Когато един политик обяви, че друг политик страда от параноя, това просто е безсрамие. Когато сега обаче председателят на социалдемократите Мартин Шулц дава такава диагноза на турския президент Реджеп Таийп Ердоган, той не е далеч от истината. Между Берлин и Анкара нищо не върви като хората. Месеци наред федералното правителство полагаше всевъзможни дипломатически усилия, приемаше провокациите и избягваше грубия тон в обноските чак до самоотричане. От няколко седмици курсът се промени. Сега правителството нарича нещата с истинските им имена. Когато в Турция биват арестувани германски граждани по абсурдни обвинения, както стана с правозащитника Петер Щойтнер, социалдемократическият кандидат за канцлерския пост Мартин Шулц открито говори за “заложници”. А федералното правителство съветва хората да се въздържат от пътувания до Турция.
И тази промяна на курса за известно време оказа въздействие върху Анкара. Тонът беше смегчен. Та нали Турция не може да се лиши от германските туристи и от ангажимента на германските фирми. Наскоро обаче мандалото отново хлопна. Първоначално Ердоган призова имащите право на глас германци от турски произход да не гласуват за ХДС/ХСС, за социалдемократите и за Зелените. В неговите очи всички тези партии били врагове на Турция. Ердоган свързва ХДС/ХСС със заклетия си враг Ангела Меркел, а социалдемократите с външния министър Зигмар Габриел, чийто тон винаги е бил по-ясен в сравнение с този на предшественика му и сегашен президент Франк-Валтер Щайнмайер. Автократът от Босфора свързва Партията на зелените с най-мразения в Турция германски политик – Джем Йоздемир. Според Ердоган и много други турски националисти, той просто е предател на собсвения си народ, въпреки че никога не е живял в Турция.
Редакцията препоръчва
Турция прекали. Германия взима мерки.
Ново измерение
Арестът на германския писател Доган Акханлъ по време на отпуската му в Испания има ново измерение. Той вероятно е извършен по настояване на Ердоган с дежурното обинение за подкрепа на терористи. Междувременно Акханлъ е освободен, въпреки че засега не може да напуска Испания. Процедурата може и да е коректна от формална юридическа гледна точка. Турция е издала заповед за арест чрез Интерпол. Остава обаче въпросът как изобщо е възможно да бъде издадена заповед за арест срещу човек като Акханлъ? Разбира се, че страните от ЕС си сътрудничат с Турция в сферата на политиката за сигурност. Но това – в основата си правилно – сътрудничество трябва спешно да бъде преразгледано във връзка с поведението на турското правителство.
Слаба утеха
За момента е пределно ясно, че ясният тон на германците е правилен. Било то по повод вербалните изцепки на турския президент или в случаите на своеволни арести. Външният министър Зигмар Габриел веднага се зае със случая Акханлъ, настоя за освобождаването му и най-малкото за консулски грижи. Очевидно това не остана без последствие в Испания. И това е добре. Новият по-ясен и категоричен тон все още не е донесъл добри новини за арестуваните в Турция германци като журналиста Дениз Юджел и правозащитника Петер Щойтнер, въпреки че затворническите условия за Щойтнер междувременно бяха подобрени. Тъжната истина е, че в тези случаи германците в крайна сметка са с вързани ръце. Не обаче и когато Ердоган сега разширява параноичната си гонитба срещу всички германци, на които гледа като на врагове на собственото си правителство, и върху други страни от ЕС. Това е слаба утеха, но все пак е нещо.
Дойче Веле
