Германия прие най-много бежанци, но въпреки това популистите в нея са много по-слаби, отколкото другаде в Европа. Как да си обясним това? – Отговорът на този въпрос дава една интересна книга за мястото на Германия днес.
Symbolbild Kind in Berlin (Imago/Schöning)
“Добро утро, Запад” – така се казва новата книга на публициста Бернд Улрих, зам.-главен редактор на “Ди Цайт”. “Западът се намира в началото на нова епоха”, пише в подзаглавието авторът. Ето няколко цитата от книгата, която съдържа редица много важни прозрения за днешна Германия.
Бернд Улрих припомня за тежкото историческо наследство, което носят германците и за десетилетните им усилия да преодолеят авторитарното наследство на Хитлер:
“Фиксирана върху своето “Никога повече!” и заслепена от чудовищната авторитарност на едно малцинство, страната дълго време сама не разбираше какво ѝ се случва: в рамките само на няколко десетилетия Германия се превърна в една от най-неавторитарните страни в света.”
Резервираността към елитите
Пак заради нацистите днешна Германия е и страна, която има предпазливо отношение към така наречените елити. По тази тема Улрих пише:
“Предателството, което елитите някога извършиха спрямо народа и спрямо демокрацията, обяснява и известната резервираност, която германците изпитват днес към елитите. В началото на настоящия век, белязано от неолиберализма, мнозина се оплакваха от тази нагласа на германците и ги призоваваха най-после да се помирят с елитите си. Днес резервираността към елитите се оказва истинска благословия. Американската образователна система с нейните елитни университети, които са водещи в света, не върши много работа, когато става дума за по-масово образование. Елитарното образование, което получават почти всички политици във Франция или във Великобритания, води до отчуждаване на политическата класа от обикновеното население и създава опасност за демокрацията. В сравнение с това германските политици са едва ли не народни хора, средностатистически германци.”
Къде е Германия днес?
Германия прие най-много бежанци, но въпреки това популистите в страната са много по-слаби, отколкото другаде в Европа, а германците продължават да подкрепят Ангела Меркел. Това е някаква манипулация, в страната сигурно има цензура, а хората не смеят да си кажат мнението, твърдят привърженици на конспиративните теории в интернет. Ето много по-убедителното обяснение на Бернд Улрих:
!
“Къде е Германия днес, когато цяла Америка и половин Европа са наводнени от авторитарната вълнà? Типично по немски тук непрекъснато си задаваме въпроса: как, за Бога, „Алтернатива за Германия” успя да стане толкова силна? Къде ли сбъркахме?! Въпросът е полезен, понеже стимулира традиционните партии към една по-добра и по-умна политика. Аналитично погледнато обаче, въпросът е сбъркан. Той всъщност трябва да гласи: защо „Алтернатива за Германия” е толкова слаба? Какво ли правим толкова правилно, че тъкмо в държавата, приела най-много бежанци, десните популисти са по-слаби, отколкото във Франция, Австрия или Холандия? Досега Германия доста добре държи центристки курс – така и трябва да бъде, защото се намира в самия център на Европа.
По-лесно е да живееш в Германия, отколкото да бъдеш германец
Да, Германия е странна страна, навярно дори по-странна от другите странни страни по света. Да се гордееш с това, че не се гордееш – не всекиму може да хрумне такова нещо. Германия се отнася много пестеливо към националните символи, а иначе е хем ларж, хем педантична, хем смръщена, хем човечна – и се радва на своя немски език. В международно сравнение политическата ѝ класа не блести особено, но затова пък е необичайно некорумпирана, а медийният пейзаж в страната е истинска благословия, за която други могат само да мечтаят. Всичко това е странно, но никак не е лошо.
Открай време се казва, че за пришълците е особено трудно да се интегрират в Германия, понеже тази страна няма ясна идентичност, няма символи, които да бъдат поне приблизително толкова разбираеми и достъпни, колкото са символите в САЩ, във Великобритания или във Франция, например. В това има нещо вярно: наистина, по-лесно е да живееш в Германия, отколкото да бъдеш германец. В същото време обаче трябва да се запитаме дали пък една по-дифузна, по-непомпозна национална идентичност все пак не е по-приемлива за външния човек – и дали това приемане няма да бъде по-трайно, отколкото новоприетите идентичности в изброените страни?”
Bernd Ulrich, Guten Morgen, Abendland. Der Westen am Beginn einer neuen Epoche. Ein Weckruf, Kiepenheur & Witsch, 2017
