Преди десет години всичко беше розово – в навечерието на ЕС хора и компании очакваха всичко магически да се промени, доходите и продажбите да се изстрелят до европейски нива, а политиците да станат по-некорумпирани и мислещи за държавата.
Десет години по-късно промяна има, но тя не е гигантска. Бизнесът оцеля през една от големите световни кризи, тук се пукна имотен балон, а бавно България започна да намира своя бизнес ниша – машиностроене и високи технологии.
Дузина разлики
През периода 2004 – 2006 г. икономиката на страната беше в апогея си и растеше с по над 6% годишно. Приходите на компаниите от топ 100 пък направо изригваха със средно увеличение от по 20-25%.
Странно съвпадение, което показва, че гигантите, с малки изключения, не са пораснали. Ако преди десет години оборотът на десетте най-големи дружества е бил 20 млрд. лв., сега числото в актуалната десетка не е пораснало въобще и отново е 20 млрд. лв. Лидерът е еднакъв: “Лукойл Нефтохим Бургас”, като днес приходите му дори са по-малки заради ниските котировки на горивата. Има обаче разлики. Първо, “Аурубис” е пораснал до втора позиция чрез разширяване на мощностите. Второ, “Кремиковци” отдавна е мъртво. Трето, телекомите от няколко години не са доближавали оборот от милиард лева, след като конкуренцията и регулациите намалиха цените за потребителите. Четвърто, топ веригата вече не е “Метро”, а “Кауфланд” с внушителните приходи от над 1.66 млрд. лв., а другата компания от групата на германската Schwarz – “Лидл”, e само малко по-назад от cash&carry търговеца. “Билла”, макар и малко по-назад, е увеличила оборота си над два пъти и половина.
Най-стряскащата констатация е, че през 2006 г. държавните и общинските фирми в топ 100 са били 10, а днес са 11. Че нямаше приватизация, е известно – за периода единствената продажба беше на “Булгартабак”. Но отделно държавата е създала и нова фирма – “Булгартрансгаз”, а заради военните конфликти ВМЗ е пораснал достатъчно, за да влезе в клуба на най-големите. Иначе паритетът между компании с чужди и местни собственици е факт и сега, и преди десет години.
Все пак бизнесът за 10 години е пораснал – доказателство е, че сумарно приходите на топ 100 компаниите през 2006 г. са били 47 млрд. лв., а сега новата извадка гиганти има оборот от 58 млрд. лв.
Има и сравнително голяма група на изчезнали и смалени компании. Извън “Кремиковци” фалирал е и ОЦК – Кърджали. А най-големият сухопътен превозвач – СОМАТ, остана без бизнес покрай проблеми на международния си собственик. Заради непокриване на екоизисквания от няколко години е затворен и ТЕЦ “Варна”.
Циментовите заводи са свили бизнеса си поне наполовина.
Заради рекордно високите международни цени на металите и горивата през 2006 г. много от познатите производители и търговци всъщност преди десет години са имали по-високи продажби. Изключения естествено има, но те са заради още инвестиции – например в КЦМ и “Алкомет”. Огромен е сривът и в БМФ, където бизнесът се е свил четири пъти.
При някои компании има вътрешногрупови размествания. Например приходите на “Еврофутбол” падат над три пъти, вероятно заради онлайн хазарта, но бизнесът с лотариите на Васил Божков компенсира и дори изпреварва като обем оборота му.
Силно пораснали са някои производствени предприятия като “Либхер”, стъкларските заводи на “Шишеджам”, ЕПИК – Ботевград, който сега е с нов собственик и име. В пъти по-голям е и търговецът на едро с горива “Сакса”, докато много други посредници, работещи с рафинерията, са изчезнали. Няма ги и търговците на цигари, които днес са изместени от “Експрес логистика и дистрибуция”.
Големите отсъстващи преди десет години са новите индустриални предприятия. Днес в състава на топ 100, а и на 300-те най-големи, те са в пъти повече.
По-скъпото минало{josociallocker}
Изненадващо, но преди пет години компаниите в десетката, а и в стотицата са имали по-високи приходи от новата класация. Десетте гиганта са все с над 1 млрд. лв. продажби (при едва осем милиардници през 2016 г.) и общо са генерирали бизнес за 28 млрд. лв. В топ 100 общите приходи са 64.5 млрд. лв., т.е. над 6.5 млрд. лева над днешната сума.
Сравняването на числа обаче не е показателно. Разликата идва от това, че през 2011 г. цените на петрола надскочиха 100 долара за барел, а сега са наполовина. Рекордно високи тогава бяха и муждународните котировки на металите. Без тези две групи всъщност повечето компании днес имат повече приходи. И експортно насочената индустрия, и вътрешното потребление сега са в по-добра форма.
Във водещата десетка има две видими разлики. Изчезнал заради фалит е търговецът на едро с горива “Нафтекс петрол”. Милиарден оборот вече няма и “Овергаз инк”, който тогава беше един от трите вносителя на природен газ в България.
Другата разлика е, че през 2011 г. раните на кризата още се виждат в печалбите – тогава всяка пета компания в стотицата е била на загуба. Сега 84 от дружествата са с положителен финансов резултат.
Иначе разликата в членовете на стотицата сега и преди пет години не е огромна. Присъстващата тогава верига Carrefour през гръцката “КМБ България” вече е във фалит.
През 2011 г. земеделските евросубсидии вече са изстреляли зърнени търговци и производители в стотицата. И тогава, и сега строителството не е в апогея си за разлика от периода 2014-2015, когато еврофондовете за инфраструктура напомпаха отчетите им. Туризмът също има нула представители в топ 100 през тези години.
За пръв път в класацията за 2011 г. влиза и високотехнологичен представител – “Хюлет Пакард ГДЦ”, като центърът за услуги продължи да расте, макар и с по-бавни темпове през 2016 г.{/josociallocker}
