Остават по малко от две седмици до 17 юли, когато ще станат известни имената на кандидатите за конкурса за генерален директор на БНТ. На пазара обаче вече се коментира кои ще са най-вероятните участници в състезанието и кой има най-голям шанс да оглави медията.
Източник на “Капитал” в Съвета за електронни медии коментира, че до момента в деловодството на регулатора няма подадени документи за участие в конкурса. По стара традиция те се внасят в последния момент.
Кой иска да управлява
На този етап сред сигурните участници в конкурса за генерален директор на БНТ са сочени имената на: Емил Кошлуков (политик и журналист, за кратко изп. д-р на TV7 ), Константин Каменаров (журналист и бивш оперативен директор на БНТ), Сашо Йовков (редактор Продуцентски център “Спорт” в БНТ), Сашо Диков (програмен директор на BiTV), Валери Тодоров (бивш генерален директор на БНР). В публичното пространство се коментира още, че има вероятност документи да подадат и: Иван Гарелов (дългогодишен журналист и водещ в БНТ и други медии), Екатерина Генова (директор Дирекция “БНТ Свят и региони”), Уляна Пръмова (два последователни мандата генерален директор на БНТ) и Люба Кулезич (журналист, водещ в BiTV).
“Капитал” се свърза с голяма част от спряганите за кандидати. Една част от тях нито потвърдиха, нито отрекоха участието си. Други бяха категорични, че няма да подават документи.
Емил Кошлуков беше лаконичен: “Не коментирам.” В сектора обаче се говори, че той е сред сигурните кандидати и с високи шансове да стигне до финала на конкурса. Сред тези, които имат интерес към конкурса, но още не са решили дали да подадат документите, са: Сашо Йовков, Константин Каменаров и Валери Тодоров. Сашо Диков също отказа да коментира намеренията си пред “Капитал”, но и не отрече, че има интерес от участие в състезанието.
Люба Кулезич беше категорична, че няма намерение да участва в конкурса. “Не знам какъв точно знак съм дала, за да се изказват предположения, че бих участвала”, каза тя. Не възнамерява да участва и Екатерина Генова.
Вътрешен човек
Досега БНТ винаги е била управлявана от вътрешен за медиата човек. С две изключения. През 1999-2001 година генерален директор на телевизията стана дългогодишната радиожурналистка Лиляна Попова. Другото изключение беше Емил Владков, който управлява медията през 2004 г. и подаде оставка преди изтичането на мандата му.
Дългогодишната практика в избора на ръководител на медиата подсказва, че и сега най-сериозни са шансовете на вътрешен човек, но изключения от правилото не са невероятни.
И двата последователни мандата на сегашния генерален директор на БНТ Вяра Анкова преминаха под знака на сериозната вътрешна подкрепа на журналистическия екип. Още с явяването си на състезанието преди близо седем години Анкова отиде на изпита в СЕМ с опората на колегите си в телевизията, които дадоха ясен знак и към властта, и към регулатора, че това е кандидатът, който ще запази стабилността в институцията.
Сега обаче БНТ не изглежда да е консолидирана около силна вътрешна кандидатура и това може да се окаже слабост на конкурса.
В репортаж, излъчен в централната емисия новини “По света и у нас” по БНТ вчера, директорът на “Дирекция информация” Даниел Чипев, коментира, че журналистите в телевизията се надяват бъдещият генерален директор да запази всичко постигнато досега и да запази независимостта на медиата. Към думите му се присъедини и генералният директор Вяра Анкова, която добави, че се надява нейният наследник да може да защити по-достоен бюджет за развитието на БНТ. Според нея 65 млн. лв., които държавата дава към момента, не са достатъчни медиата да изпълни всички ангажименти, които има по закон.
Друг възможен сценарий
Според правилата, по които СЕМ ще избира генерален директор на БНТ, е възможно конкурсът да завърши без избор на нов директор. При такъв сценарий Вяра Анкова ще запази позицията си до избор на нов генерален директор, защото последните промени в медийното законодателство не възпрепятстват това.
Този вариант е обозрим предвид, че БНТ ще има важна роля при медийно покритие, продуциране и излъчване на събитията по време на българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. За целта Вяра Анкова и екипът й получиха от държавата допълнителни 7.6 млн. лв., за да обезпечат работата си през този период. А в БНТ вече се работи по списъка със задачите за предстоящото председателство. Запазването на Анкова, докато минат тези ключови за България шест месеца, е изгодно за управляващите.
Не само кой, но и как
В голяма степен от това кой ръководи медията зависи как тя се развива и защитава интересите на зрителите си. Недостатъците в управлението на медиата рефлектират в развитието й. Но не по-малко важен от въпроса “кой” ще управлява е въпросът “как”.
Причината е, че един човек може да промени твърде малко. Проблемът на българските обществени медии е сбърканият модел, по който те се регулират. БНТ и БНР са практически държавни – финансирането им идва директно от бюджета, а политическият натиск успява да се просмуче през Съвета за електронни медии (СЕМ).
За да има добре работещи обществени медии, трябва не само нов генерален директор, а и нов закон, който да регулира работата им.
