Безспорно инфраструктурата е ключът към икономическото възраждане. Без пътища няма как се развие даден регион, дори да разполага с невероятни приятни дадености. България определено има такива, но те не могат да се развият именно поради липсата на добра пътна инфраструктура. През юни българското правителство прие т.нар. Интегрирана транспортна стратегия, която трябва да се реализира до 2030 г. Преглеждайки я прави впечатление, че програмата е доста амбициозна. Според нея проектите за тунела под Шипка, пътят Видин – Монтана – Враца и скоростният път, който трябва да свърже Русе, Велико Търново и АМ “Марица” при Свиленград, ще се плащат с пари от държавния бюджет или заеми и ще се появят на картата. Четвъртият – магистрала “Черно море”, се споменава само в един от три сценария, който не е оценен като особено реалистичен.
Докъде е всеки от тези проекти? Отговор дава в свой анализ в-к „Капитал”.
Четирилентов скоростен път Видин – Ботевград
846 млн. евро с ДДС (по отговор на АПИ до БНР)
167 км.
Какво е готово дотук: За първата отсечка, Видин – Монтана, има готов идеен проект, а за последната, Мездра – Ботевград, има “проектна готовност”, обяснява министър Николай Нанков. Сега АПИ изпълнява техническа помощ за подготовка на проект за пътя Видин – Монтана – Враца за 2.77 млн. лв.
Какво предстои и докога: В началото на 2018 г. се очаква пълният технически проект да е готов, коментираха от транспортното министерство преди време. От отговор на регионалния министър на депутатски въпрос през май става ясно, че поръчките за отсечките Видин – Монтана и Монтана – Враца ще бъдат обявени през 2018 г. или в началото на 2019 г. “В началото на 2018 г. АПИ ще решава дали Враца – Мездра да се проектира, или направо да се обяви процедура за рехабилитация и основен ремонт на инженеринг, за мен лично по-добрият вариант”, казва Нанков. Което значи, че е възможно до края на следващата година да има търг и за този участък.
За отсечката Мездра – Ботевград Нанков казва, че текат отчуждителните процедури и в близкото бъдеще предстои поръчка. Всичко това обаче е при едно условие – да има пари.
Как ще се финансира: Говори се, че европейското финансиране е резервен вариант, ако магистрала “Струма” не бъде завършена навреме и парите от ЕС бъдат насочени към други проекти. Това е силно съмнителен вариант, което оставя вариантите бюджет или заем. От думите на правителството става ясно, че се разчита на потенциалните тол-такси.
Обход на град Габрово и тунелът под Шипка
92.9 млн. лв. с ДДС +520 млн. лв. (по Томислав Дончев)
23.2 км + 3.2 км.
Какво е готово дотук: Изпълнител на строителството на обхода е консорциум с участието на “Хидрострой” на Велико Желев. До края на 2016 г. са изпълнени 40% от работата, уточниха от министерство на транспорта пред “Капитал”, като тогава беше срокът за дейности, финансирани от стария програмен период. Така усвоените европейски средства са 26.8 млн. лв, но останалото от тези над 90 млн. лв. се извършва с бюджетни средства. Очаква се обходът да е готов през 2018 г.
Какво предстои и докога: Заявките са и тунелът да бъде готов до 2020 г., но според източници от строителния бранш този срок не е правдоподобен. В момента е възложено разработването на разширен идеен проект. Предстоят също обстойни геоложки проучвания и подробно геодезично заснемане в зоните на порталите на тунела. След това тепърва ще се изработва проект и ще се обявява търг за строителство. Остава обаче вечното условие “ако има пари”, което се повтаря от няколко години.
Как ще се финансира: Засега конкретен източник на финансирането няма, а обещанието на бившия регионален министър Лиляна Павлова пред “Капитал” преди време беше, че ще се търси отворен заем за изграждането на “Хемус” и на тунела – двата резервни проекта на “Струма” по “Транспорт” за този период. Сега като че ли вариант би бил отново приходите от тол-такси.
Скоростен път или магистрала Русе – Велико Търново
Около 1.1 млрд. лв. (по министър Нанков)
118 км.
Какво е готово дотук: АПИ изпълнява техническа помощ за подготовка на проект за отсечката Русе – Велико Търново на стойност 1.5 млн. лв. Това включва идеен и технически проект, доклади по ОВОС и оценка на степента на въздействие ОСВ, археологически проучвания. През втората половина на 2017 г. се очаква решение по ОВОС на идейния проект на магистралата.
Какво предстои и докога: До края на 2018 г. би трябвало да приключи техническото проектиране и след това да се премине към обявяването на търг за строителство. Големите пътни поръчки обаче отнемат много време заради работата на оценителните комисии и потенциалните обжалвания пред Комисията за защита на конкуренцията. Да кажем, че до края на 2019 г. има избран строител, то все още не е ясно колко ще е заложеният срок за изграждането. Старите амбиции са след това пътят да продължи от Велико Търново до Свиленград, които са още 157 км (макар там още преди време да беше сметнато, че няма достатъчно трафик).
Как ще се финансира: Източникът на финансиране за строителството отново е загадка. Скоростният път Русе – Свиленград беше в списъка с проекти, предложени на катарски инвеститори през 2012 г., но тогава тя беше на твърде начален етап и без ясни разчети и те й обърнаха гръб. МРРБ предложи тази магистрала и на китайски инвеститори преди две седмици, но този сценарий сякаш е малко вероятен.
Като че ли основна концепция са приходите от тол-система, става ясно от думите на Нанков, който обясни, че заемът също е вариант, но не приоритетен. Русе – Велико Търново е и резерва за европейско финансиране, ако “Струма” отпадне от програмата заради неспазени срокове, но това не е нещо, на което би трябвало да разчитаме, защото тогава парите за магистралата до Гърция все пак ще трябва да се връщат.
Автомагистрала “Черно море”
430 млн. лв. (според Интегрираната стратегия на МС)
93 км.
Какво е готово дотук: Проектирането на пътя започва още през 70-те години на миналия век, като дотук са завършени 10 км (межу Аспаруховия мост във Варна и с. Приселци) от общо около 100 км. През 2002 г. са изготвени предпроектни проучвания, а през юли 2008 г. са изготвени доклади по ОВОС и оценка за съвместимост за проекта, сочи информация на Национална компания “Стратегически инфраструктурни проекти”, която се сля с АПИ през 2016 г. В момента АПИ изпълнява проект за изготвяне на идеен проект, доклади по ОВОС и предварителни археологически проучвания. За това се дават близо 2.6 млн. лв.
Какво предстои и докога: След като има идеен проект, ще трябва да се намери финансирането за изготвяне на технически проект и строителство, а чак тогава да се пристъпи към тези стъпки.
Отново централният проблем е откъде ще се вземат пари. За самото строителство още няма предвидени пари по оперативна програма “Транспорт”, уточниха от транспортното министерство. През последните десетина години идеята винаги е била свързана с публично-частно партньорство или концесия, като магистралата винаги е попадала в дълбока резерва, що се отнася до европейски средства. Затова и засега бъдещето й е неясно. Последното движение по нея беше странната среща на Бойко Борисов с китайски инвеститори в Бургас в присъствието на кмета Николов и бившия шеф на КФН Стоян Мавродиев. Предвид обема на стратегически китайски инвестиции у нас (0 лв.) това към момента не е особено обещаваща идея.
