За кого гласуват гражданите на една страна, нерядко зависи от това какво е състоянието на нейната икономика. То често е решаващо за вота. Как стоят нещата с икономиката на Германия в годината на парламентарните избори?
На пръв поглед всичко изглежда добре: германската икономика е нараснала през 2016 г. с 1,9%, безработицата е на най-ниското си ниво от десетилетия, постъпленията от данъци растат, а министърът на финансите се оправя без нови задължения. Също и фирмите гледат оптимистично, а тяхната продукция – от автомобили и машини до фармацевтични продукти – се продава отлично в чужбина. Накратко: икономиката се развива толкова добре, че дори се чуват призиви за намаляване на данъците, други пък се опасяват от възможно прегряване на германския мотор.
Разпадаща се инфраструктура
В същото време страната има един много сериозен проблем: пътищата, мостовете и училщата са в окаяно състояние. Това е централен недостатък в Германия – до този извод достигна експертна комисия, проучило състоянието на обществената инфраструктура в страната по поръчение на икономическото министерство.
Всеки ден по пътищата на Германия се образуват средно по 1900 задръствания, е изчислил автомобилният клуб ADAC. Не минава ден без закъснели или отменени влакове. Родителите на всяко десето дете остават без място в детска градина – въпреки, че по закон им се полага такова. А 1041 обществени къпални са или затворени, или са застрашени от затваряне.
“Обществените разходи бяха съкратени, много от обществените услуги бяха жертвани в името на икономиите или бяха приватизирани. Отчисленията бяха увеличени, въведени бяха и нови потребителски такси”, се оплакват представители на сндикатите, чиято оценка също е залегнала в заключенията на експертната комисия.
Не достигат средства за образование?
Германия инвестира значително по-малко в сферата на образованието, отколкото всяка друга страна от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) – клуб на 35 сравнително богати страни. Те харчат за образование средно по 5,2% от БВП, а Германия – едва 4,3 процента.
Още по-сериозни са разликите по отношение на дигиталната инфраструктура, най-вече бързия интернет. В страните от ОИСР оптичните кабели, които дават възможност за 10 пъти по-бърз трафик, съставляват средно 20 процента от цялата широколентова мрежа. Водещи в това отношение са Япония и Южна Корея с около 75% оптични кабели. Много добре стоят също и скандинавските и балтийските страни. Германия, която има амбиции да е водеща в дигитализацията на индустрията, е далеч назад с едва 1,6 процента дял на оптичната мрежа. В международни изследвания за конкурентоспособността на икономиката Германия се срива надолу и вече е извън първите 10 страни по този показател.
Deutschland Symbolbild Studienkredite (picture-alliance/dpa/U. Baumgarten)
Германия инвестира значително по-малко в сферата на образованието, отколкото всяка друга страна от ОИСР
Добре известно е, че гласоподавателите не се ръководят само от сухите данни за икономиката – също толкова важно за тях е личното им благополучие. В момента много германци наистина имат добри доходи, а заплатите бяха индексирани с 2 процента през последните 3 години. Но това повишение дойде след дълъг период на стагнация по отношение на заплатите: през периода 2000 – 2011 година реалните доходи на германците дори спаднаха с 1,8% (след отчитане на инфлацията), докато датчани, британци, американци или французи получиха увеличения между 10 и 16 процента.
Средната класа се топи
Това най-сериозно тревожи представителите на средната класа, която от 30 години се свива. “Хората със средни доходи биват изцеждани”, пишат авторите на доклада по темата, изготвен от Института за труда и квалификацията към университета Дуисбург-Есен. В същото време расте броят на онези, които печелят или много-по-малко, или значително над средните доходи. “Като цяло това показва растящото неравномерно разпределение на доходите”, посочват изследователите.
Германия има един от най-големите в ЕС сектори с ниско заплащане на труда – 23 процента от всички трудещи се работят за малко пари. В страни като Италия, Франция, Дания или Финландия делът им е по-малко от 10 на сто, а в Белгия и Швеция дори под 5 процента.
Данните за безработицата също не казват цялата истина. Официално през май 2017 г. в Германия е имало 2,5 млн. души без работа – най-ниското равнище от 1991 насам. В същото време 6,2 млн. души разчитат на държавни помощи – основно хора, които не могат да се издържат сами, и децата в такива семейства. След приемането на социалната реформа през 2005 година, известна като “Агенда 2010”, делът на получателите на социални помощи не намаля така бързо както този на безработните в страната.
Много са въпросите, които ни интересуват в годината на изборите в Германия. Трябва ли правителството да започне да влага повече пари в инфраструктурата и образованието, или да изчака до следващата рецесия? Трябва ли да бъдат намалени данъците, за да разполагат гражданите реално с повече пари? И какво става със “социалната справедливост”, която е водеща тема за германските социалдемократи в предизборната им кампания?
Всички тези въпроси, свързани с преразпределението на обществените средства, остават на заден план в сравнение с друг един много оспорван дебат за разходите, които прави държавата: от средствата, заделяни за бежанците и мигрантите, през цената за отказа от ядрена енергия до еврооблигациите и възможно опростяване на гръцките дългове. Всички това също би натоварило допълнително германските данъкоплатци.
Дойче Веле