Хъдър Айдур отпочива в сенките на дърво покрай магистралата, която свързва Анкара с Истанбул. 57-годишният мъж от Ерзинджан в североизточна Турция, който е с диабет, върви вече 15 дни. Той е един от хилядите, вървящи пеша от турската столица до най-големия град в страната, много от тях носещи табели с думата „adalet” – правосъдие, разказва The Guardian.
“Изгубихме демокрацията в страната си и си я искаме обратно“, казва Айдур. На тениската му стоят образите на Нурие Гюлмен и Семих Йозакча – учители, които са задържани миналия месец след над 70-дневна гладна стачка срещу произволното им уволнение с постановление на правителството.
Десетки хиляди са уволнени или задържани като част от ограничителните мерки след опита за преврат миналия юли, който остави 250 загинали и 1400 ранени. След като обяви извънредно положение, чистката на правителството не спря до преките извършители на преврата, а се насочи към огромна част от гражданското общество, политическата опозиция, академици, журналисти и държавни служители, затвърждавайки хватката си върху властта.
През април президентът Реджеп Тайип Ердоган с малка преднина успя да спечели референдум, който разшири сериозно правомощията му. В същото време съдебната система на страната бе преправена според неговите представи, като една четвърт от съдиите и прокурорите в страната са освободени или хвърлени в затвора по обвинения за връзки с Фетхуллах Гюлен – проповедник изгнаник, за чието движение се твърди, че стои зад опита за преврат.
Високопоставени политици от опозицията също са хвърлени в затвора. По-рано този месец Енис Берберолу – депутат от Републиканската народна партия (РНП), бе осъден на 25 години, след като предостави информация на медиите за пренасяне на оръжия от турското разузнаване през границата към сирийските бунтовници.
Този арест предизвиква шествието Adalet – 450-километров поход, воден от председателя на РНП Кемал Кълъчдаролу, който започна в Анкара на 15 юни. Организаторите се надяват, че той ще кулминира в голям митинг в квартал Малтепе в Истанбул на 9 юли. По пътя си походът привлича поддръжници сред турското общество въпреки тежките летни жеги, а на ден се изминават по 15-ина километра.
Протестиращите, определяни като поддръжници на Гюлен от правителството, имат различни причини да се включат в шествието: приближаването на страната към авторитаризъм, злоупотребата на страната с извънредното положение, арестите на журналисти и политици, репресиите срещу дисиденти и дори съпротива срещу законите за пенсиониране.
„Академици и учители са неправомерно уволнени, губейки работните си места и прехраната си и конституционните си права“, казва Айдур. „Единственото нещо, което им е останало, е да се съпротивляват и аз искам да дам глас на тяхната съпротива. Искаме независими съдилища, не едноличностно управление, и искаме това правосъдие за всички, включително тези от страната на опозицията“.
Преди години стотици хиляди турци се събраха на площад Йеникапъ в Истанбул, за да отбележат победата над участниците в преврата. Но еуфорията бързо се превърна в тревога, а после в отчаяние през последвалите седмици и месеци.
„Това е управление на страха“, казва Кълъчдаролу в интервю по време на шествието. „Журналисти и граждани, хората, не могат да говорят. От това искаме да се отървем“.
„Когато се случи опитът за преврат на 15 юли, всяка партия бе против него, но на 20 юли имаше граждански преврат и главният му организатор бе Ердоган“, казва той. „Извънредното положение му даде цялата власт и заради всички уволнения и разследвания срещу хиляди академици, журналисти и държавни служители, има обикновени граждани, които дори не могат да разговарят с адвокатите си. Има репресии срещу опозицията и арести на депутати. Това шествие за правосъдие е срещу този граждански преврат“.
Много от религиозно консервативните поддръжници на Ердоган гледат на светската опозиция в страната като на елитарни „бели турци“, които преди доминираха в по-горните ешелони на държавата и потискаха бедните. В техните очи възходът на Ердоган може да бъде разглеждан като укор срещу крайностите на елита.
32-годишният Намик Акбас от Амася, който също е част от шествието, казва, че правителството на Ердоган използва религията, за да раздели хората.
„Турция се управлява от дълго време от това мислене за манипулиране на обществото“, казва той. „Шествието за мен означава обединяване на страната под светски, просветни ценности. Секуларизмът не е срещу религията“.
