Не съм помощник в този дом, аз съм част от този дом
„При мен за чаша чай намина един приятел. Седнахме в кухнята и заговорихме за живота. По време на разговора станах и казах: „Сега ще измия съдовете и ще се върна“. Тази история разказва във фейсбук Тий Едуардс на страницата „The ideal Mualimah”. Коментарите по темата са над 500. А вие какво мислите по извечния въпрос: кой да измие чиниите?
Приятелят ми ме погледна така, като че ли отивам да строя космическа ракета. Напълно шашнат и с възхищение в гласа си, произнесе фразата: „Радвам се, че ти помагаш на жена си. Аз на моята не помагам, защото когато съм го правил един-два пъти, тя даже не ме похвалва. Миналата седмица измих пода и не получих нито една дума на благодарност“.
Върнах се на мястото си на масата до него и му обясних, че аз не „помагам” на жена си. Жена ми няма нужда от помощник, тя има нужда от партньор. Аз съм неин партньор и у дома, но имаме различни функции в това партньорство. Обаче е важно да се знае, че изпълняването на къщната работа – това не е „помощ“.
Не помагам на жена си да чисти вкъщи, защото аз също живея в този дом и чистеното и прибирането е и мое задължение.
Не помагам на жена си да готви, защото аз също искам да ям и значи трябва и да готвя.
Не помагам на жена си да мие чиниите след вечеря, защото аз също използвам тези чинии.
Не помагам на жена си с децата, защото те са и мои деца и е мое задължение да съм баща.
{josociallocker}Не помагам на жена си да пере, да простира и да прибира прането, защото това са и мои дрехи, и дрехите на моите деца.
Не съм помощник в този дом, аз съм част от този дом. А що се отнася до похвалите, попитах събеседника си кога за последен път, след като жена му е изчистила, изпрала, сменила чаршафите, изкъпала децата, сготвила манджите, организирала е някакво ходене някъде или е поканила гости, той ѝ е благодарил за това?
Но да е изказал благодарност не просто така, между другото, а с чувство: „О, скъпа! Ти си възхитителна!“
Това ти се вижда абсурдно ли? Нима не е странно, че ти, прежалвайки се веднъж в живота си да измиеш пода, очакваш някакъв специален трофей за заслугите си? Защо? Не си ли се замислял за това, друже?
Възможно е да си навлязъл твърде дълбоко в лоното на „мачовската култура”, според чиито постулати домашните задължения са само нейна грижа.
Възможно е някога да са те научили, че нещата стават от само себе си, че не трябва изобщо да си даваш зор? Ами тогава я хвали така, както искаш тя да те хвали, със същите думи и със същото чувство.
Помагай на жена си, бъди истински компаньон, а не гост, който идва в тази къща да хапне, да поспи, да си хвърли душ и да си удовлетвори потребностите. Чувствай се у дома си! У дома си.
Истинските промени в обществото започват от дома ни. Нeка научим синовете и дъщерите си на истинско партньорство и разбирателство в семейството!
Тий Едуардс{/josociallocker}