10 ноември има сакрално значение в политическото битие на президента Плевнелиев.
Към тази дата през 1989 се отнасят спомените му за неслучилото се минало, когато той спонтанно излязъл на митинг с плакат срещу комунистическата диктатура. И ако за предишния живот като ирландска пастирка към 1730 някак си сме склонни да му повярваме – кой да го опровергае, кой да го потвърди? – то за събитията от преди 26 години все още има живи свидетели. И дисидентската биография на някогашния строителен предприемач не хвана дикùш, като хороскоп на астролог-аматьор…
Но слабостта към датата си остана. И след близо месец натиск от различни политически сили, след разтърсващи страната вътрешни събития, след незатихващо напрежение в непосредствена близост до нашите граници, след криза, изправила на нокти цяла Европа, държавният глава все пак се реши и свика КСНС именно на десетия ден от ноември.
А като политик с достатъчно широки хоризонти, настани в дневния ред на консилиума Близкия изток, Западните Балкани, Украйна и геополитическата обстановка. И някъде между другото – бежанската криза.
Държавните мъже няма да снизходят до дребнотемие като безпрецедентните полицейски протести, като общото критично финансово, ресурсно и кадрово състояние на сектор сигурност, като затихналата, но не отминала криза във ВВС, като хакерските атаки срещу сайтове на ключови институции в дните на изборите. Ако някой дори си е правил илюзии, че самите избори могат да станат тема на обсъждане в КСНС, много се е излъгал – да се говори за това в такава почтена компания е неприлично, като в дома на обесения за въже.
Сигурно високите беседи за текущия момент няма да дадат възможност да се обсъди защо министър Ненчев – с благословията на върховния главнокомандващ и на прекия си началник – се опитва да превърне българските ВВС и ВМС в милитари-Дисниленд, закупувайки изтребители и катери без въоръжение, защо за модернизацията на основната единица на въоръжениете сили – Сухопътни войски, пари не са предвидени до 2020.
Сигурността на електронните системи на държавата също ще изпадне от вниманието на форума, тъй като познавачът на Плевнелиев вече обяви след изборите, че е сезирал ДАНС за хакерските атака срещу ЦИК, ГРАО, МВР и т.н. Без да си даде сметка, че професионалистите по темата са в отдела за киберпрестъпления в ГДБОП, а в контраразузнаването са на фаза да различат принтер от микровълнова. Но простено му е – това е извън геополитиката.
Едва ли някой ще се сети (а по въпроса не можем да очакваме президентско вето – Плевнелиев отсече: дайте пари на Ненчев и вето няма), че половината идеи, наложени от министър Горанов в бюджет ‘2016, са потенциален генератор за социално напрежение. И ако засега само полицаите са на улицата, а военните само псуват под мустак – с такъв мнистистър лàбаво няма!, то не е далеч времето, когато други съсловия ще се усетят, че в сравнение с този шедьовър на фискалната мисъл постната пица на Дянков си е била почти финансово гурмè. А идва зима, а тя дори да е безснежна, рядко е безпротестна.
Трябва ли да говорим за това, че за сбирките на този съвет проблеми като здравеопазване – където министър Москов с не по-малак успех залага бомби, и образование – където реформа и инфантилизъм са синоними, отдавна са изпаднали от сферите, които са елемент от държавната сигурност, стабилност и устойчиво развитие.
Е, разбира се, в едно свое изявление тези дни министър Митов не пропусна да спомене, че КСНС ще засегне енергийната сигурност. Човек трябва да е живял на друга планета през последните години, за да не се усети, че политически формат с участието на Плевнелиев, Ненчев и Митов плюс теми като енергетика и Близък Изток в контекста на намесата на Москва във войната срещу Ислямска държава, означава едно: яростна русофобия…
Отдавна се знае, че Консултативния съвет за национална сигурност е орган, който се събира рядко, ограничава се с преливане от пусто в празно, излиза с пожелателни становища. И ако от време на време не е безимунитетният вече Сидеров да направи скандал, може дори да не се вмести в първите десет минути на вечерните новини.
Президентът Плевнелиев имаше шанс да изиграе като печеливша карта сложната вътрешно политическа и международна ситуация. И така поне малко да намали усещането за един окончателно провален мандат. Той трябваше да събере съвета при първата мощна бежанска вълна на българо-турската граница. Той бе длъжен да събере съвета след инцидента край Средец. И при обсъжданията в Европа на квотния принцип за прием на мигранти. И след изборите, и при първата полицийска блокада… Вместо да налага „вето за един човек” върху „закон за един човек”. Въобще през последните месец Плевнелиев имаше достатъчно поводи да покаже почти на изпроводяк от „Дондуков” 2, че все пак е държавен глава.
Не го направи. Сега безсмислено сбира без-мисления съвет за да обсъдят международното положение. Дано поне с половин уста споменат за проблемите, които наистина застрашават България. Отвътре и отвън. Не че ще има полза, но ще направи добро впечатление.
А на Плевнелиев му остава единствена възможност да се реабилитира. Едно добро последно новогодишно поздравление към народа. Като внимава за фона…
