Ако 2015 г. беше златна за строителния бранш, печалбите бяха удвоени и утроени, а ръст на приходите от 100% беше нещо обичайно, през 2016 г. пейзажът е напълно мрачен. Сривът в оборота е с над 35%. Основната причина е, че миналата година нямаше започнати големи европроекти, а предходната бяха разплатени ударно завършените пътища и ВиК инфраструктура по старата европрограма. Така обичайно големият принос на държавата в строителния бранш не е силен, а слаба се очертава и текущата година освен за някои строители на частни сгради и спечелилите от държавното саниране компании.
Извън сушата с еврофондовете имаше и друга причина за малкото поръчки – почти всички се обжалваха в КЗК. А смяната на властта и премиерски катарзис не помагаха за задвижването на нови. Дори в сектора цари теза, че липсата на бизнес и ясен политически фаворит е разбил картела в сектора.
Стъпка назад
Според годишния анализ на Камарата на строителите в България изминалата година е приключила с изпълнени обекти за общо 11.2 млрд. лв., или годишен спад от 37%. Промяната е осезаема и сред компаниите, чиито резултати са предимно надолу, като едва 4 от 30 фирми в подреждането имат ръст на приходите, при това малък. Класираните най-големи дружества имат общ оборот малко над 2 млрд. лв., докато същата група е направила оборот 3.2 млрд. лв. година по-рано. И докато през 2015 г. нито една компания в извадката не е била на загуба, сега с минус са четири, а средно печалбите са се свили с над 100%.
Добрата новина е само една, че през миналата година започнатото строителство на нови сгради се е увеличило спрямо предходната, но с едва 6%. Тук причината е съживяването на търсеното и цените при жилищата, новите офиси и търсенето на складове и производствени помещения.
Преките чуждестранни инвестиции за 2016 г. в строителството са едва 116 млн. евро и се свиват с 36.5%. Спад има и в заетите в сектора – те вече са 175 хил., което е по-малко с 3.8% отпреди година. По-малки са числата за произведената продукция и при инфраструктурата – от 9 млрд. лв. на 5.3 млрд. лв., и при сградите – от 8.9 млрд. на 6 млрд. лв.
През 2017 г. секторът ще разчита предимно на нови проекти за офиси, жилища, фабрики, хотели. Нагласите са и за повече инфраструктурни поръчки с еврофондове
2 яну 2017
Метрото, западното околовръстно и мол. С тези големи проекти за пъри път “Джи Пи груп” става най-голямата строителна компания. След като завърши през 2016 г. метростанция “Витоша” и отсечката от бул. “Джеймс Баучер” до “Хладилника” за близо 54 млн. лева, обединение с “Джи Пи” в състава си спечели и поръчки за третия лъч на метрото. “Джи Пи” беше избрана за дострояването на Западната дъга (85 млн. лв.), а и построи отворилия в края на октомври “Мол Марково тепе” в Пловдив. Компанията го придоби през февруари 2015 г.
“Джи Пи груп” е с мажоритарни собственици Георги Василев и Владимир Житенски, а заради втория компанията е сочена за близка до директора на “Лукойл” Валентин Златев, който отрича свързаност. Строителната фирма е главен изпълнител на “Лукойл” по изграждане, ремонт и поддръжка на бензиностанции и газстанции, като е изградила и реконструирала над 100 обекта, изграждала е и хотелите на фамилията.
Приходите на “Джи Пи” за 2016 г. са над 178 хил. лв., като компанията е една от малкото строителни фирми, които бележат ръст. Печалбата обаче леко спада спрямо предходната година – от над 27 млн. лв. за 2015 г. тя пада на над 18 млн. лв. за 2016 г.
“Трейс груп холд” запазва втората си позиция и тази година въпреки спад над 35% и повече от три пъти по-малка печалба за 2016 г. спрямо предходната. Всъщност холдинговата структура на “Трейс” е най-големият в строителството, ако се погледнат не индивидуални данни, а консолидирани отчети – така те имат общо приходи 276 млн. лв., като тук годишният спад е дори по-голям – с 43%.
От компанията си го обясняват с по-ниската активност в строителния бранш в страната, липсата на европрограми и намаляла инвестиционна дейност. “В сектора имаше спад както в инженерната инфраструктура, така и в сградното строителство”, коментират от компанията. Затова и са се обърнали към нови пазарни и разширяване на портфолиото на дъщерните си дружества. “Извън България успешно завършихме нашия участък от магистрала Е-80 от сръбския Димитровград до българска граница, както и успоредния нетърговски път Бела Паланка – Пирот (Запад). Работим по още обекти с международно значение с възложител “Коридори”, Сърбия. Пътностроителните ни предприятия там – “Трейс ПЗП Ниш” и “Трейс ПЗП Враня”, работят на територията на 28 сръбски общини и поддържат близо 3000 км пътна мрежа. В Централна Европа холдингът се позиционира в Чехия. Там приключихме с изграждането на групов водопровод Бенешов – Седличани, работим по разширението на пречиствателни станции на летище Прага.”
Миналогодишният лидер “Водстрой 98”, която през миналото лято премина в групата на “Хидростой” с мажоритарен собственик Велико Желев, а допреди това се свързваше с депутата от ДПС Делян Пеевски, вече не е първа, а трета по големина строителна компания. Новата група всъщност има три участника в подреждането – “Водстрой 98”, “Хидрострой” и “Пътстрой Бургас”, и ако се съберат механично, приходите за миналата година са общо 300 млн. лв., но не е ясно дали има вътрешни обороти между дружествата. Затова е възможно Велико Желев всъщност да е най-големият строител за миналата година.
