Август традиционно е месецът, в който всеки търси квартира: завършили студенти се изнасят от Студенстки град, бъдещи идват към София, А Пешо, който тази година ще навърши 40, е решил да си купи собствен апартамент… с малко помощ от мама и тате и нивите на дядо му. Ефектът от всичко това е, че цените на имотите скачат.
И ако не си с добра заплата, която да ти позволи да си наемеш или закупиш прилично жилище на добра локация, започваш да гледаш към крайните квартали. А те са съвсем друга форма на съществуване, за която се иска подготовка.
Да направим едно важно уточнение. Не е задължително крайните квартали на София да се намират в края на града. Някои дори може да са на сравнително централно място като Зоните или Банишора и Лъвов. Те просто имат онова тежко работническо излъчване, което няма как да се сбърка, а и близостта до Женския пазар превръща който и да е централен квартал в краен.
Та да живееш в крайния квартал, а не просто да присъстваш там временно, си е изкуство. И изисква едно определено ниво на отдаденост, което да покаже, че цениш мястото с неговите си плюсове и минуси.
Така например, ако искаш да се впишеш в такъв квартал, трябва да започнеш да оценяваш неговата мрачна и декадентска красота. Нищо че си заобиколен от панелки, намръщени квартални чичаци и съмнителни субекти. Дори и бабичките имат сякаш нещо криминално в излъчването си.
Гледай малко по-дзен на нещата – те са запазени класически експонати, продукт на епохата си, имат своята културна стойност. Почти като паветата на Дондуков.
Няма да го има усещането за истински софийски квартал, ако въпросните типажи не са част от пейзажа. Също както миризмата на печени или пържени чушки (зависи от сезона), лоста за набиране и тупане на килими или кварталното магазинче в гараж. Някои неща просто са аксиома и не подлежат на промени.
Разбира се, от първостепенна важност е да се опазиш здрав. По такива квартали и паветата бият. Но владееш ли политическите умения на Макиавели, Талейран, Хенри Кисинджър и дългогодишен кмет на село във Врачанско, вероятността да се отървеш от пердаха и дори да завържеш прилични отношения с кварталните хулигани и местните батки е доста добра.
За да се впишеш обаче наистина в атмосферата на крайния квартал, интеракцията със съседите и кварталните герои е повече от задължителна.
Ако си си местен, е лесно. Ти познаваш всички, те познават теб. Бабите ти крещят за “добър ден”. Преди са ти викали заради някоя беля, сега – че не си платил таксата за входа. Реално всички знаете, че се крещи, колкото да се спазва ритуалът. Няма сега да променяме хубавата традиция… с добро.
Като изключим междупоколенческите особености обаче, не е лошо да помислиш и за външния си вид. Изискват се само малко повече усилия, долнище на анцуг за уикендите, някоя и друга бира или пакет семки за каузата. Стига човек да има достатъчната мотивация, в един момент не усеща как е започнал да си говори с всички локални герои на прякор, а продавачката в магазинчето знае по-добре от теб какво съдържа “малката ти потребителска кошница”.
Когато вече се докажеш като истински жител на крайния квартал, ще можеш да усетиш в себе си едно ново и странно самочувствие на човек, който може да оцелява.
Ще имаш поне няколко познати с името Гошо или прякор Бомбата/Жабата/Пуяка, които през поне половината от съзнателния си живот са се издържали с “абе нЕкв’и схеми”, и на които можеш да разчиташ, ако нещо “случайно” ти се загуби.
Почти сигурно ще разполагаш с номера на кварталното дилърче на треволяци, независимо дали употребяваш, или не. Но ей така, да има… Същевременно до такава степен ще си свикнал с кварталните жрици, че спокойно ще се поздравявате, когато се видите. А на офертите им за незабравимо изживяване срещу скромната сума от около 30 български лева, ще си научил да им обясняваш по най-културния начин, че “Мацко, с тия 5 лева в джоба, не аз теб не искам, а ти мен не щеш…”.
Въобще научиш ли се да оценяваш тази силно изкривена и гротескна красота на крайния квартал, ще си научил и нещо важно за живия живот. И няма да има как той да ти поднесе домати, и ти да не можеш да ги превърнеш в прилично Блъди Мери.
