Руски природен газ за хъб “Балкан” – това се оказа цената, заради която България на практика подкрепя предложенията на “Газпром” в антимонополното дело, заведено от Европейската комисия срещу руската компания. Тя стана ясна само няколко дни след поредния призив на енергийни експерти правителството на Борисов да се присъедини към групата на Полша и Балтийските държави, които отказват да приемат офертата на руския монополист, чрез която той ще избегне делото.
Общата информация, че българският министър на енергетиката Теменужка Петкова и шефът на “Газпром” Алексей Милер са подписали Пътна карта за развитието на газопреносната инфраструктура на територията на България, доби конкретика чрез обясненията на премиера Бойко Борисов. Целта е към България “да завие” втората тръба от проекта “Турски поток”, заменил “Южен поток” след отказа на Русия да се съобрази с изискванията на ЕС. И от Варна 15,7 млрд. куб.м руски газ да захранват тръбите към Сърбия, Гърция, Македония и Румъния, откъдето горивото да бъде доставяно към Централна Европа.
Плановете са тръбата да влезе в експлоатация през 2020 г., като ще замени сегашното сухопътно трасе за пренос на руски газ към Балканите през Украйна. Дотогава “Булгартрансгаз” трябва да разшири мрежата към Сърбия.
Надеждите на Борисов са по същата тръба да тече и азербайджански газ от находището “Шах Дениз II”, а газовият хъб “Балкан” край Варна да разпределя и местен добив от находищата “Терес” и “Хан Аспарух” в Черно море.
И всичко това ще се случва с предварителното съгласие на “Газпром” да се съобразява с европейските правила за конкуренция между доставчиците.
Проблемът
Целта на преговорите е ясна – България да остане транзитьор, а не просто консуматор на природен газ. Проблемът е, че основният доставчик отново е един – руската “Газпром”.
Освен Пътната карта аргумент в тази посока е информацията на “Икономист” за промяната в българската позиция за плаващия LNG терминал в гръцкото пристанище Александруполис. В предишния мандат на ГЕРБ България беше заявила намерение да участва в проекта. Сега кабинетът „Борисов 3” се е отказал и няма да изпрати представители на предстоящата среща за проекта. Това поставя под въпрос целесъобразността на интерконекторната връзка между България и Гърция Комотини – Стара Загора, която би била независима от трасетата на руски газ и би дала възможност не само за диверсификация, но и за реекспорт на синьо гориво.
Вместо това България ще настоява за увеличаване на капацитета на руската тръба под Черно море, заяви премиерът Борисов. Както и за преразглеждане на размера на транзитните такси, които според експерти са смешните 1,85 долара за пренос на 1000 куб.м гориво на 100 км и вероятно са най-ниските в света.
“Целта е да продължим да си вземаме транзитните такси, и най-вече компресорите и газопреносната ни система да бъдат пълни. В противен случай от юг природният газ минава през Турция, Гърция и Италия, от север – през “Северен поток” 1 и 2, и България ще остане само един клиент. Затова подписахме Пътната карта за газа”, заяви Борисов.
Опасенията
Официалните съобщения за Пътната карта много напомнят политиката на „Газпром” от 1996 – 1997 г., като тип междуправителствен джойнт венчър, при който реално даваме суверенитета си в този сектор, коментира пред “Икономист” експертът от Българския енергиен форум Христо Казанджиев. Той сравни подхода на двете страни и с т.нар. “Голям шлем” на българо-руските енергийни проекти от времето на президента Първанов. Впрочем последният поздрави стореното от Теменужка Петкова, определяйки го като “Малък шлем”. Не е необходимо от Русия да ни учат как да развиваме газотранспортната си система, да пускаме вълка в кошарата, коментира още Казанджиев.
Ако действително в Пътната карта е заложено намерението за газовия хъб „Балкан“, това не показва реалистично мислене у управляващите, тъй като е ясно, че за този хъб някой трябва да плати сметката, е мнението на енергийния експерт Васко Начев.
Европейската комисия отпусна 920 000 евро за предпроектно проучване на газовия хъб. Това е половината от средствата, необходими за изготвянето на технико-икономически и финансов анализ на съоръжението. Останалата половина трябва да се осигури от държавната компания “Булгартрансгаз”.
Прочитът на Начев на срещата Милер – Петкова е: “Правим всичко възможно България да не бъде заобиколена от маршрутите на руския газ”. Според Начев най-голямата опасност би била, ако в името на несъществуващия газов хъб България се откаже от договора за транзит на руски природен газ, който изтича чак в края на 2029 година. Дотогава руската компания ще дължи транзитни такси на България, независимо от избраните или променени трасета.
Цената
Цената България да остане в географската карта на “Газпром” е отказът да потърси компенсация от руската компания за надутите монополни цени на горивото в последните над 10 години, както това правят Полша и Балтийските страни. Според изчисленията на енергийни експерти, вкл. бившият министър Трайчо Трайков, са надплатени около 1,5 млрд. евро. Необходима е и промяна на формулата, по която се определя цената на природния газ от Русия.
Служебното правителство не пожела да се присъедини към позицията на Полша, Естония, Литва и Латвия, които настояват Брюксел да наложи глоба на “Газпром” и да не приема предложенията на руския концерн за нов подход към европейския пазар. Целта им е да използват евентуалното налагане на глоба от ЕК като силен аргумент в собствените си дела срещу монополиста.
Новото редовно правителство на България подкрепи тезата на предходното чрез изявлението на министър Петкова, че няма какво да се добави към нашето становище, вече предоставено на Еврокомисията. Въпреки коментарите на експерти както от екипа на сегашния министър, така и на предходния служебен министър, че повечето от предложенията на “Газпром” към ЕС вече фигурират в търговските договори между българските държавни газови дружества и руската компания.
На практика сега българските власти се съгласяват с предложенията на “Газпром”, без да добавят нови, и се стремят да запазят в максимална степен руските доставки на газ. Ако в нашата позиция няма принципно нови искания, това означава, че “Газпром” няма да преговаря поотделно с всяка от засегнатите 8 страни, а просто ще уведоми контрагентите си какви промени ще направи в търговските договори, както и сроковете за изпълнението им, обясни бившият енергиен министър Трайчо Трайков.
Срокът за предоставяне на позицията на България бе 4 май. Сега тече 10-седмичният срок, в който между засегнатите страни, Европейската комисия и “Газпром” се провеждат преговори, които уточняват ангажиментите на руската компания.
Развален телефон
Ден след изявлението на премиера Борисов официалната руска агенция ТАСС разпространи опровержение от зам.-председателя на борда на “Газпром” Александър Медведев. С България не сме обсъждали възобновяването на проекта “Южен поток” и при нас няма искане за осигуряване на допълнителни 15 млрд.куб.м газ от тази страна, е заявил Медведев. Според него темата на срещата между министър Петкова и шефа на “Газпром” Алексей Милер по време на Световния икономически форум в Санкт Петербург е била единствено българската газопреносна система.
От българското министерство на енергетиката обаче потвърдиха, че по време на разговора е било споменато именно това количество като доставка за хъб „Балкан“. От ведомството уточниха, че детайлите по доставката и конкретните параметри ще се уточняват от работната група между двете страни.
