След последните подадени имотни декларации в Сметната палата депутатът от ДПС Делян Пеевски официално е най-богатият български политик. Над 20 млн. лв. получен дивидент, още близо 30 млн. лв. от продажба на имущество и оценени на над 60 млн. лв. участия в компании Сумите изглеждат внушителни като за човек, който вече 15 години работи неизменно в публичния сектор и който само две години по-рано официално декларираше само два апартамента и къща в София плюс архаичен автомобил и няколко хиляди лева спестявания.
Тогава стандартът на живот на Пеевски по никакъв начин не кореспондираше на официалното му състояние, а и името му изплуваше около всяка по-голяма корпоративна сделка. И нормално никой (явно освен НАП) не вярваше на декларациите. Сега след ударното му (и все така не особено правдоподобно обяснено) замогване отново за всички е ясно, че това е само върхът на айсберга.
Сред официалните и неофициални владения на депутата тече нова поредица активни размествания, които допълнително размиват границата и показват очевидните връзки. Най-същественото – след сделката, в която BAT купи марките и дистрибуторския бизнес от “Булгартабак” за 105 млн. евро, дъщерното му дружество “Благоевград БТ” скоростно се превръща в холдинг, концентриращ придобивките на Пеевски през годините в различни сектори. Съдейки по данните за 2016 г., под шапката на БЛ-БТХ, както предстои да бъде прекръстена цигарената фабрика, влизат активи за над 1 млрд. лв., като приходите на благоевградското дружество и компаниите, влезли под крилото му от началото на годината, сумарно гонят същото заветно число. Но макар и най-голяма, БЛ-БТХ далеч не е единствената колекция от активи на депутата, като още стотици милиони могат да се добавят през още няколко подобни холдинга. И още незнайно колко от знайни и незнайни единични фирми на подставени лица.
За сделките на “Благоевград БТ” няма много информация и за тях се научава по-скоро на парче и след вписването им в официалните регистри. Въпреки че собственикът му – “Булгартабак холдинг”, е публично дружество, за повечето от тях той не счита за нужно нито да иска одобрение на акционерите си, нито дори да ги уведомява и на последното си общо събрание мениджмънтът отказва да даде обяснение.{josociallocker}
Донякъде абсурдно единствената сделка, за която е поискано предварително одобрение, е вътрешногрупова и съответно има най-малко значение за акционерите в холдинга. Тя предвижда “Булгартабак” да прехвърли на “Благоевград БТ” участията си в другите си две основни фабрики – “София БТ” (за 91 млн. лв.) и “Плевен БТ” (за 12 млн. лв.).
Същевременно обаче други подобни размествания из групата се случват на тъмно и за тях се научава от вписвания в Търговския регистър. На 16 юни “София БТ” прехвърля на бъдещия си собственик 47% от “Сф-БТ” (наскоро създадено дружество, в което в началото на годината бяха апортирани имоти за 61 млн. лв. и другите 53% бяха преместени в свързано лице извън групата също без санкцията на акционерите). На 7 юли пък вече неработещата софийска фабрика прехвърля и своите 66% от “Баранко”, чрез които държи 49% в пловдивския завод за филтри и опаковки “Юрий Гагарин”. И за двете сделки цените не са известни.
А още по-съществена е мъглата и около придобивките вън от групата. Неясно точно кога между януари и май тази година “Благоевград БТ” е купил и 72.65% от “Техномаркет България”, която до края на 2016 г. беше официално притежание на Пеевски, а след това – прехвърлена на дубайската TGI Middle East. Сделката е със свързано лице, тъй като последната е акционер в “Булгартабак” с 12% и има и представители в борда, но въпреки това не е поискано съгласие на акционерите.
Освен това на 30 юни “Благоевград БТ” се сдобива срещу неизвестна сума с още няколко свързани с Пеевски компании. Сред тях са “Лодис инвест” (собственик на мандри, произвеждащи млечни продукти под марките Lacrima и Frezco) и “Булвег трейд” (собственик на 80% от заленчуковата борса в с. Огняново). До 20 януари те са собственост на “Дореко комерс”, когато са прехвърлени на неизвестната дубайска компания ABS Munai Investments, без да са оповестени цените. Сега “Благоевград БТ” ги придобива от нея също срещу неясна сума, като при всички рокади мениджмънтът не се променя и те продължават да са управлявани от представителя на “Дореко” Емил Деведжиев. Освен това нито за технологичната верига, нито за млечната сделка е питана и Комисията за защита на конкуренцията, въпреки че има формална смяна на контрола и видимо е надхвърлен прагът от 25 млн. лв. общ оборот. От КЗК не отговориха на въпросите на “Капитал” по темата, а по всяка от отделните сделки Комисията за финансов надзор не виждаше нарушения нито при сключването на големи разпоредителни сделки, нито при липсата на оповестяване.
