“Имаш ли гинеколог?” На Запад този въпрос е безсмислен, защото хората имат лични и домашни лекари още от раждането. Всеизвестна истина е, че е добре да се посещава един лекар, който вече добре познава тялото и проблемите на човека. С гинеколозите е същото. У нас обаче картината е малко по- различна. До специфичния женски доктор се прибягва предимно при проблеми със зачеването, преди и по- време раждането. OОтделно има много сериозен проблем за който почти не се говори. Сериозен е дефицитът с гинеколози, най- вече в държавните лечебни заведения в големите и малките градове. Причините били четири: постъпване на работа в частни клиники по финансови причини, работа в чужбина, недостатъчно генериране на кадри от ВУЗ- а, или най- модерното напоследък- преквалифициране и постъпване на служба в ин витро клиниките.
Бургас и много други градове вече се задъхват и разполагат с женски специалисти- под критичния минимум. В УМБАЛ- Бургас, която е най- голямата болница в Югоизточна България, шефът на Родилното д- р Антонио Душепеев например не си спомня кога последно е излизал в отпуск. Не че не иска, но сърце не му давало да остави колегите си. Той е и началник на Ин витро центъра в морския град. Работата е много. Освен здравноосигурените, на място ходят на прегледи и раждат жени от ниските социални прослойки. Отделно има нова медицинска техника и трябва да мине доста време, докато на стажантите им се гласува достатъчно доверие да боравят с нея. Тесни и известни специалисти напуснаха завинаги болничното заведение и все още трудно се намират техни достойни наследници. Такива са например: докторите Трепечов, Ангелов, Михайлов /покойник/, Константинов /покойник/, Хърков, Шик /покойник/ и други.
Надделява мнението, че назрява момента за внос на гинеколози от чужбина. Дори вече се правили сондажи в тази насока в съседни страни и такива от бившия соц. лагер. За женски доктори от Запад е немислимо да се мисли, защото финансовите им условия ще са непосилни със сигурност. През социализма България имаше опит с внос на чужда работна ръка в лицето на кубинци и виетнамци. Те бяха настанявани да живеят в големи жилища, ползваха социални привилегии в окръжните градове и получаваха достойно заплащане. Полагаха труд обаче не в сферата на здравеопазването, а в леката и тежката индустрия
