Радомирското село Долни Раковец бързо се прочува в цяла България с уникалния си чесън. Защото нито в съседните села, нито дори в дворовете на самите раковчани става с толкова едри глави и такъв вкус, както в местността Мерията. Тя е разположена между две локални реки и може би тайната е, че в ниското, само на 20 см има подпочвена вода, която е с богато съдържание на вещества, които влияят благоприятно на културата. Анелия Иванова – най-големият производител на чесън в района – отдава значение и на времето на садене. Служители на „Растителна защита“ към БАБХ?!? се чудят и как няма чеснова муха в нейните полета, въпреки че не пръска с препарати.
„Лятно време им изпращам венци, за да видят, че действително няма. Чесновата муха се задържа в почвата зимата, и като засадиш есенно време чесън, тя го засяга, защото тръгва да лети февруари – март. Ние го засаждаме след летежа – 15 март и точно това ни спасява“, пояснява тя.
Старите местни жители са знаели, че тук се ражда хубав чесън, но с разпадането на ТКЗС-то производството намаляло. Сега обаче отново се възражда, тук до сградите на бившето стопанство, в които няколко земеделски стопани развиват своя зърнен бизнес.
Семейство Иванови са едни от тях. Уж само за проба и лични нужди, те се оказали възродители на стария, непознат като име, раковски сорт, чието семе Анелия събирала от съседи. И днес в техния блок виждаме как колчета делят редовете на техните и чуждите лехи. Като започнахме да го работим и продаваме добре, още повече като му оцениха вкусовите качества, вече самите раковчани започнаха да садят повече, разказва за съселяните си тя. Радостни от добрата реколта постепенно се вдъхновявали за повече и повече, в начало садили само по десет венци, на следващата година – по 50-100 и отгоре.
Така сега все повече местни жители гледат чесън на полето и под егидата на земеделското семейство, а и засети с тяхната чеснова сеялка. Затова и раковчани не са против бизнеса на семейството. Напротив, именно така е по-сигурно, че семето ще се запази, защото от другаде няма откъде да го вземат. От стари хора се говори, че то е донесено от района на Горна Оряховица, но и там, този който сега се продава и разпространява не е същият, сравнила Анелия. Дали се е изродило, дали се е загубило? За жалост отминало е това поколение и няма кой да разкаже за произхода.
12 декара от общо 1250 дка земя са площите с чесън на Иванови. Недалеч от тях са и полетата на другото семейство Георгиеви, коита са се върнали от Испания, за да се захванат с аграрен бизнес на село у нас. Наред с царевица те също гледат чесън в по-големи количества, а вече инвестират и в техника.
„И така първата година като изкарах хубав чесън, на следващата увеличих, насадих 150 венеца и пак изкарахме хубав чесън, пак го продадохме много бързо“, разказва за началото преди 5 години Иванова. Двете ѝ дъщери с техните семейства също участват. Като си разделихме печалбата, видяха как се изкарва и решиха да си засадят по-голямо количество, допълва Анелия.
Нейното място за пласиране не е било на сергия или на пазара, както я посъветвал съпругът ѝ Иван. Според него щели да ѝ се присмиват, ако го продава в офиса, където сключват рентните договори със собствениците и правят изплащанията. Но не го послушала, и с право – бързо, бързо първите 280 венеца били изкупени от позната фермерка, не след дълго започнали заявки.
На втората година купуват и сеялката, но все още за плевенето и събирането им помагат хора. Тъй като и те са трудоемки, земеделските стопани сега обмислят обогатяване на машинния парк.
Но са си поставили граница.
Въпреки търсенето и добрата печалба Анелия не би искала да превърнат начинанието си от бутиково в заводско производство. В момента те продават по 2000-3000 хиляди венци на година, от края на юли до ноември всичкият се пласира. А това значи, че докато има недостиг, пазарът е добър. В момента, в който ни остава, тогава може да мислиш, че си прекалил с декарите, смята тя.
„Аз обичам по-малко и по-качествено. Целта ми е да работя по стария тип, да не се унасяме в големи площи, въпреки че ги имаме“, казва Анелия.
Кога е рентабилно?
Ако чесънът се продава на килограм, изобщо не е рентабилно: за 3-4 лв. на кг ще работят на загуба. За това го изчистват на ръка и сплитат на плитки. Тогава цената му варира от 5 до 15 лева на плитка при 20 глави (в зависимост от вида им), освен това така се съхранява по-добре. Отрежеш ли му стъблото, по-бързо се разваля.