Наскоро “Благоевград БТ” е основала и дъщерно дружество “Юлиус Майнл България”, която чертае още една линия за развитие на многофункционалния холдинг – съдейки по името, вероятно планира да е дистрибутор на едноименното австрийско кафе.
Неясната стратегия на всеядния БЛ-БТХ
Засега е трудно да се види логика в обединяването на тези разнородни бизнеси под една шапка. С всичките придобивки активите на “Благоевград БТ” вече ще надхвърлят милиард, което ще го направи един от най-големите холдинги в страната и като приходи вероятно ще отстъпва само на държавния БЕХ и “Химимпорт”.
Едно от възможните обяснения е просто че в “Благоевград БТ” има кеш за усвояване. Според отчета му към края на 2016 г. е имал 85 млн. лв. на депозит в компанията си майка “Булгартабак холдинг”, а също и 44 млн. лв. вземания от “Експрес логистика и дистрибуция”, което беше продадено на BAT и вероятно задълженията са изчистени преди сделката. Освен това и не е ясно дали и някаква част от продажната цена на целия пакет, купен от BAT, не влиза в благоевградското дружество (като собственик на ЕЛД).
Тъй като не са известни и цените по сделките, няма как да се каже и доколко и за коя страна са изгодни те. При покупката на активи от дубайски дружества е възможно да се цели както да се изсветляват доходи, така и да се източват средства в неизвестна посока.
Със сигурност обаче концентрацията на разнообразни дружества в “Благоевград БТ” намалява шанса и за него да се търси стратегически инвеститор. По-скоро то може да служи като разпределителна гара за активи за продажба. Което за акционерите в “Булгартабак” би било добре, ако печалбите се качват нагоре по веригата на собствеността като дивиденти. При постоянните непрозрачни и необясними сделки обаче това далеч не е гарантирано.
Останалите касички
Каквато и да е целта зад изграждането на благоевградския мегахолдинг обаче, засега той далеч не обхваща всичко с етикет “Пеевски” и само по-едрите други гроздове компании отчитат активи за 300-400 млн. лв.
Тук основен принос има официално признатата собственост на депутата, концентрирана най-вече в “НСН инвестмънт”. Именно прехвърлянето на пряко притежавани от Пеевски дялове в дружеството на Intrust Ltd. (също декларирано като негово) му донася 30 млн. лв. официален доход за 2016 г. За миналата година дружеството отчита почти 40 млн. лв. консолидирана печалба, която идва основно от продажбата на дяловете й в “Техномаркет” и “Булгартабак”.
От консолидирания отчет на компанията се вижда, че тя контролира активи за над 200 млн. лв., като и там текат реорганизации. Дружествата, издаващи “Монитор”, “Политика” и “Меридиан мач”, стават дъщерни на “Телеграф”, а две декапитализирани компании без дейност предстои да се влеят в НСН – “Десентиа България” и “Табако инвестмънт”. Любопитен детайл от отчета е и че Пеевски се е сдобил с бизнес в Италия. Компанията е едноличен собственик на регистрираното в Милано NSN Investment Italia, което на свой ред от април 2017 г. притежава L’Infinito S.R.L. с предмет на дейност ресторантьорство. Управител на двете дружества е бившият кореспондент на БТА и на вестник “Монитор” в Италия Румен Михайлов.
В “Дореко комерс” също има активност. След шума около приватизацията на дипломатическия клуб в Бояна за близо 10 млн. лв. от фирма на трима младежи без никаква история и подозренията, че зад тях стои Пеевски, вече официално имотът е в дъщерното на “Дореко” “Бояна клуб”. Наскоро последното е купило още една компания с имотен проект в Боровец. Става въпрос за “Миа билд”, което през 2013 г. купува имота от свързания с Пеевски “Техноекспортстрой” и по-късно го ипотекира срещу 1.8 млн. евро кредит от ПИБ.
Ако има труден за очертаване сектор от владенията на депутата, то това е строителството. “Техноекспортстрой”, както и “Промишлено строителство холдинг” са със затихващи функции. Считаната за негов флагман “Водстрой 98” (официално собственост на Иван Мирински) беше продадена на “Хидрострой” и не е ясно какво влияние е запазил. Донякъде сходна е и картината в “ПСТ груп”, която в сектора се приема, че вече е изцяло под контрола на финансиращата я Първа инвестиционна банка и нейните собственици. Другата свързвана с Пеевски строителна компания – “АБ-Хасково”, през 2016 г. подобрява резултатите си след рефинансиране от ББР, но засега остава по-скоро локален играч. Така че ако някъде има нужда от подреждане, то определено е тук. Същевременно при печеленето на обществени поръчки не е желателно да се набиват на очи конкретни имена, които да избухват при някой пореден порив към катарзис на премиера, така че едва ли може да се очаква голямо окрупняване и изсветляване тук. Затова и строителството вероятно никога няма да попадне нито в иначе ненаситния “Благоевград БТ”, нито в официалните доходи на Пеевски, което обаче едва ли ще застраши първото му място сред депутатите.{/josociallocker}
