Символът на демокрацията, Кока-колата* на политическите партии – СДС е със запорирана марка за неплатени задължения. Цената е повече от символична – 4200 лева, сума, която червените от Позитано 20 биха могли да съберат само от закуски.
Но защо на умряло куче нож да вадиш?
Това, което не можа да направи Костов, го направи адвокат Диньо Бозаджиев. Адвокатът защитавал СДС в съда в продължение на години и тъй като никой не му платил, накрая стигнал до съдия-изпълнител. И понеже партията не притежава нищо друго, под въпрос е и оставането й на Раковски 134, е запорирана търговската марка.
Сега, ако от СДС искат да напечатат запалки с абревиатурата и лъва, няма да имат право на това.
Правим уговорката, че цялата история е леко странна, съобщението от съдия-изпълнител е с дата 4 май, а се разгласява едва сега. Реакцията на СДС прави нещата още по-абсурдни, тъй като според главния секретар Филип Кирев те нямали регистрирана търговска марка, а ако имали, това явно се е случило преди тяхното ръководство. Което все пак е логично, защото СДС има и преди Кирев да е главен секретар. Още помним Иван Иванов, по-известен като Мозъка.
И все пак здравата човешка логика се пита как се запорира нещо, което не съществува?
През годините това не е първият опит да се вземе марката “СДС” под една или друга форма. Предишният път обаче причините не бяха финансови, а политически. През 2009 година бившият председател на съюза Пламен Юруков, който бе по-известен с бизнеса си с кафе, отколкото с политическите си успехи, заедно с Пламен Радионов (не го помните, нормално) и едно рамо от ДПС в Сметната палата, се опита да открадне марката “СДС” чрез фалшива регистрация на формацията за евроизборите.
Интересен е и въпросът как точно адвокат Бозаджиев смята да осребри новата си придобивка.
Сега е модерно да си ретро, а всичко да е “като от едно време” – от бирата до жените. Затова едно завръщане във времето, когато демокрацията беше млада, а хората пълни с надежди за бъдещето, може да и да намери пазарна ниша.
Адвокатът може да направи музей на демокрацията, в който освен архивни снимки да бъдат отразени всичките отлюспвания, които СДС преживя. Ще ги има и култовите фрази като: “Нахранете журналистите”, “Разбитите авари”, “Вие, гражданите бяхте дотук, сега поемаме, ние, политиците” (Иван Костов) и др., а като фон ще звучат “Времето е наше”, “Развод ми дай”, “Аз не съм комунист”, “Последен валс”. На стената ще се прожектират клипове от паметния митинг, изпълнил Цариградско шосе.
Идеи може да се събират и в специално създадена група във Facebook, където ще се приемат и доброволни дарения, за да може хората да намерят петте хиляди лева, които Лукарски няма откъде да извади и да спаси търговската марка.
Самият генерален секретар Филип Кирев предложи на адвокат Бозаджиев “да прави вафли СДС, реклама ще е”.
След тъжния край в политиката, под формата на вафли, запалки и кренвирши, Съюзът на демократичните сили може да пребъде. И то по-успешно от политическата формация, за която явно да сложи финалната точка в 26-годишната история е просто въпрос на време. За съжаление на онези, чиято младост и надежди останаха по площадите.
Това, за което БСП мечтаеше години наред, е на път да се сбъдне, благодарение на един адвокат.
* Сравнението е на Яне Янев
Уебкафе