12 000 родопчани живеят в 21-ви век без телефон, телевизор и пералня. За близо 30 000 пък лек автомобил в домакинството е лукс, който не могат да си позволят, сочат данните на Националната статистика за линията на бедност в региона на Родопите.
Оказва се, че една от най-красивите планини в Европа приютява едни от най-бедните хора на Стария континент. Над 97 000 родопчани от областите Кърджали и Смолян са в риск от бедност.
Автомобилът се тресе. Всички чувстваме загиналата държава под краката си. Асфалтът е отпреди 50 години. Прилича на вехто родопско одеяло, с кръпка до кръпка. Изронен, похабен, с дупки. В един момент дори той свършва и започва чакъл. И така до мястото, което трябва да заема функцията на най-представителната част на селото, пише Жельо МИХОВ в 24smolian.com.
Едно малко родопско селце. Повече от половината къщи са рухнали. Изоставени, стари, сякаш уморени. Хора няма. Една старица пъпли по нещото, което досега обрисувахме като път. Едва едва. Носи някаква торбичка и се подпира на два бастуна. Гледа ни учудено. Пришълци от някакъв друг свят…
***
697 са селата в областите Кърджали и Смолян. От Охлювец до Чурка-697 имена на населени места с от двама до над 1000 жители. В едно има джамия, в друго черква, в трето и двете. Сгушени в планината селца, обединени в поминъка и суровия живот в грубо изсечените очертания на баирите, родно място на Орфей. Селца, в част от които още се чува музика. Тя никога не е тъжна. Тъжни са само очите на хората. Те са дълбоки като деретата в планината. В тази необятна бездна е трудно да се влезе просто ей така. Нужно е самият поглед на новодошлия да продълбае пътя от заобикалящите го възприятия досами сърцето му. Тогава и може би само тогава, той ще разбере живота. Не в жадния философски смисъл, а в мъничкия, на самите малки хора от тази планина, която опустява все повече и повече…
***
-Ко търсите тука?-пита възрастната жена.
Отговаряме, че си правим разходка.
-Намерили къде!-върти съжалително главата си родопчанката.
Скъпа е на думи. Разбираме, че цял живот е прекарала в селцето. Помни когато е било пълно с народ. Сега са няколко човека. И никой с никого не си говори. Дори не се поздравяват. Недоумението ни се изписва по лицата, любопитството расте, но думите са оскъдни.
-Така, ко да си речем? Тука няма нищо. Утре ще си отидем и ние и къщите ще рухнат. Нищо няма да остане.-прогнозира женицата. Продължава бавно по пътя си, поклащайки глава. Дочуваме, че устните продължават да се движат. Говори сякаш на себе си. Мърмори, не разбира, смята ни за шантави.
***
Демографската политика на държавата, ако изобщо може да се говори за такава, тотално катастрофира в Родопите. Селата са наполовина празни, други са с по едва няколко жители и в близките години ще изчезнат напълно. Колкото по-малко са хората пък, толкова повече местните са загубили всякаква комуникация помежду си.
„Затворили са се в себе си и почти никой не контактува със съседа си, дори не се поздравяват”, казва кметът на крумовградското село Качулка Басри Омар.
Старци, крави и… дрога?!
Най-младият човек в населеното място е на 50 години. Къщите са около 30, живеещите-15 семейства. Гледат добитък. Млади хора няма. Всички са напуснали региона, страната. Едва ли и ще се върнат. В селото няма магазин от „Бай Тошово време”, казва кметът. Най-близката цивилизация е на 15 километра-общинският център Крумовград.
Селото обаче се прочу преди две години с най-голямата наркоплантация, откривана в област Кърджали. Близо тон марихуана бе намерена в двора и къщата на местен жител. 67-годишният мъж получи условна присъда за развитото от него „алтернативно земеделие”. Семената за дрогата пък му били дадени от гурбетчия, разкри тогава пред разследващите родопчанинът. Според местните, мъжът получавал пенсия от Швеция, защото години наред работил в скандинавската държава. Гледал и около 20-30 крави. Така и съселяните му не разбраха защо е предприел тази крачка-от животновъд към наркофермер. Селото влезе под номер „пореден” в криминалната хроника на региона с населени места, в които са открити наркотични насаждения…
По 30 семейства в село казват „Сбогом, Родопи!”
