На сутринта на 30 октомври 1961 г. съветски от летището Оленя на полуостров Кола, в далечните северни райони на Русия, излита бомбардировач Ту-95.
Ту-95 е специално модифицирана версия на бомбардировач, взет на въоръжение няколко години по-рано. Той огромен, ширококрил чудовищно голям самолет с четири двигателя, предназначен да превозва арсенала от атомни бомби на Русия.
Съветската ядрена програма е отбелязала сериозен напредък в десетилетието преди това. Втората световна война може да е поставила САЩ и СССР в един и същ лагер, но в периода след войната отношенията между двете супердържави са се охладили до степен замръзване. Така Съветският съюз, изправен пред конкуренция с единствената ядрена свръхсила в света, има само една алтернатива – да навакса. И то бързо.
В годините след войната опитите на Съветския съюз набират скоростни темпове, като по това време са детонирани над 80 бомби, а само за 1958 г. са направени 36 опита. Нищо от това, което Съветският съюз е тествал обаче до този момент, не може да се сравнява с товара, носен от Ту-95.
Той носи под себе си огромна бомба, твърде голяма, за да се побере в корпуса на самолета, където обикновено се пренасят подобни муниции. Бомбата е дълга 8 метра, има диаметър близо 2.6 м и тежи повече от 27 тона. В историята тя е останала с много имена, но най-известна обаче тя остава като “Цар Бомба”.
“Цар Бомба” не е обикновена атомна бомба. Тя се появява в резултат на трескавите опити на съветските учени да създадат най-унищожителното ядрено оръжие на света, провокирани от желанието на Никита Хрушчов да накара света да трепери пред мощта на СССР. Тя е нещо повече от просто огромно парче метал, твърде голямо, за да се побере дори в най-мощния самолет – тя е унищожител на градове, оръжие за крайни случаи.
Самолетът “Туполев”, боядисан в ярко бяло, за да се намали ефектът от експлозията на бомбата, пристига на заявената целева точка – Новая земля, слабо населен архипелаг в Баренцово море, в ледената северна периферия на СССР. Пилотът на самолета, майор Андрей Дурновцев, го насочва към залива Митюшиха, използван за изпитателен полигон, на височина 10 000 м. По-малък модифициран бомбардировач Ту-16 лети отзад, готов да заснеме взрива и да изследва образците, излизащи от зоната на взрива.
За да имат двата самолета някакъв шанс за оцеляване (тогава той е бил преценен като не повече от 50% шанс), “Цар Бомба” е пусната с гигантски парашут, тежащ близо 1 тон. Бомбата бавно се спуска до предварително определена височина – 3940 метра, и после се взривява. Към този момент двата бомбардировача се намират на около 50 км разстояние, което би им дало добри шансове за оцеляване.
Цар Бомба се взривява в 11:32 ч. московско време. За миг тя създава огнена топка с размер 8 км, което се издига нагоре от силата на собствената си ударна вълна. Проблясъкът от взрива е бил видим от 1000 км разстояние.
Атомната гъба от взрива стига височина 64 км, като периферията й се разширява навън, достигайки почти 100 км разстояние от единия до другия й край. Вероятно от безопасно разстояние тя е била предизвикваща страхопочитание гледка.
На Новая земля, ефектът от взрива е катастрофален. В село Северни, на 55 км от кота нула на взрива, всички къщи са напълно унищожени. На стотици километри от зоната на взрива са регистрирани щети – срутващи се къщи, падащи покриви, повредени врати, чупещи се прозорци. Радио-комуникациите са нарушени за повече от час.
Самолетът Ту-95 на Дубровцев има късмет и оцелява; взривната вълна от Цар Бомба кара гигантския бомбардировач да се спусне с около 1000 м по-ниско, преди пилотът да успее да го овладее.
Цар Бомба отделя невероятни количества енергия. Сега се смята, че тя е била с мощност около 57 мегатона, или 57 милиона тона тротил. Това е повече от 1500 пъти мощността на бомбите в Хирошима и Нагазаки, взети заедно, и 10 пъти повече от всички муниции, употребени през Втората световна война.
Подобен взрив не би могъл да бъде запазен в тайна. САЩ са имали шпионски самолет само на десетки километри от взрива. Той носи на борда си специално оптично устройство, наречено “бангметър”, с което може да се пресметне мощността на далечни ядрени експлозии.
Данните от този самолет – носещ кодово име Speedlight – са използвани от Комисията за оценка на оръжията на други държави за определяне на мощността на мистериозната бомба. Единственият плюс на ядрената гъба е, че тъй като взривът не е бил в досег със земята, радиацията е била изненадващо ниска.
Скоро следва международно заклеймяване на изпитанията на бомбата, като то идва не само от САЩ и Великобритания, но и от скандинавските съседи на СССР като Швеция.
Един от конструкторите на това страховито устройство е съветския физик Андрей Сахаров – човек, който по-късно се прочува по цял свят с опитите си да избави света от оръжията, в създаването на които е участвал. Той е ветеран от съветската ядрена програма, и е бил част от екипа, конструирал някои от първите атомни бомби на СССР.
Сахаров получава инструкция от Хрушчов да създаде бомба, която е по-мощна от всичко до този момент. Лидерът държи да демонстрира, че би могъл да изпревари САЩ в надпреварата на ядрено въоръжаване.
“Бяхме изпреварили руснаците с много, и те се опитваха да направят нещо, за да покажат на света, че трябва да се съобразяват с тях. Цар Бомба беше преди всичко средство светът да бъде накарат да се спре и да приеме Съветския съюз като равен,” коментира Филип Койл, бивш ръководител по изпитанията на ядрени оръжия в администрацията на Бил Клинтън, който е прекарал 30 години в конструиране и изпитания на атомни оръжия.
Съветският съюз вече прави ядрени опити с големи взривни устройства в атмосферата, с еквивалент няколко мегатона, но този път потенциалът на бомбата е бил много, много по-голям. Някои учени започват да смятат, че ще е твърде силен, като опасността, че гигантската бомба може да засипе северната част на СССР с огромен облак от радиоактивен прах, била съвсем реална. Затова и Сахаров конструира тестовата бомба така, че да намали допълнително силата на самата ядрена реакция.
На практика Съветският съюз конструира толкова мощно оръжие, че дори не е склонен да го изпробва в пълната му мощност. И това е само един от проблемите с тази унищожителна бомба.
Сахаров се е опасявал, че бомба, по-голяма от изпробваната тогава, не би била изтласкана от собствената си ударна вълна, както реално се е случило, и би предизвикала глобална катастрофа, като би разпространила токсичен прах по цялата планета.
Самият учен става убеден поддръжник на частичната забрана на ядрените опити през 1963 г. и виден критик на разпространението на атомно оръжие, а в края на 60-те години и на системите за противоракетна защита, които той се е опасявал, че ще предизвикат нова надпревара за ядрено въоръжаване. Той все повече бива отлъчен от съветската власт, като дисидент през 1975 г. получава Нобелова награда за мир и е наричан “съвестта на човечеството”, казва фон Хипел.
И докато Хрушчов иска създаде най-мощната бомба на света, която да покаже силата на СССР, изглежда, че “Цар Бомба” е постигнала много различен ефект от първоначално предвидения.
