за защита на Пхенян. Южна Корея има 19 моторизирани дивизии, КНДР има 80 дивизии и бригади.
Парамилитарните организации са напълно въоръжени и провеждат военни обучения редовно. Става дума за армия от 6 милиона души, въоръжена, мотивирана, разполагаща с огромен конвенционален потенциал и най-вероятно со оръжия за масово унищожение.
На различните страни от оръжейния и ракетен арсенал на КНДР сме се спирали неведнъж. Ще припомним, че КНДР е ядрена държава, наред със САЩ, Русия, Китай, Англия, Франция, Индия, Пакистан и Израел. Пхенян има ядрени заряди и средствата за тяхното доставяне до целта. КНДР има флот от междуконтинентални балистични ракети и ракети със среден радиус на действие, въоръжени с ядрени бойни глави. Според някои източници става дума за 80 ядрени заряда. Според други, става дума за над 100 ядрени заряда, в това число водородни бомби.
Вероятно КНДР може да произвежда годишно 100 ракети. В момента САЩ нямат никаква реална защита срещу севернокорейските ракети в случай на война.
КНДР има и огромни запаси от биохимически оръжия. Всеки армейски корпус има химически поделения. Населението е подготвено за биохимическа атака срещу територията на Севера. Една от най-характерните черти на военната подготовка на КНДР са подземните фортификации. Става дума за 8236 подземни отбранителни съоръжения, свързани с тунели. В тях има складирани над 1,2 милиона тона храна, 1,46 милиона тона гориво и 1,67 милиона тона муниции.
Повечето от подземните съоръжения са издълбани в гранитни скали. основната антибункерна ракета на САЩ – В61 Mod 11 може да прониква до 6 метра скала. Последната им бомба GBU-28, с лазерно насочване, може да прониква до 30 метра. Севернокорейските бункери имат поне 80 метра покритие от солидни скали.
Последното постижение на КНДР е потенциалът й да води електронна война. Пхенян започна да се готви за нея през 70-те години и сега разполага с контрасредства срещу евентуална електронна война на САЩ.
Пхенян подготвя годишно по 100 “хакери” и има батальон за компютърни вируси. Те са в състояние да нанесат електронен удар на американските комуникационни мрежи. В симулирана електронна война още през 1991 г. КНДР победи САЩ с ядрени и без ядрени оръжия. Ако има нова война на Корейския полуостров САЩ ще срещнат противник, който е в състояние наистина да води тотална война, в която американците реално ще бъдат беззащитни и в която може да се стигне до взаимно унищожение, както преди години между САЩ и СССР. Това е и най-важната страна от стратегията на КНДР, която реализира срещу САЩ стратегията на взаимното ядрено възпиране.
САЩ ускорено прехвърля американската противоракетна батарея THAAD в Южна Корея. Решението за разполагане на тази система беше взето много по-рано и ракетите на Пхенян са отговор за преодоляване на отдавна анонсираната американска THAAD, а не обратното. Освен това THAAD може да се използва и като радар за следене на ракетната активност на Китай, както и като преден пост за ранно предупреждение за ракетно нападение. Това означава, че Пекин ще реагира, още повече, че КНДР ясно обозначава потенциалните цели на своите ракети. Това са американските бази в Япония и Южна Корея. Целта е гарантирано нанасяне на неприемливи унищожения на САЩ, Южна Корея и Япония в случай на тяхно нападение срещу КНДР. Всички последни пускове на КНДР са насочени за постигане на тази цел.
Доналд Тръмп реши да изпрати и американски ядрени бомбардировачи В-52 в Южна Корея. Пекин разбира добре, че тези мерки са насочени и срещу Китай и реагира. Това означава, че многостранната надпревара във въоръжаването в региона набира скорост.
В Южна Корея вече са разположени американските зенитно-ракетни комплекси Patriot PAL-2 с височина на поразяване на целите до 25 км. THAAD ще бъде разположен през 2017 г. с далечина на откриване 1000 км, далечина на поразяване до 250 км, височина 150 км, т.е. прехващане и на балистични ракети. Москва също ще подкрепи КНДР и Китай, защото разположената ПРО на САЩ в Южна Корея не се различава по нищо от ПРО на САЩ в Полша и Румъния, срещу които Москва протестира категорично и предприе разполагане на Искандер в Калининградска област.
На САЩ е нужна нова голяма война. Корейският полуостров е идеален за тази цел, потенциалът за такъв конфликт отдавна е натрупан. Ако бъде взривен, САЩ решават въпроса с КНДР, с Китай, с елиминирането на Южна Корея и Япония като търговски конкуренти и в голяма степен с Русия.
Така е на теория. Но на практика, най-общо казано, КНДР не е нито Сирия, нито Либия, нито Украйна, нито даже съвременна Русия. Това е държава, която от 70 години знае как да защитава своя суверенитет. При новия ултиматум на САЩ севернокорейците не започнаха да се крият, а отговориха твърдо и принципно. В началото набелязаха целите на удара си в случай на американска провокация – самолетоносачната групировка на САЩ, военната база на САЩ в Южна Корея, резиденцията на президента в Сеул, след това игнорираха ултиматума и направиха това, което обещаха – на 15 април са изстреляли балистична ракета.
Американското политическо ръководство по своята натура е страхливо. Бият само слабите и немощните, а онези, които държат удара, избягват. Принципът е прост – бий само при гаранция за липса на обратен удар, в противен случай търси други механизми от хибридната война. Ударът по Сирия, Ирак и Либия беше нанесен не защото бяха слаби, а защото нямат ресурси за защита от по-мощния удар от САЩ и Израел.
Иран и КНДР обаче издържат военно, информационно, политически и икономически.
Събитията продължават да се развиват. Противоречията са непреодолими. В този момент войната е неизбежна…
Всичко е заредено и готово за боя – заяви Тръмп.
Пхенян му отговори по същия начин.
Тръмп даде веднага на заден ход.
За Пхенян обаче едва ли скоро ще има по-подходящ момент.
