Дипломатическата криза, която избухна в Персийския залив се разрастваше постепенно, а ескалацията й бе въпрос на време. Срещу малката по територия, но с големи амбиции в регионалната политика държава, се изправи обединен фронт. А това освен засилено внимание в световните новинарски емисии, ще донесе на Катар и икономически последици в краткосрочен план.
Според бившия зам.-министър на външните работи Милен Керемедчиев решението за изолация е безпрецедентно. Катар заедно със Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства (ОАЕ), Бахрейн и Оман са в Съвета за сътрудничество на страните от Персийския залив – регионална организация, подобна на Европейския съюз. „В този Съвет се обсъждат възможности за взаимно признаване на визите, за единна валута, за единни политики по въпроси в световен мащаб. Така че за да се изключи един толкова близък член и да се вземат толкова твърди мерки спрямо него, наистина е изключително тежко като решение“, обясни Керемедчиев пред Economic.bg.
По думите му причините за кризата не са една или две. Връзка може да се търси със случилите се през последните месеци атентати във Великобритания, което е преляло чашата на търпение. „По всяка вероятност службите в обявилите се срещу Катар държави имат някаква по-точна информация и взимат превантивни мерки. От друга страна, опитите за някакъв вид вразумяване на катарската външна политика достигнаха до задънена улица“, смята бившият зам.-министър и допълва, че трябва да се има предвид, че в страната функционира един от рупорите и проводниците на по-твърдия ислямски фундаментализъм – телевизия „Ал Джазира“, а от 2012 г. в Катар има бюро на афганистанските талибани.
Керемедчиев и анализаторът на Близкия изток Руслан Трад са на общо мнение, че посещението на президента Доналд Тръмп в Саудитска Арабия е катализирало процеса и е дало сериозен стимул на най-голямата по територия държава на Арабския полуостров да действа. „Напрежението между Саудитска Арабия, емирствата и Катар тлееше от няколко години. Но през последните седмици то ескалира и се стигна до решение за скъсване на отношенията между някои от страните в Съвета за сътрудничество на страните от Персийския залив“, смята Трад.
Според него обръщението на Тръмп към 55 мюсюлмански държави е повлияло силно, защото САЩ биха искали да видят подобно развитие на събитията и Катар да бъде притиснат. Трад е убеден, че последиците вече излизат извън Персийския залив, защото Йемен, Египет и Либия също се присъединиха в изолацията. По думите му може да видим сблъсък между различни фракции в Либия и Сирия, подкрепяни от различните държави. Важна е и реакцията на Иран, както и на Русия, която също заяви, че наблюдава отблизо ситуацията. „Последиците ще са не само геополитически, но и икономически заради силата, която има Катар с газа“ допълва Трад.
Според Керемедчиев единствената държава, която се опъва на общата политика на Съвета за сътрудничество на страните от Персийския залив, е именно Катар. Освен това емирството от дълги години подкрепя и организацията „Мюсюлмански братя“, което пък е причина за конфликт с Египет. „Ясно се вижда как редица държави се дистанцират от Катар и го оставят да отговаря сам на критики от страна на световните сили“, допълни той.
Руслан Трад очаква реакцията на Кувейт и Оман, които трябва да решат дали да вземат участие в изолацията на Катар или не. „Близките отношения на Катар с Иран допълнително усложняват ситуацията, защото останалите страни от Съвета са срещу влиянието на ислямската република. Другата линия на обвинение срещу Катар е, че спонсорира терористични групи, които са главните извършители на атентати на територията на Саудитска Арабия“, казва анализаторът.
По думите му скандалът досега се е развивал бавно, а поводът в сравнение с причините е доста малък и е свързан с изказвания, които се появиха в официалната информационна агенция на Катар в подкрепа на Иран. „После Катар заяви, че всъщност имало хакерска атака и съобщенията са пуснати от тях. За съжаление реакцията на Катар дойде твърде късно, което нажежи отношенията“, смята Трад. Ситуацията се усложнява допълнително от откровеното сближаване на Катар с Иран и влиянието на емирството върху Хамас около конфликта в Палестина.
Бившият зам.-министър смята, че България за пореден път показва непознаване на региона като външна политика. „Ние отказахме да отворим посолство в Саудитска Арабия – най-важната държава в региона, която в момента е подкрепяна от най-силните страни в света“, заяви Керемедчиев и посочи като доказателство, че в последните 20 години нямаме открито посолство в региона освен това, което отворено в Катар преди няколко години. „Изиграваме картите по лош начин и това не ни помага да изградим сътрудничество и приятелство с тези държави, които са важни в Персийския залив. Ние сме една от двете държави от 160 държави в Обединените Арабски Емирства, които имат само генерално консулство в Дубай, а нямат посолство в Абу Даби“, допълни той.
