Удариха по олигарсите братя Домусчиеви! Това се казва борба с корупцията! – би си помислил всеки жътвар или миньор, неполучавал отдавна заплата. След което ще изтрие потта от челото със смътната надежда за промяна.
Досущ сцена от съветски филм от 30-те години. Щастлив комунист благодари на партията за разкулачването на богатите селяни и секвестирането на заводите от гадните индустриалци.
В ролята на партията е вице-премиерът Валери Симеонов. След като разгроми – на думи – незаконното строителство по Черноморието, той се захвана с братя Домусчиеви. Не били спазили приватизационния договор по отношение на Българския морски флот. Вместо 2300 работни места, те запазили едва 128. Неизпълнението на точките по договора струвало 55 млн лв. Те обаче нямало да ги платят, защото Търговско промишлената палата взела решение в тяхна полза.
Братята Домусчиеви със сигурност знаят как да излязат от това положение. Единият от начините е да изпратят есемес на премиера Борисов, която практика вече е традиция по високите етажи… Не сме забравили как Борисов наля едни народни милиони в трибуната „Моци” на стадиона в Разград… Камери, ленти, ножици, фанфари, свита от министри… Имало е защо. Един журналист се опита да вгорчи празника с неприятен въпрос, но бе наврян… където му е мястото с подбрани изрази от Кирил Домусчиев.
Не е за подценяване и фактът, че финансовият министър Владислав Горанов живее под наем в ултра луксозния комплекс на братя Домусчиеви „Есте Пропъртис“ в софийския кв. „Изток”. Домусчиев му вика Влади… Та и Влади сигурно е признателен за ниския наем, да речем, което превръща слуховете, че в предприятия на Домусчиев се произвеждат вещества, стимулиращи централната нервна система, в клевети.
И все пак атаката на Симеонов е странна. Което повдига някои въпроси.
1. Защо „бомбата” в публичното пространство я хвърля Симеонов, а не прокуратурата, да речем? Или Агенцията за следприватизационен контрол?
2. Симеонов заръка на премиера Борисов ли изпълнява?
3. Дали Симеонов не отклонява вниманието от протестите в Асеновград и „НДК-гейт”?
4. Ако атаката срещу Домусчиеви не е синхронизирана със съответните институции, това означава ли, че е лично „предложение” за бъдещо спокойствие?
5. Да не би задкулисието да е разлюбило Домусчиев и ако е така – за какво?
6. Атаката обвинения на прокуратурата ли предхожда?
7. Да не би Домусчиеви да не са плащали на когото трябва и сега да ги наказват?
Недоверието и съмненията идват от някои предишни публикации, свързани с Кирил Домусчиев. Като тази от 01.12.2016 г. във Фрог нюз, в която се споменава, че депутатът олигарх Делян Пеевски настоятелно предлага на Домусчиев да купи от него прес-група „Монитор” за „скромните” 60 милиона лв. Дори казал, че му прави подарък и настоял парите да му бъдат преведени в чужда банка.
В пакета от вестници влизали „Монитор”, „Уикенд”, „Телеграф”, „Политика” и „Меридиан мач”. Собственикът на ФК „Лудогорец” обаче се дърпал, а сумата нарекъл абсурдна. За такива пари можел да купи средна европейска медия, но нямал подобни планове. Не купуваш просто медии, а „машина за убиване и рекет”, аргументирал се Пеевски. Той припомнил на Домусчиев, че с помоща на тези издания била ликвидирана КТБ и превзет бизнеса на Цветан Василев. Пак с тези медии бил държан на къса верижка и премиерът Борисов. Министри си плащали, за да не станат медийни мишени.
Депутати от ДПС твърдят, че в последно време Пеевски е засилил натиска върху Домусчиев, защото имал огромна нужда от свежи пари. Домусчиев обаче отказал и срещу него стартирала кампания.
Говори се също, че Пеевски свалил цената на 50 млн, но срещу тях Домусчиев щял да получи само 60% от изданията. Пеевски щял да запази 40%, а с тях и контрола, защото братята „не разбират нищо от медии”, а депутатът от ДПС държи и разпространението.
Домусчиев и в момента периодично плащал солидни суми на някои медии под формата на такса „спокойствие”.
Логично е да се запитаме: Да не би случайно вице-премиерът Симеонов да се е сдушил с Пеевски?
Корупционната среда, в която живеем и в която българският бизнес се опитва да оцелее, ни кара да търсим отговори на изброените въпроси. Още повече, че всичко, което се случва тук обикновено е одобрено от Борисов, Пеевски и Цацаров. Много бизнесмени са принудени да плащат милиони, за да бъдат оставени да работят. Или както е казал уважаваният американски генерал Смедли Батлер: Рекет е това, което се прави в интерес на малцинството за сметка на болшинството – народните маси.
В смисъл ако рекетьорски айсберг се блъсне в полуживия БМФ – и “Титаник” да е – спукана му е работата. Дъното го чака… Или прокуратурата – все едно.
Въпросът е: чия е поръчката? Защото ако се действаше според законите – процедурата е коренно различна. А подобно нещо не се забелязва.
Борис Петков
