Двоумях се дали да пътувам до Хамбург за срещата на Г-20, тъй като знаех, че всичко, което можеше да се случи там, вече се беше случило другаде. Но си заслужаваше, за да видя как на едно място са се събрали няколко световни войни – икономическата, геополитическата, глобалната, локалната, хибридната, военната и т.н. Хамбург отново беше фронтови град.
Но Хамбург – 2017 беше преди всичко среща на 20-те най-големи икономики в света, които контролират 90 процента от световния брутен продукт.
Всъщност, икономическият сблъсък започна преди срещата. Един ден преди нейното начало Ангела Меркел и лидерът на Китай Си Цзинпин съобщиха за плановете за взаимна свободна търговия, което ще е новата ос на новото глобализиране на реалните икономики на Китай и Германия.
В същия ден, когато Меркел и Си съобщиха за нов старт, се проведе и срещата ЕС – Япония, където премиерът на Япония Шинзо Абе съобщи за “раждането на най-голямата световна свободна търговска и промишлено-икономическа зона”. Двете страни дават 19 процента от световния БНП и 39 процента от световния износ.
Преди тези две срещи, на двудневна среща в Москва, Путин и Си Цзинпин се договориха за 10 милиарда долара инвестиционен фонд за инфраструктури по Новия копринен път и в Евразиатския икономически съюз.
Работеше и Доналд Тръмп, който точно преди Г-20 посети Варшава и благослови създаването на антируския и антинемски алианс на Източна Европа, наречен “Триморие”.
На самата Г-20 в Хамбург също би трябвало да надделее икономическият вектор, тъй като там се бяха събрали най-силните икономики на света с проблеми, които не могат да бъдат решавани самостоятелно. Би трябвало, но не се случи.
Надделя политическият и военно-политическият фактор, за да бъде потвърдена максимата, че за свръхдържавността все още не е най-важна икономиката.
От икономическа гледна точка САЩ, със своя космически дълг от 200 трилиона долара и едва дишаща икономика, отдавна не са № 1. Но имат най-големите военни разходи, колкото другите 19 и Г-20 взети заедно.
Русия дава само 3 процента от световния брутен продукт, но има в момента най-силната армия и е другата ядрена свръхдържава.
От икономическа гледна точка на Г-20 би трябвало да доминира Китай, който има най-силната икономика и най-многобройно население. Но ракетите му са по-малко отколкото на ядреното Г-2.
Заради това Тръмп и Путин откраднаха шоуто. Това удържане на баланса е характерно за политиката на Тръмп и Путин, в преддверието на новия многополюсен свят.
За Русия например умерената и диференцирана подкрепа на обезсиления хегемон САЩ е по-изгодна, отколкото бързото разпадане и хаотизиране на сферата на влияние на САЩ. По-добре това разпадане да е по-дълго и инициативата постепенно да се прехваща, както стана в Сирия.
Тръмп, Путин и Си преминават към изравняване на взаимните баланси, като едновременно опипват силните и слабите страни на противника, неговите намерения и до каква степен е готов на компромиси.
На големите срещи като Г-20 тези въпроси не се решават. Заради това Хамбург ще остане в историята с три събития: странните улични безредици, приписвани на антиглобалистите, срещата на Путин и Тръмп, която стана и най-голямото шоу за първото полугодие на 2017 г., и изобилието на различни политически декларации.
Що се отнася до протестите, Хамбург наистина беше фронтови град. Но странността се свеждаше до това, че главните мишени бяха Тръмп, Путин, Си Цзинпин, Ердоган и даже Тереза Мей, които, в една или друга степен, в момента са основни изразители на деглобализирането и умерения протекционизъм.
Тръмп съобщи, че “Америка е първа” и започна широка програма за реанимиране на производството и за енергийна независимост.
Путин иска да възстанови великодържавността на Русия и да я откъсне от глобалните зависимости.
Си Цзинпин разруши световния монопол на долара с лобирането за двуконтурна валутна система.
Ердоган къса връзките с ЕС и НАТО, основните глобалисти.
Тереза Мей, автор на Брекзит, подкопа европейския глобален проект.
Изводът беше прост, хамбургските антиглобалисти всъщност бяха чисти глобалисти, а техните безчинства бяха добре координирана политическа акция за сплотяване на редиците на привържениците на глобализирането.
Последва шоуто на срещата Тръмп – Путин, която продължи 2 часа повече от предвиденото. Присъствал съм на стотици такива срещи, но такова нещо не помня. След това беше съобщено, че са обсъждали Украйна, Сирия, тероризма и киберсигурността.
Какво е договорено за Украйна не е ясно, но почти веднага след Хамбург се появи идеята за Малорусия. Явно става дума за инициатива с дългосрочен хоризонт. и сега се опипва почвата.
По Сирия, Путин и Тръмп се договориха за прекратяване на огъня в югозапада на Сирия по границата с Израел и Йордания. Планът беше веднага отхвърлен от Израел. В отговор Тръмп спря финансирането на ЦРУ в Сирия и помощите за израелската ПРО.
Срещата Путин – Тръмп беше анализирана от всички възможни ъгли и перспективи, за да се стигне до извода, че шоуто не беше лошо, но ледът в отношенията между Кремъл и Белия дом съвсем не се е стопил.
Всеки интерпретираше срещата както си иска. Но никой не знае нищо, в това число самите президенти Путин и Тръмп. Намеренията са си намерения. До осъществяването пътят е дълъг. Засега никой нищо не е решил.
Ясно е, че Русия се намира в състояние на глобален конфликт със САЩ и Запада. Тъй като прекият военен конфликт означава и пълно взаимно унищожение, войната се води в икономическата, информационната, дипломатическата, финансовата и всякакви други области, и с военни стълкновения във формата на граждански войни и въоръжени преврати, но по второстепенни за тях направления и територии.
Ясно е, че САЩ не са приятел на Русия, защото не могат да бъдат. Ясно е, че противостоенето ще продължава докато съществуват САЩ и Русия.
Или, както се казваше някога – когато всички умрат, тогава ще завърши и голямата игра.
Засега тя продължава. Може ли да завърши с апокалипсис? Може и най-вероятно ще завърши така. По-странно е, че това още не се е случило. Човечеството наистина има късмет.
Противоречията са направо непреодолими. И Путин и Тръмп няма да ги решат. Всъщност за руската традиция президентът е нещо като цар, докато американският президент е само лицето на фирмата под название “САЩ”, нещо като Карли Клоос, лицето на фирмата L’Oreal. Ако искате да говорите с L’Oreal няма да говорите с Карли, а със собственика на фирмата. Кой е собственикът на фирмата “САЩ”? Продължаваме да го издирваме.
За да си отиде всичко на мястото, веднага след Хамбург в САЩ извадиха от нафталина едно изказване на Херберт Майер, председател на Националния съвет по разузнаването на ЦРУ при Рейгън, който през 2014 г. беше казал: “Путин е твърде упорит, за да разбере, че неговата кариера е завършила. От Кремъл може да бъде изнесен само напред с краката и с дупка в тила, което нас ни устройва”.
Разбира се, Путин няма такива намерения.
Значи “голямата игра” продължава. А ако това е “голямата игра”, каква ли ще е “голямата война”.
