Бургас се смята за един от градовете, който има сериозна перспектива за развитие в следващите години и дори десетилетия. Въпросът е в чисто териториален план как общинат може да увеличава площта си и как ще си взаимодейства със съседните общини за в бъдеще.
Според част от прогнозите градът може да достигне измеренията на един вид мегаполис, разбира се според българските измерения. Само за десет години към Бургас са присъединени няколко селища, които до преди това са били самостоятелни териториални единици. Сега са квартали на областния град. Става въпрос за Ветрен, Банево, Горно Езерово, м.с. Черно море, Рудник, а и Лозово. Това доведе до увеличение на общата площ на града, както и на населението му.
Допълнителен импулс в тази посока дава и потока от пристигащи хора от други градове, най-вече от Ямбол, Сливен, Елхово, Болярово, Стралджа, както и селата около общините Руен и Сунгурларе. Този поток доведе до преселение на около 30 хиляди души за последните 8 години. Основната причина е избухналата световна икономическка криза през 2008-2009 година, която пък се отрази много тежко в България, особено в малките населени места.
Тогава голяма част от хората потърсиха спасение в чужбина, но други се насочиха към колемите градове, като Бургас. В интерес на истината тогава морския център също се тресеше под ударите на кризата, но силната капиталова програма на общината, както и усвояването на солидни средства от европейските фондове донякъде тушираха ударите.
В крайна сметка градът не спира да се ризширавя и да расте, въпреки, че и от тук има емигрантски поток към държавите от западната част на Европа. В момента според официалните справка в Бургас живеят 215 хиляди души, а според неофициална, но по-реална информация жителите са около 250 хиляди.
Според последните планове градът ще се разширява в няколко посоки. Въпрос на месеци е да се започне строителството в местността Ъгъла, позната повече като Кьошето. Тя се намира на атрактивно място между Солниците и квартал Сарафово. Вече има обособени ПУП-ове, като все още има едно преразпределение на собственост на територията на големия парцел. Очаква се там да бъдат налети внушителни суми, като се спрягат около 350-400 милиона евро.
Край квартал Крайморие все още стои непокната земята, върху, която трябваше да се изгради нов квартал след инвестиция на бизнесмена Тодор Батков. До този момент предварително обявените намерения не се изпълняват, въпреки големите обещания и анонси. Рано или късно обаче и там ще влязат багерите, най-вече заради големия интерес от руската общност, която живее на територията на региона.
Самото понятие мегаполис се охарктеризира, като а съчетание на много агломерации, които образуват хиперорганизиран район. Това е обширна високоорганизирана зона, обикновено с полосовидна конфигурация, която се образува от срастването на няколко градски агломерации (не по малко от 25 млн. души). Терминът мегалополис е въведен от географа Жан Готман през 50-те години на 20 век за означаване на свръхурбанизирана зона в САЩ.
Мегалополисът се образува като особено широка метрополна област или от свързването във верига на няколко такива.
Според тези определения Бургас никога няма как да стане мегаполис на базата на изискванията за брой жители. Ако процедираме през призмата на родните мащаби обаче градът може да получи подобни определения или относителни измерения.
{josociallocker}В самият град текат процеси, които не могат да бъдат пренебрегвани. Такива са например инвестициите и разширенията в промишлените зони. Само преди година местните общински съветници гласуваха подобрения и инвестиции в северната зона.В тази промишлена зона на Бургас ще бъдат обособени нови обслужващи улици, инфраструктурни коридори и нови квартали.
Разширението обхваща територията между път І-6 София-Бургас, бул.“Проф. Я. Якимов“ и бул.“Янко Комитов“. Това е включено в предвиденото разширение на строителните граници на Бургас.
За отделни поземлени имоти има допуснати и проведени процедури по промяна на предназначението на земеделската земя. Те са разработени като самостоятелни устройствени планове без да е изготвен общ ПУП на територията.
Необходимостта от всичко това е свързана със засиления инвестиционен интерес в последните години. Ключово е местоположението на имотите тук, тъй като се намират в територията, заключена между важни международни, национални и локални транспортни артерии.
През последните години в зоната е реализирано ново строителство, основно на производствено-складови и обществено обслужващи обекти, осигуряващи значителен брой работни места и генериращи засилен трафик на леки коли, както и на тежкотоварни автомобили.
От 2011 година работи и Индустриално – логистичен парк край безмитната зона. Вече работи и индустриалният парк край Българово. Предстои играждане и на подобен парк върху терена на бившата вече авиобаза Равнец. Това създава предпоставки за нови инвестиции, изграждане на логистични и производствени мощности, което пък води до естевствено увеличаване и разширяване на границите на целия град и инфраструктурата му. Напълно е възможно е голяма част от територията на сегашната община Бургас да се превърне в град. Предпоставките за това са налице.
Друг фактор за създаването на структура на мегаполис е строителството в региона. Вече и с просто око може да се забележи, че между квартал Сарафово и Поморие изграждането на жилища и на курортна база продължава с пълна сила. Това означава, че двдете зони до 10 години могат да се слеят в една цялостна урбанизирана структура.
Всъщност нещо подобно вече се е получила в зоната между Равда и Свети Влас. По протежението на тази ивица вече почти няма никакво прекъсване. Тя представлява една постоянна бетонна зона с всякакви разновидности. Като се започне от огромни, дори мегаломански хотелски комплекси и се стигне до малки семейни вили.
Не са малко вече прогнозите, които вещаят по протежение на целия Бургаски залив да се застрои всичко, което е позволени и възможно. Според последните изчисления в момента ивицата е бетонирана на около 65 процента. Остават 35 процента, които не са проблем от инвестиционна гледна точка.
В тази посока в момента тече много солидно строителство и в парк Росенец. Там постоянно изникват нови къщи и вили, които опасват красивата местност. Отделно стари почивни станции биват тотално ремонтирани и обновявани. Сериозен е интересът и към Рибарското селище.
Друа посока, в която градът постоянно расте са терените около комплекс Меден рудник. Там строителството не спира, като старата част на комплекса е опасана от нови кооперации, къщи и почивви вили. В посока Средец също има инвестиционни намерения, макар, че там преобладават земеделските земи.
В крайна сметка вероятността Бургас да стане мегаполис по родните стандарти е напълно реална. Тук не говорим за агломерации като Шанхай, Токио или Мексико. До 20 години обаче възможността градът да се съедини с Поморие и дори със Созопол не са за пренебрегване. Това може би ще създаде нови териториални единици и селищни структури, но на този етап е рано да гадаем, а и излишно. Процесите обаче са факт и те не могат да мъда спрени. В крайна сметка в последните две десетилетия рабиха страната на няколко действащи икономически региони и други, които умират. Даействащи са Черноморието, Тракия и София. В останалите места градовете вегетират, а хората бягат.
Бургас обаче има шанс да се превърне в голям икономически и логистичен център. Голямото летище и високия капацитет на държавното и частните пристанище също допрпинасят за тази перспектива. Всичко това в комбинация с все по-мощно развиващ се туризъм създава условия наистина за прекрояване на границите на града и създаване на нови измерения в бъдеще.{/josociallocker}
Черноморски фар
