Осъденият на доживотен затвор Никола Цайкин поиска 200 000 лв. обезщетение за дългия си и некомфортен престой зад решетките. Това става ясно от публикувано решение на Административния съд.
Цайкин, който вече е 30 години в пловдивския затвор се жалва от липса на достатъчно жилищна площ, лоши хигиенни условия в килиите, липса на санитарен възел с течаща вода, липса на достатъчна осветяемост и проветряемост, липса на условия за раздвижване и на подобрена програма за ресоциализацията му, довели до влошаване на здравословното му състояние, както и за това, че не му е предоставяна разходка на каре като назначено на работа лице. Осъденият за убийството на двама души счита, че с всичко изброено са му нарушени правата.
От Затвора обаче оборили почти всичките му оплаквания, става ясно от решението
Справка показва, че Цайкин имал на разположение отваряем прозорец, работещ санитарен възел, в помещенията, в които е пребивавал е имало също така постоянно течаща студена вода, като течаща топла вода е била осигурявана по график в затворническата баня и достъпът не му е бил ограничаван. Като работещ на длъжност чистач трети пост, той е имал право да ползва баня всеки работен ден. Проветряването на помещението е ставало чрез отваряне на прозорците.
Хигиената се поддържала от самите настанени в него лица, за което те получават прибори. Постоянно е осъществявана дезинфекция и дезинсекция по график.
Съгласно приложена по делото медицинска справка, на Цайкин е била осигурявана необходимата медицинска помощ. С него редовно се е извършвала необходимата корекционна работа, в която връзка са приложени план на присъдата и експерта оценка на актуалното психично и емоционално състояние, пише в решението на Администртивния съд.
Приети са обаче аргументите му за липса на достатъчна осветяемост, както и за пренаселеност на килиите. Според магистратите Цайкин е бил подложен на тези вреди и неудобства 2173 дни. Искът му за 200 бона е отхвърлен като неоснователен, като му е присъдено обезщетение в размер на 17 384 лв. Решението може да се обжалва.
Кой е Цайкин?
С годините Цайкин си печели името на затворника с най-интересна съдба. Неведнъж е разкривал в редките си интервюта, че съжалява и че е имал достатъчно време да преосмисли какво се е случило в онази нощ. Спомня си събитията като на филм.
Вечерта на 26 февруари 1993 г. Цайкин, приятелят му Геро и доведеният син Николай отиват да се забавляват в бара. Плащат по 10 лв. вход, избират си сепарета, настаняват се и започват да поръчват питиета едно след друго. Купонът е във вихъра си и по нищо не подсказва, че скоро ще се лее кръв. Синът на Цайкин танцува с гаджето си. Минава полунощ, когато звънят на момичето да се прибира. Николай отива да я изпрати до дома й.
На връщане в дискотеката обаче става голяма разправия. Спречква се с мъже от друга компания, като поводът е дали отново да плаща 10 лв. за вход, тъй като вече е напуснал веднъж заведението. Настава бой. Включва се и приятелят на Цайкин. Мелето става все по-жестоко с всяка изминала секунда.
Снимка: Наташа Манева
Тогава Цайкин се намесва. Първо опитва да реши проблема по мирен път. Подвикнал два-три пъти всички да спрат, но резултат нямало. Тогава вижда как към него се е засилил мъж с нож. Вади своето 16-сантиметрово острие и намушква един, след което пробожда ръката на втори, събаря с юмруци трети и му нанася четири удара с хладното оръжие в гърба. Тогава от заведението излиза и бодигардът, който се намесва, за да предотврати кървавото клане.
Цайкин намушква и него в бъбреците и гърдите. Равносметката от екшъна – двама умират, двама са ранени. След клането настава истинска суматоха. Чуват се писъци и далечен вой на полицейски сирени. Цайкин бяга. Прибира се у приятеля си Геро, мие ножа си и си сменя дрехите.
Всъщност, докато трепе наред в “Божура”, Цайкин е обявен за национално издирване
Пуснали го в едномесечен домашен отпуск от затвора, където вече излежавал 16-годишна присъда за опит за убийство на таксиметров шофьор и полицай, но той съвсем “забравил” да се върне. Преди това вече е излежал 10-годишна присъда за друго убийство. През 1976 година, когато е на 16, заедно с приятели ликвидират тартора на бандата, в която той се учел на “занаят”, защото ги натопил за дребна кражба.
На 15 ноември 1994 г. Цайкин е осъден на смърт чрез разстрел, както и да плати обезщетение на роднините на жертвите. През 1998 г. смъртното наказание в България е отменено. Цайкин е наказан с доживотен затвор без право на замяна и е спасен от куршума.
През 2006 г. Никола Цайкин подава молба за възобновяване на наказателното производство срещу него, но Окръжна прокуратура му отказва. След като прекарва години наред сам в килия, в началото на 2011 г. е преместен в обща.