От декар се печели добре. Казва се, че на един декар се садят 100 венеца, от тях се изкарват 1000 венеца. Но това е идеален случай. Защото не е точна сеитбата, ще изпаднат някои, появява се и сляпо куче, пояснява земеделката.
По нейни сметки не по-малко от декар са ти нужни, за да си позволиш машина. Колкото е повече машинната обработка, толкова по-добре, само изглежда, че производството е много лесно. И то си има своите специфики – да се събере в правилното време, да се суши, трябва да знаеш как да го засадиш…
Както в зърнопроизводството и тук се изисква фермерски нюх. А и да се спазват местните агроправила. Така например от старо време се знае, че когато видят, че снегът на Витоша изчезне напълно, а върховете на Рила се постопят – време е за разсаждане на градините. Тогава слани вече няма да има. Но те са напълно възможни, тук в Мерията, където е по-ниско. „Имахме блок с жито, който една година пожълтя, чудихме се от какво е, мислихме го за болест, агроном от растителна защита ни увери, че е попарено от слана“, заключава Анелия Иванова.
Малките стъпки са по-добрият агробизнес модел
В землището на Долни Раковец се развиват много добре и други култури, които са пробвали сем. Иванови. Например на декар и половина италиански луковици с шафран, които им били подарени. Реколтата била много успешна – първо качество, със сертификат от френска лаборатория, и добро количество, цена – около 30 лв. на грам. Но на третата година се отказват. Човек, за да прави нещо, трябва да е подготвен, да знае какви са приходите, разходите, как се обработва, от един път да се хвърли да прави нещо, от което не разбира, не трябва да се случва. При мен стана, дадоха ми кашони, засадихме, дойдоха италианци да ни учат, да ни показват, но преценихме, че не е рентабилно, заради обработката, казва от опит Анелия. Сега ако тръгна, бих действала по друг начин – една леха, по-малка и по-нагъсто, за да може да се почиства, или по-нарядко според размерите на техниката, с която разполагат.
Взаимопомощ
Сдружаването в селското стопанство звучи като мисия невъзможна на българска територия. Не и в радомирското село Долни Раковец, където именно това е съвсем естествена форма на работа. Не само с прибирането и отглеждането на чесъна. Тук все още са живи едновремешните седенки за сплитане на венци и взаимно обиране на реколтата, разбира се изпълнени с весели разкази и смях.
Кооперативността се е запазила и при зърнопроизводителите, които заедно складират зърното – ако е слънчоглед в базата на единия, ако е жито – при другия, царевица – при третия. Те го работят заедно, купуват си заедно семето, разказва за мъжете фермери Анелия, потвърждавайки, че общността им е сплотена. Миналата година работим с един колега – аз му давам чесън, той – картофи за рентата. На него му се блокира комбайна, ние му дадохме нашия и с още няколко колеги му ожънаха. Така трябва да се работи, защото на полето не е лесно.
И накрая пълните хамбари са не само радост за агробизнесмените, а и за внуците им, използващи ги за „басейн“ за игри.
Фермери с усет и по душа
Още в 3-ти клас Иван Иванов се е запалил по земеделието, когато е бил помощник на баща си – работник в ТКЗС. Друго не го е вълнувало за бизнес. След разпадането, от окаяно състояние възстановява стар трактор, с който започва да върши услуги на тогавашната земеделска кооперация. Малко по малко купува машини и наема земя. Първата реколта – едно кубче жито, била голяма радост за семейството, а днес като се сетят – нищо не е. Фермер с усет и страст в професията, казва за съпруга си Анелия.
Сега в криза, тя им дава по-голяма сигурност. Спомняйки си трудните 90-те години на ХХ век, когато земеделието беше занемарено, днешната криза не може да ги уплаши. Никога не сме били зависими от магазина. Моите деца от ковида ги беше страх, ако стане нещо, как ще се справим. Не се притеснявайте, минали сме през една такава криза, гладни и жадни няма да сме, успокоявала ги тя.
От земеделските задължения само бумащината и стоенето на компютър ѝ идват в повече, но затова пък ѝ помагат дъщерите. Това, че има повече електронни варианти на документи, не спира хартиения носител, недоумява защо.
Чесънът е естествена ваксина
Една-две лъжици мед, 10 скилидки смачкан чесън и 4-5 стигми шафран. Онези от семейството, които консумирали това сутрин на гладно, не ги хванало ковид. А докато боледували другите, Анелия разказва: влизам в отделението без маска, по стълбите като се качвам – сдъвквам скилидка чесън. Никакъв проблем. Тя е заредила във всяка селскостопанска машина, наред с аптечката и глава чесън, прах за алергия и ракия, тъй като това би могло бързо да те спаси при алергична реакция.
