Магистрала “Хемус” е дъщеря на много правителства: Тодор Живков присъства на първата й копка през октомври 1974 г., година преди началото на “Тракия”, която все пак вече е завършена. Километрите пълзят през десетилетията. Но настоящият регионален министър Николай Нанков обяви края й: след седем години.
Срокът едва ли ще бъде спазен, тъй като за половината магистрала в средата няма готови проекти, на места ще трябват екооценки, после ще се правят търгове за строителство, ще започне изграждане, а стои и въпросът с парите, защото пътят се плаща от бюджета. По най-груби изчисления – около 2 млрд. лв.
25 километра до 2020
През последната седмица бяха направени две малки стъпки напред в развитието на Хемус”. На 19 юли беше подписан договорът за строителство на отсечката между Ябланица и Боаза от 9.3 км. Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ) избра “Хидрострой” и две нейни дъщерни фирми за изпълнител още в началото на годината, но подписването се забави с шест месеца заради жалби.
В края на миналата седмица пък стана ясно кой е и консорциумът, който ще строи 16-те километра между Буховци (близо до Търговище) и Белокопитово, което е до Шумен (виж карето). В момента все още тече законовият срок за обжалване пред Комисията за защита на конкуренция (КЗК), като две обединения са потенциални жалбоподатели. От “Трейс груп холд”, участник в едното, коментираха, че няма да подават жалба. До редакционното приключване на броя от “ПСТ груп” не дадоха отговор.
Тези общо 25 км ще са готови най-рано през 2020 г., ако всичко върви по план и без сътресения, тъй като срокът е две години и половина. Шефът на АПИ Дончо Атанасов и Николай Нанков обясниха, че ще се стремят да скъсят сроковете за проектиране и така “Хемус” да порасне с 25 км още по-скоро. Това обаче няма да е драматично увеличение на построеното трасе – остават още 225 км, което е над половината магистрала.{josociallocker}
За участъка между Боаза и разклона между Ловеч и Плевен в момента се извършва техническо проектиране. По думите на министъра то трябва да приключи до края на годината и търговете за трите отсечки, на които е разделен участъкът, да бъдат обявени през 2018 г. Тук обаче идва казусът с оценките за въздействие върху околната среда (ОВОС). Такава има за цялото оставащо разстояние между Боаза и Буховци, обясни Дончо Атанасов. Част от 50-те километра обаче излизат от вече оцененото трасе и там може да се наложи да се направи нова екооценка, уточни Нанков. Това може да забави обявяването на търгове с месеци, особено ако има и обжалване на ОВОС-а.
И накрая остават 175 км между разклона Ловеч – Плевен и Буховци. За тях има изготвени идейни проекти, но не и технически, които тепърва трябва да се правят. Ако се използва трасето по тези идейни проекти, няма да е нужен нов ОВОС. Предстои техническо проектиране, за което вероятно ще има търг, а самото проектиране на 60 км от “Хемус” например беше със срок за изпълнение 392 дни. След това трябва да се изготви задание за търгове за строителство, а и самите процедури отнемат доста време, особено ако има жалби в КЗК. Дотук са необходими хипотетично поне три години. След това и самото строителство, което не се знае как ще бъде разпределено във времето. Винаги може да изникнат и непредвидени обстоятелства освен това, а и управляващите рядко се наслаждават на спокойни води.
Пречките пред “Хемус”
Съдейки по досегашната работа по магистралата, а и по начина, по който са протичали големите инфраструктурни търгове, седем години за целия “Хемус” е невъзможен срок. Първо, стои въпросът с финансирането. “Хемус” винаги е оставал зад борда, що се отнася до евросредствата, с изключение на отсечката между София и гара Яна. Ако допреди година-две мантрата на управляващите беше, че парите от пресечна контрабанда ще са основният източник, сега фокусът е върху все още несъществуващата тол система, която ще заработи най-рано през 2019 г. Общо за довършването на аутобана са нужни над 2 млрд. лв., казва регионалният министър. Той обаче се похвали, че участъкът между Боаза и Ловеч – Плевен ще струва със 150 млн. лв. по-малко от преди, защото са намалили мостовете и тунелите по трасето.
Търговете също са проблемно звено. Комисиите работят бавно и отстраняват със странни критерии много от кандидатите. Това носи жалби в КЗК и съда. И ако доскоро смелост имаха единствено чуждестранните кандидати, то от началото на годината гладът за поръчки и лекият трус в картела накараха и българските строители да възразяват срещу решенията на АПИ. Например подписването на договор за отсечката Ябланица – Боаза се отложи с шест месеца именно заради жалбите.
Понякога изникват и непредвидени обстоятелства, които забавят процедурите. Например катарзисът на премиера Бойко Борисов от началото на 2016 г., когато изцяло беше спрян търгът за магистралата заради съмнения за нагласени поръчки с много висока цена в полза на компании, близки до Делян Пеевски. Или пък странно изчезване на оферти, както се случи с тунел на “Струма”.
Накратко – първото обещание, че до края на мандата на “Борисов 3” ще имаме цели 75 км от “Хемус”, звучи трудно изпълнимо. А целта за седем години цялата – направо е невъзможна. Но при добра организация, идното десетилетие Северна България може и да има магистрала.
Последният търг: да изгоним конкуренцията
Последното състезание – за отсечката между Буховци и Белокопитово не направи изключение и насади поредни съмнения, че търговете се дирижират. От първоначално осем кандидата първо четири (основно чужди) бяха отстранени. После с изрядни оферти се оказаха само два. И спечели сочено за фаворит още в началото обединение: между “Пътинженерингстрой-Т”, “Автомагистрали – Черно море”, “Инфра Експерт” и “Трансконсулт – 22”.
Победителите спечелиха с ценова оферта, която не беше най-ниската, въпреки че единствен критерий беше цената (комбинация между единични цени за строителство и обща сума за проектиране и строителство). Най-евтиното предложение беше на “ПСТ груп” и “ОРС Инфраструктура” – 99.9 млн. лв. Те обаче са били отстранени, тъй като АПИ е открила грешки в ценообразуването на единичните цени: анализите, които ПСТ са предоставили, давали едни цени, а в предложението имало други – къде с 0.05 лв. повече, къде с друга сума.
Победителите пък имат някои странно високи цени – например за изпълнение на насип, където офертата им е над два пъти по-висока от на другите. Освен това показателят “единични цени” е странно решение в поръчка за инженеринг, защото, преди проектът да е изготвен, количествата не са ясни, а оттам и оценката на единични цени е безсмислена, обясниха представители на строителния сектор.{/josociallocker}
