Единствената дума, която може би може да опише метрото на Ню Йорк по подходящ начин е “огромно”. Множеството лъчове, мрежата от линии и милионите пътници всеки ден правят една цяла екосистема, която изисква огромен ресурс за поддръжка.
До този извод стигна и кмета на града Бил де Блазио, който изправен пред проблемите на подземната железница лансира идеята за нов данък за богатите, с който да финансира необходимите ремонти в метрото.
Де Блазио официално предложи въвеждане на данък за милионери с цел финансиране на модернизацията на градското метро и подпомагане на най-бедните потребители на подземната железница. Тепърва предстои по темата да бъде дебатирано, а за да бъде приета тя, първо трябва да бъде одобрена от Сената на Ню Йорк.
Предложеният данък засяга всички, които изкарват годишен доход над 500 хил. долара и двойките с общи годишни постъпления над 1 млн. долара. Това са общо около 32 хил. души, които представляват около 1% от данъкоплатците в града. По думите на кмета на града тежестта върху тези граждани с около 2700 долара на годишна база или около 7 долара на ден.
Освен ремонтните дейности обаче парите, събрани с новия данък, ще бъдат използвани и за по-ниски цени на пътуванията на най-бедните нюйоркчани. Предвижда се да бъдат пуснати карти за транспорта на половин цена за 800 000 нюйоркчани, които са на или под линията на бедността. Така близо една десета от населението на града би могла да се възползва от облекчения при пътуване с метро.
Идеята е новият данък да доведе постъпления за градската хазна от около 700 млн. долара само за следващата година и над 820 млн. долара годишно до 2022 г.
Проблемът с метрото на града е належащ от много време. На влаковете не може да се разчита. Само за последните пет години броят на закъсненията се е утроил до 70 хил. на месец. Междувременно по най-ключовите линии влаковете са претъпкани. Скорошно дерайлиране на един от влаковете повдигна въпроса и за това доколко самата техника в метрото е изправна.
Истината е, че неизправностите в системата на нюйоркските подземни линии са ежедневие. Влаковете се движат със забавяне, а не е рядкост и просто да спират в тунелите, предизвиквайки тапа в цялата мрежа.
Един от виновниците за забавянето е самата система, която е вече на 112 години. Цялата мрежа от сигнали и релси, които са поправяни безброй пъти, само и само да устискат още някоя и друга година. И въпреки всичко, това не е основната причина за огромните забавяния.
Водещата причина е друга – претъпкването.
Огромните маси хора създават затворен кръг на проблеми за метрото. Като за начало те забавят самите влакове, които трябва да намалят скоростта за да издърпват цялата тежест на една претъпкана отвъд лимитите си машина. Това на свой ред води до натрупване на много повече хора, които чакат за влак на различните станции. За да излезе тълпата от влака на дадена спирка и да влезе отново в него отнема вече доста повече време. Това води до много по-голямо забавяне.
Ако през 1990 г. в метрото на Ню Йорк ежедневно са се возили по около 4 млн. души, сега техният брой е нараснал до 6 млн. за ден, без да има някаква значителна промяна в подземната инфраструктура на града. Този растеж сред потребителите на подземната железница започва да се наблюдава през 2011 г., а през 2013 г. достига до момента, в който самото метро не може да понесе пълния брой пътници.
Всичко това изисква промяна – нови влакове, подновяване на релсовия път, смяна на сигналните системи и изграждане на нови линии, които да отнемат напрежението от целия трафик.
Реално метрото на Ню Йорк е под контрола на губернатора. Той определя началника на щастката корпорация – оператор на местния градски транспорт.
И въпреки че той обаче споделя мнението на кмета Де Блазио за неотложната нужда от ремонт в метрото, враждата между двамата води до битка и за това кой носи отговорността за ремонта.
Неотдавна държавната компания оператор излезе с план за стабилизиране на системата на стойност 836 млн. долара. Губернаторът предложи поделяне на разходите с града, но кметът отказа финансово участие. Позицията на губернатора е, че финансовото разпределение на ремонта трябва да се подели между щата и града.
Предложението за новия данък върху най-богатата част от населението, която да поеме тежестта на ремонта в метрото, е отговорът на Де Блазио на това предложение.
Това ще стане обаче, само ако мине през щасткия сенат, който обаче е контролиран от републиканците, а те далеч не са възхитени от идеята за нови данъци.
Тепърва предстои да се види дали идеята на властите в Ню Йорк ще бъде приложена на практика, или противниците ѝ ще я изпратят в коша за боклук. Ясно е обаче, че дори самото ѝ лансиране от Бил де Блазио работи в негова полза на фона на идващите през ноември кметски избори в града.
