За да решите един проблем, трябва да го назовете.
Няма как да изпълните алгоритъм от действия, които решават проблема без негова яснота и вербализация.
Имаме цигански проблем. Години наред крит, плют, кръщаван с любезни имена, изпяван с оптимистични ладове – той си беше и си остана цигански проблем.
Докато пиша това в Шекер махала летят линейки. Две ромски фамилии са се сбили.
Докато пиша това 7000 човека са Асеновград. Показват на властта, че няма да забравят за боя върху децата спортисти.
Вече дни медиите съобщават за циганския проблем лежерно, като някаква чужда седяща стачка. Това е техният начин да не съучастват в една ескалация на напрежението. Но ескалацията се случва и без камера.
Искам да се знае, че циганският проблем е заметен не другаде, а под българския килим. Имаме нужда от нов подход. От истинска работа и стратегия.
Имаме нужда от отказ от фалшивата нова религия на човешките права и ожесточаване на закона за всяка простъпка на всеки, нарушаващ обществения ред и тормозещ по-слабите от него.
Има нужда от нова социална философия, където гладният няма право да убива и наранява по-слабия от него, за да му вземе пенсията.
Имаме нужда от принуда в образованието, без спекулациите – фашизъм и шовинизъм. Имаме нужда от истината.
Истината, която либералният авторитаризъм замита под българския килим. Там има вече не просто боклук, а буре с барут.
Спрете да се помайвате и да криете истината.
Утре ще е късно. Циганският проблем е началото на българския Апокалипсис. Който ви казва друго, го казва от Лукавия.
Мартин Карбовски , Лентата