И “Хидрострой”, и “Водстрой” имат спад в приходите с по близо 50%. Велико Желев си обяснява спада в приходите и на двете компании със слабата година заради по-малкия брой обекти и в държавния, и в частния сектор. “Още миналата година всички търгове по оперативна програма “Региони в растеж” бяха обжалвани и сега започнаха да излизат от съдилищата”, обяснява той. Става въпрос за над 15 пътни ремонта на стойност над 150 млн. лв. с възложител Агенция “Пътна инфраструктура”. “При общините работа нямаше, а във водния сектор обектите от предния програмен период приключиха и за новия не ги виждам да стартират преди 2018 г.”, уточнява той. Тук обаче компанията напоследък е шампион – спечели поръчката за пречиствателната станция в Златни пясъци за 27.9 млн. лв. с ДДС и за тази в Добрич за 27 млн. лв., като за втората все още не е подписан договор заради обжалвания пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).
В момента “Хидрострой” разчита на високо строителство, казва Желев. Ръстът на имотния пазар все пак леко компенсира сушата на обществени поръчки. “Във Варна строим общо 47 хил. кв.м – един комплекс от шест сгради и още една сграда 11 хил. кв.м”, споделя той.
Що се отнася до “Пътстрой Бургас”, чийто собственик също е “Хидрострой”, Желев си обяснява ръста в приходите с това, че са имали за довършване общински обекти. Освен това фирмата е сред строителите на оградата с Турция.
Другите традиционно големи групи ГБС и ПСТ очевидно имат слаба година. За втората компания, свързвана до миналата година с Пеевски, а сега само с ПИБ, дори има слухове, че се търси нов собственик. При “Главболгарстрой” и дъщерната им “ГБС–Инфраструктурно строителство” също има голямо свиване на приходите между 50 и 60%, като според тях държавата не е била фактор в сектора през 2016 г.
“Ако искате да уловите пулса на пазара, най-точният индикатор при нас е работата на офертния ни отдел, а не толкова изпълненият обем. През 2015 г. например над 70% от подадените оферти са били за държавни или общински проекти. През 2016 г. процентът на частните запитвания стига до близо 40, а само за първото тримесечие на 2017 г. от изготвени 28 оферти 18 са за частни инвестиционни обекти”, обясняват от групата.
През 2016 г. те са завършили проект за “Уни хоспитал” в Панагюрище, а работят върху отсечката на автомагистрала “Струма” от Кресна до Сандански, язовир “Пловдивци” и разширение на транзитния газопровод към Турция, както и частни проекти като втория етап от “Полиграфия бизнес център”, офис сградата Space Tower на “Цариградско шосе”, разширение на съществуващо депо за фаялитов отпадък в медодобивния завод на “Аурубис България” и редица частни жилищни проекти.
Новите в класацията
Сред другите са три компании, които се занимават основно с частни проекти: “Аргогруп екзакт”, “Никми” и “Кордеел България”. Първата компания има най-силен ръст на приходите през 2016 г., но от ниска база. “Аргогруп екзакт” строи само частни сградни проекти и вероятно е усетила раздвижването на жилищното и офисното строителство. Сред текущите проекти са огромни жилищни сгради на бул. “България” и в “Младост”, показва сайтът на дружеството.
НИКМИ, която също има растящ оборот, строи основно свои проекти, като през последните години довършваше своя комплекс зад НДК “Милениум център”.
Белгийската “Кордеел”, която има внушителния ръст на приходите 73%, построи логистичната база на Lidl в Ямбол, като инвестицията там беше 80 млн. лв. Компанията има фокус върху промишленото строителство и вероятно независимостта от държавни поръчки. “В промишления сектор завършихме в Шумен завод за бойлери на Tesy и реконструкцията и новата зала на хотел “Рила” в Боровец. Имаме проект за нова фабрика на германската фирма Osram за осветителни тела”, обясни преди време Иво Трингов, изпълнителен директор на “Кордеел България”.
Погледът напред
Секторът гледа към 2017 г. с умерен оптимизъм, като ще се разчита по-скоро на частните инвестиции. “Пазарът на недвижимите имоти се раздвижи, жилищното строителство също. Очакваме тази тенденция да се запази”, каза инж. Николай Станков, председател на управителния съвет на Камарата на строителите в България (КСБ), в края на миналата година. От сектора споделят мнението му.
“Трейс груп холд” например разчитат на сключените договори за рехабилитация на жп участъците Скутаре – Оризово и Стралджа – Церковски, строежа на втория етап от третата метролиния в София, както и работата по строителството на участъка от сръбската магистрала Е-75 Гърделица – Царичина долина.
Велико Желев от “Хидрострой” очаква по-скоро спад на оборотите, отколкото ръст и през тази година. Все пак обаче прогнозира, че 2018 г. ще има раздвижване, тъй като тогава поръчките от новия програмен период ще бъдат възлагани, общините започват сега да обявяват търговете си по “Региони в растеж”, както и по Програмата за развитие на селските райони в частта за общините. За “Хидрострой”, “Водстрой 98” и “Пътстрой Бургас” предстои и да се построи участъкът от “Хемус” между Ябланица и Боаза.
Ще се усети тенденция за относително трайно нарастване на пазара на обществени поръчки след един дълъг подготвителен период, смятат от ГБС, като обаче едва ли ще има драстично увеличение на частните инвестиции.
Една от добрите новини за сектора е, че от Министерството на транспорта дадоха заявка и че в близките месеци ще се открият дългоочакваните търгове в железопътната инфраструктура. Очакват се нови проекти във водния сектор, като 2.3 млрд. лв. от програма “Околна среда” са с такъв фокус.