По 30 семейства напускат селата. Десетки фамилии са казали „Сбогом, Родопи!” през последните две-три години. Нашенци оставят родните къщи и потеглят към страни от Западна Европа.
„Най-вече избират Германия и Англия. Над 30 семейства имаме заминали. Децата учат в тамошни училища, родителите са си намерили стабилна работа. Тези хора повече няма да се върнат. Или ако го сторят, то ще е като се пенсионират. В същото време десетки други отиват сезонно да работят зад граница”, констатира кметът на едно от големите села в Кърджалийско-Широко поле. В момента там живеят около 800 души, казва местният управник Шукри Исмаил.
Не можем да спрем хората, всеки търси най-доброто за себе си и семейството, твърди с тъга селският кмет.
Икономическата миграция е засегнала всеки град, село, общински център в региона със съвременното географско определение-„периферия на страната”.
Предстоящите евро и местни избори ще разкрият драмата на планината в цялата й сила-„пълно народ в избирателните списъци, малко останали хора”.
Над 340 000 души се водят на постоянен адрес в област Кърджали, а тези с настоящ са 169 000. Две трети от хората просто ги… няма.
Руснаци вадят по 12 бона за имот в „призрачно село
В същото време десетки чужденци от години живеят в Родопите. Къщи по села в Кърджалийско и Смолянско се превърнаха в домове за британци и руснаци.
Семейство от Острова дори основа приют за бездомни кучета в рудоземското село Елховец. Британец претвори закритото училище в Летовник в хостел, който постоянно посреща гости от цял свят.
Руско семейство пък превърна в свой дом бившето школо в ардинското село Правдолюб. Двамата никак не съжаляват, че са заменили Москва с прекрасната природа на Източните Родопи.
Чужденците са готови да броят хиляди левове, за да се сдобият с имот в изоставени села в Родопите. Населени места, които отдавна са обезлюдени, а наследници едва ли някога ще стъпят обратно.
Няколко семейства руснаци изкупуват имоти в Баблон. Селото няма жители от години. „Няколко парцела бяха купени отдавна. Хората идват през летните месеци. Последно руснаци купиха там двуетажна каменна къща с двор за около 10-12 000 лева. Направо за без пари. Ремонтират ги и идват, но не са постоянно тук”, разкрива кметът на Смилян Чавдар Червенков, под чиято „шапка” е управлението на село Баблон. За пример той дава цените на имотите в Смилян, където декар парцел в регулация се търгува за 25 000 лева. „При нас има много хора от вътрешността на страната, които купуват имоти. Искат да правят къщи за гости, малки семейни хотели. Открай време Смилян си е центъра на света”, казва Червенков. Кметът отговаря за 11 населени места. Едно от тях е и Милково. То е поредното село, влязло в графата „Призрачни”. През миналата година е починал и последният му жител. С него, напълно обезлюдените села в Смолянско вече са 8. Според Червенков, същата ще е съдбата и на други малки населени места. „В Ельово в момента живеят около 4-5 души, а какво ще стане след няколко години?”, пита родопският кмет.
Времето е спряло
Времето в селата сякаш е спряло. Нейде около 89-та година на миналия век. Никакво развитие или по-скоро „развитие в застой”. Интересно, че дори малцината хора, останали в най-малките населени места не обичат да говорят помежду си. Защо?
Искаме отговор на този върпос, но не го получаваме.
„Разбирате ли, няколко семейства са и дори не се поздравяват. На една улица живеят. Понякога дори работят нощем, че да не ги одумвали комшиите. Такова чудо не съм виждал досега. Да са се скарали, за пари, земи, няма такова нещо. Ако отиде непознат ще са усмихнати, ще го опътят, дори ще го поканят кайве да му направят да пийне, ама между тях си-йок. Едно селям няма”, разказва ни Мехмед. 60-годишният кърджалиец много рядко си ходи вече до родното село.
Всъщност то е малка махаличка, представляваща няколко сгушени в баирите къщички. Но обича да разказва за там. За тишината, спокойствието, природата. Не ходи и поради друга причина. Продал е семейната къща. На чужденец, който през лятото идва със семейството си…
