Как да се поздравяваме за Великден. Този въпрос винаги става актуален преди празници и наблюдаваме нелепости, породени, от една страна, от желанието на част от сънародниците ни да са прекалено традиционни, а на друга да са “съвременни” и атеистични.
Поздравът е един – “Христос възкресе”, и отговорът е “Наистина възкресе”. Особено важно е това да става на нормален съвременен български, а не на някакъв псевдостаробългарски с всякакви варианти от типа “воскресе” и “воистина” или “воистину воскресе”.
Тези лафове, които се използват масово, са следствие на
десетилетна руска пропаганда
да се говори т. нар. църковнославянски, както Кремъл налага да се нарича старобългарския език. Всъщност на старобългарски се е казвало “Христос въскресе” и се е отговаряло “Въистина въскресе”. Формата “воистина” е от русифицирания богослужебен език. Православната вяра не е старинна екзотика, която задължително трябва да се практикува на някакъв странен език. Употребата на звука Ъ е ключов маркер за принадлежността към българския народ.
Като казвате “Христос воскресе”, все едно го правите на македонски, а не сте съгласни Скопие да кандидатства за членство в ЕС. Защото в наложената в Скопие норма освен сръбска азбука
ключовото е премахването на звука Ъ
Но дори на македонски поздравът е “Христос воскресНа”, което е малко по-правилно от използваните в българския.
Всъщност християните потвърждават, че Христос наистина е възкръснал, тоест би следвало отговорът да е “възкръсна”. Теолозите спорят със “З” или със “С” трябва да се изписва, но със сигурност каквато и форма да използвате, трябва да се изписва като една дума. А всякакви опити за псевдотеологични разсъждения в стил во истину, демек за истината, са типични полуинтелигентски превземки на недоучени малограмотници. На украински и на руски е “Христос воскрес”, на полски “Христус змартвистал”, на румънски “Христос анвият”. Всъщност използването на “воскресе” е форма на решетниковска русофилия. Опит да се отъждестви православието с Кремъл въпреки основателните подозрения, че Антихристът се е въплътил във Владимир Владимирович. Тъй че, ако се чувствате българи, а не някакви руски главорези или македонстващи майцепродавци, поздравявайте се с “Христос вЪскресе”.
Допустимото пожелание е “Благодатни празници” след потвърждаването на вярата. Особено нелепо е “Весели празници”. Великден е ден на радост, това е празникът на празниците за православния човек, но това веселие звучи много богохулно. То навлезе в езика ни от нескопосан превод на английското “Мери Кристмъс”, което все пак се отнася за друг, по-малък празник – Рождество Христово. Другият по-важен аспект на Великден е, че
християните се поздравяват по този начин до Петдесетница
Смисълът на поздрава е да се разпространява новината за Христовото възкресение. Макар да е популярен този тропар: Христос воскресе из мертвих, смертию смерт поправ и сущим во гробех живот даровав. Българската православна църква изпълнява и разбираем вариант: Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта си смъртта победи, и на тия, които са в гробовете, дарува живот! Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка и на тия, които са в гробовете, дарува живот.
Това е празникът на празниците за християните и той има смисъл в духовен аспект – потвърждава вярата. Затова всякакви поздрави от типа “Весели празници” преди Възкресение и “Честит Великден” са напълно нелепи и богохулни. По-особен е случаят, когато изповядвате друга религия или сте активен атеист. Как трябва да реагирате, когато ви кажат “Христос възкресе” и се предполага, че няма как да потвърдите новината чрез своята вяра в Спасителя.
Правилното поведение е да кажете неутрално: “Поздравления за празника”. Както впрочем е редно да постъпят християните към предстоящия на 2 май Рамазан (шекер) Байрям. В районите, където живеят смесени общности, има традиция
християните да даряват червени яйца и козунаци за Великден, а мюсюлманите – мекици за Байряма.
Което е чудесно, но не е нужно да се опитвате да поздравявате на арабски. Неутралното “Поздравления за празника” хем е любезно, хем не е богохулно. Традицията да се яде агне на Великден е стара, но предполага седем седмици пост преди това и пълно въздържание от храна, алкохол и лоши мисли, особено на Разпети петък. Великден не е кулинарен фестивал, а почитане на спасението на човешкия род след саможертвата на Спасителя. Преяждането на Великден с козунаци, варени яйца и агнета не е съвсем богоугодно дело, а просто изпитание за панкреаса./ “24 часа”
