Мисля, че Боршош направи максимума за НДК и има талант за това. Даже направи чудеса, защото е енергичен и играч. Което не е трудно да се прави с чужди пари и седуктивна природа. Той купуваше влияние, но поради вроден вкус го правеше през артисти, а не през футболисти, което не е качествена разлика.
Факт е, че преобрази НДК. Факт е, че го направи, за да краде и че парите в един момент свършиха. Както свършиха и парите при социализма. Нямам илюзии, че ако вместо Боршош на това място беше Гранитски, който да раздава щедро пари на Искра Радева, Мишо Белчев, Антон незнамси кой от време разделно и цялата комунистическа потрес воглаве със Светлин Русев – всички сегашни защитници на Боршош щяха да запалят НДК и себе си от ярост, а сегашните му противници комунисти да казват, че това е истинската култура. На мен това ми е пълен потрес.
Няма култура нито в едните, нито в другите, най-малкото в НДК. Това е малоумна, неспасяема за култура сграда в която ходя по принуда. Единственият добър мениджмънт е там да се правят конгресни и партийни сбирки. И да се печелят добри пари от това, което изисква съвсем друг стил и мироглед. Профи. типът Боршош е съвсем друг – Господин за един ден, което ми е симпатично в него. Като всички замогнали се български бутафори на които съдбата е напълнила изненадващо джоба докато им взема и малкото ум, той се юрва да краде през културата. Преди да се домогне до НДК крадеше от Мариус Куркински и Камен Донев. Вкусар.
В същото време се замогна от бизнес с Васил Божков, Антоан Николов и Делян Пеевски. Проби от нищото, което означава, че има талант. Проблемът на тези хора е, че в един момент си вярват и се опитват да институционализират гламавия си български късмет и случаен вървеж. Боршош беше Людмила Живкова за две години. И го разбирам. Не мога да разбера онези, които се хвърлят на амбразурата, за да го защитават, след като е ясно, че е пирамида, която ги е използвала за прикритие, лустро, луксозно и артистично алиби и т.н. Те не са му задължени. Не са вземали негови пари за труда и изкуството си, а държавни, т.е. на всички ни. Възползвали са се от момента, но не осъзнават, че не той им е правил услуга, а те на него.
Аз ненавиждам Живков, комунизма и всичко свързано с този модел на управление. Не само от честолюбие, защото е под достойнството ми и е естетически потрес, а и поради дълбоки убеждения, които няма да излагам сега. Това, което ме потриса в протестърите е комунистическата им реакция по случая. Бранят мошеник, който им подхвърля подаяния, за да си пази властта. Това ме скандализира, не друго.
Впрочем, мога да напиша доста по-добра апология на Боршош от тази, че е махнал гащите на Христо Друмев и ги е заменил с гащите на Ваня Щерева, както и от всички баналки в стил “НДК вече не е същото”. НДК винаги ще бъде същото. Това е ужасно архитектурно творение, което не става за култура поради фундаменталното разминаване между идея и онтология, а най-вече с тоталното разминаване с естетиката. НДК е грозно. И по дух и по форма. Няма как от него да се роди лебед, нито да се откъсне перо. Това е изнасилена работа. Сигурен съм, че и най-големите му искренни защитници знаят това.
НДК е Кремиковци на културата. Пролетарско изделие. Струг на социалистическото въображение. Място, което не може да те привлече с дух. Материален остатък от амбицията на правешкото семейство, което диктуваше всичко в България в продължение на 35 години. Тодор Живков е феномен на комунистическата диктатура от селски тип, какъвто е българския контекс. Дъщеря му е разбрала, че има и други светове извън Правец, и е дала всичко от себе си още на първата си среща с духовността. Тюрбан, Рьорих и прочие. В резултат на това се е пръкнало НДК – соц. дизайн на летяща фруктиера в центъра на София. Футуристичният хоризонт на архитектите от онова време.
Впрочем в Брюксел е пълно с такива безвкусици. Тук обаче, НДК е окултно, комунистическо и бездарно място, строено заради амбицията на комплексираната и налудна дъщеря на селския диктатор. На никой нормален човек краката му няма да го заведат там. Той е толкова духовен притегателен център, колкото бяха ескалаторите на ЦУМ по времето на соца. Баба Людмила в центъра на София. И тя впрочем, като баба Ванга е изографисана бездарно от Светлин Русев. Доживях да я бранят хора с претенции за “градскостта”. Капитал лайт: Трибют за Людмила Живкова. Разградски снобизъм.
НДК е място за бездарни председателства на ЕС, конгреси, дискусии за ролята на педерастите и лезбийките в съвременния свят (в миналото – на жените и младежите), но не и за театър, поезия, музика и т.н. Боршош е талантливо олицетворение на тази посткомунистическа мистификация. Че и НДКазанова се извъди. Да умреш от кич. Кич, кич, кич и нищо друго. Никаква култура, никакви илюзии за красивото, доброто и вечното. Никакво “все пак направи нещо”. Да ви имах взискателността, умна и красива. Той наистина ми е симпатичен, защото ми е ясен и го разбирам, но хората, които харесвах довчера? – вече не знам. И това е единственият ми мотив да се паля по тази тема.
