Бургас и морският залив могат да пострадат тежко. Всеки момент е възможно да избухне екологична бомба, която може да ликвидира цели отрасли в региона. Залогът е много висок, но институциите прикриват умишлено престъпленията. Каква е историята с криминални елементи. Фирма „Карина – 91“ сключва договор с Лукойл-Нефтохим Бургас в далечната 2006 година за преработка на нефтени отпадъци и ликвидиране на екологични щети. Самата дейност се финансира от държавата, като това е посочено в анекси от приватизационния договор от 1999 година. Рафинерията обаче трябва да контролира процеси и да следи за неговото стриктно изпълнение. Срокът е за 10 години. Фирмата обаче не може да се справи за 10 години. Това обаче е най-малкото.
Констатирани са сериозни екологични замърсявания в района на Окислителните езера. Те се намират край комплекс Меден рудник, съвсем близо до езеро Мандра. От проверка направена на 17.05.2016 година се установява, че има тежки замърсявания извън района, където трябва да се преработват отпадъците. Има утайки разпръснати върху площ от 2000 квадратни метра, на 200 метра извън зоната. Отделно освен Лагуна 1 в самото окислително езеро, са засегнати и Лагуни 2,3,4, които граничат с Черно море. Това може да доведе до разлив и замърсяване на морето и целия Бургаски залив, както и езерото Мандра, което е защитена територия. В същото време цялата флора и фауна около окислителните езера е унищожена. Това е груба нарушения на поетите ангажименти от фирма „Карина-91“, чийто собственик е Недялко Костадинов.Регистрацията на дружеството е във Варна. По този начин държавата плаща за отстранени екощети и преработка на нефтени утайки, без обаче тази дейност реално да бъде обезпечена и извършена. Това става със съдействието явно на част от ръководството на Лукойл- Нефтохим и РИОСВ-Бургас.
Наетата фирма извършваше и нерегламентирани превози на нефтени утайки. Това ставаше чрез друга компания „Торкрет“. Камионът, който правеше превозите не отговаряше на никакви изисквания, нито пък разрешения. Транспортното средства нямаше и документи за ADR-превози, които са задължителни за подобен вид товари. На 24.10.2016 година камионът стана причина за ПТП, което пък доведе до разлив на нефт по пътното платно. РИОСВ- Бургас се опита да прикрие скандалния случай, като наложи символична глоба от 7 хиляди лева, което е ниска цена за подобен вид нарушение. Много е показателен и друг факт. На същата дата, когато става произшествието Лукойл-Нефтохим прави дарение от 50 хиляди лева на РИОСВ-Бургас. Едно доста странно съвпадение. В същото време става ясно, че собственикът на „Карина-91“ е успял да изгради една отлична схема за източване на парите от държавата през Лукойл-Нефтохим към офшорни зони. Недялко Костадинов сключва договор за преработка на отпадъците в рафинерията. В същото време той явно не разполага с необходимата техника, защото сключва друг договор. Той е с кипърската фирма „Амата лимитед“ за наем на техниката. Кипърската фирма е наемодател, а „Карина – 91“ е наемател. Интересният факт е друг. Първо дружеството е регистрирано в Никозия, на адрес,който е просто една пощенска кутия. Няма персонал, нито дейност, просто една куха структура, която обаче е много удобна.
Защото в управата на въпросната фирма и неин съсобственик е ……Недялко Костадинов. Така той отдава на себе си под наем техника на високи цени. Договорът между двете юридически лица е от 4.09.2006 година. Той е на стойност 1,333 919 милиона евро. Тази сума е осигурена от държавата, получава я „Карина – 91“ , а парите стигат до кипърската офшорка. Т.е. отново до джоба на Недялко Костадинов. На 24-10-2006 година се подписват няколко анекса за допълнително наемане на техника. Те се на различна стойност, която е общо около 60 хиляди евро на месец. Тези пари отново отиват по сметките на дружеството, което е регистрирано в Никозия. Схемата е перфектна, още повече, че парите са държавни и никой не търси обществения интерес. В същото време става ясно, че част от закупените сушилки за преработка на утайките са втора употреба. Те са купени от фирмата „International progress plants and equipment corp.“ Справката показва, че тази фирма е специализирана в търговия с техника за подобен вид дейност, но втора употреба. Пред държавата и Лукойл-Нефтохим обаче сушилките са обявени за нови, като е ясно, че се плащат и на такава цена. Рафинерията се доверява на Костадинов, а държавата плаща.И парите отново отиват по направление. Това е една от схемите за източване на държавни пари за екологична дейност, която не е извършена. Нещо повече. Налице е много сериозна заплаха за зоните около окислителните езера, както и за токсичен разлив в морето. Въпросът е кой тогава ще плаща сметката, чийто щети ще бъдат може би фатални за поминъка на хората в региона.
