Със сигурност почти всички са чели безсмъртния роман на Дюма. Но едва ли някой си е мислил, че зад страхотните мускетари, препускащи по неговите страници, се крият действителни хора,от плът и кръв. Които са живели наистина. И то в почти същите времена, които са описани в романа.
Впрочем, приказките са излишни. Запознайте се, представяме ви Четиримата мускетари!
Шарл Ожие дьо Бац де Кастелмор граф д’Артанян (1611-1673 г.)
Френски благородник, воин и шпионин. Постъпва сред кралските мускетари използвайки майчиното си име – Монтескьо д’Артанян. Защото благородното й потекло му давало по-добър шанс за място в дворцовата гвардия. Бащиният му род Дьо Бац са новоиздигнати благородници. Те купуват титла на базата на своите приходи от търговия.
Чичо му Анри Монтескьо използва връзките си с популярния „мосю дьо Трувил“ – Жан Арман дьо Пейер, граф Троавил, който е капитан на мускетарите на Луи XIII.
След 1643г., Д’Артанян става човек на кардинал Жул Мазарен (Джулио Мазарини). Така продължава да служи в кралския двор и след разпускането на мускетарските роти през 1646г.
Между 1648г. и 1658г., Д’Артанян изпълнява поредица от шпионски мисии в служба на Луи XIV и Мазарен.
През 1656г. е назначен за капитан във „Френската гвардия“(Gardes-Françaises). А две години по-късно става лейтенант в ново сформираната част на кралските мускетари.
Доверието на Луи XIV към него е така голямо, че кралят лично поверява задачата по ареста и охраната на финансовия министър Фуке. Той се стреми да замести Мазарен като първи министър на Франция. И предизвиква завистта и подозренията на Луи със своя разточителен и екстравагантен начин на живот.
През 1667г., Д’Артанян е повишен в чин капитан-лейтенант (заместник капитан) на кралските мускетари ( постът капитан принадлежал на краля) с което, на практика, застанал начело на най-престижното звено от кралската гвардия. Няколко месеца по-късно е назначен за управител на Лил, но администрацията не се оказва неговото поприще и той бърза да потърси назначение на бойното поле.
С избухване на Френско-холандската война (1672-1678 г.), Д’Артанян получава своя шанс и се завръща в челните редици.
Намира смъртта си, прострелян от мускет, докато щурмува един от бастионите на град Маастрихт на 25-ти юни, 1673г.
Арман д’Атос, сеньор на Атос, Сийег и Отвел
Роден в Беарн през 1615г., в семейството на гасконски благородници. Майка му е сестра на „мосю дьо Тревил“ (граф Троавил), а баща му Адриен е дребен беарнски аристократ.
Д’Атос се запознава с Д’Артанян още преди постъпването им в мускетарските полкове, като Шарл дьо Бац дори спасява живота му в Пре-о-Клерк.
Атос постъпва в мускетарската гвардия през 1640г. с поръчението на чичо си дьо Троавил. Служи до 1643г., когато умира по време на дуел.
В хода на службата си, Атос, заедно с братовчедите си Анри Д’Арамиц и Исак Д’Порто (Портос) формират „тримата мускетари“, вдъхновили писателя Дюма.
Анри Д’ Арамиц, сеньор на Арамиц
Роден около 1620 г. в потомствен род на воини и духовници, Анри наследява и двете „кариери“ от баща си и дядо си.
Дядо му – Пиер Д’Арамиц служи като капитан в частите на хугенотите по време на Религиозните войни, а в последствие става абат на Арамиц.
Бащата на Анри – Шарл служи като „маршал-де-ложи“ (еквивалент на старши сержант) в мускетарския полк заедно със своя роднина дьо Троавил.
След смъртта на дядото, Шарл се връща заедно с цялото си семейство в Арамиц, за да поеме абатския пост.
През 1640 г., дьо Троавил вика Анри Арамиц при себе си, заедно с братовчедите му Д’Атос и Исак Д’Порто, тъй като и тримата се славели като отлични фехтовачи.
Арамиц се запознава с Д’Артанян в Париж и гасконецът скоро става част от компанията на „тримата мускетари„.
През 1648 г., бащата на Анри умира и той напуска мускетарската гвардия за да заеме позицията на абат в Арамиц.
През 1650 г., се жени за Жана Беарн-Бонаси и има три деца – двама сина – Арман и Клемент и дъщеря.
Изворите не са единодушни за датата на смъртта му – според едни умира през 1655 г., а според други – през 1674 г.
Исак Д’Порто
Беарнски аристократ, воин и кралски служител, потомък на стар пограничен род, служил в отбраната на Пиренеите от векове.
Фамилното име Порто произлиза от думата за гранична кула (укрепена застава), каквито издигали по хребетите на Пиренеите през средните векове.
Роден е през 1617 г. Бащата на Исак служел като секретар на Беарнския парламент, а един от чичовците му бил популярният граф дьо Троавил, който повикал Исак при себе си в Париж, заедно с далечните му братовчеди Атос и Арамиц.
Исак постъпва в мускетарските роти през 1642г., заедно с брат си Жан (имат и две сестри – Жана и Сара). Преди службата в гвардията служи известно време като наемник в рота, подчинена на Александър Есарт (друг братовчед на Троавил).
„Портос“ остава в кралските гвардейски части до 1654г., когато, след смъртта на баща си, се уволнява и заема неговата позиция като секретар на беарнския парламент.
Умира през 1712г., в следствие на инсулт. Има двама синове – Арно и Жан.
