Георги Рибов от Поморие има причудливо хоби, което го държи жив и с боен дух вече 95 години.
От близо 70 години той прави макети на кораби. Въпреки, че е на преклонна възраст мъжът не спира да дялка дървото с длетото Страстта на Бай Георги Рибов се заражда през далечната 1946 година. Наследил умението си от баща си. Първата гемия с 12 платна излиза изпод ловките ръце на помориеца в бащиния му магазин. След като сглобява първото си творение следва 50 годишен творчески застой. Връща се към хобито си едва преди 10-тина когато почива жена му. Засега е направил 22 мини копия на различни кораби. Неговата страст буди любопиството на музея, който го молят да ги дари. И го прави. Превръща се в живата аткракция на Историческия музей в града където вече няколко години неговите кораби са излезли от малката му къща в Поморие и радват любопитството на посетители на музея. За преклонните си 95 години бай Георги е известен в Поморие не само с невероятното си хоби, но и с бодрия си дух. Възрастният помориец следва философията, че човек трябва да се движи и да работи, за има сили и да е жив. Работи по макетите предимно зимата, защото лятото не го свърта в къщи. И е пословичен сред хората край морето. Помага на възрастните си съседки с каквото може. А когато се запролети хваща лозарската ножица и се отправя към лозето, което се намира край Поморие. Мнозина може би ще си помислят, че цял живот бай Георги е бил на лека работа, напротив. Живата легенда на морското градче е ветеран и военноинвалид от Втората световна война. Обича да си говори с хората и да разказва случи от Фронта. Сладкодумният помориец е военен инвалид още от 1948 г., с 30% намалена трудоспособност. Прекарал е изключително тежки пет години в редиците на армията по време на Втората световна война. Първо се бил срещу комунистите, а след 9 септември – заедно с тях, но все в служба на майка България. Суровата казарма му докарала воден плеврит. Въпреки болестта, кандидат-подофицер Георги Рибов отново бил мобилизиран, след което видял какви ли не изумителни неща. Самолети падали пред очите му, а десетки са убитите и стотици – ранените, в битките, в които е участвал. Служил е и на тройната граница – между България, Гърция и Турция. Сражавал се е и при сръбската гранична бразда. Бай Георги може да разказва с часове за подвизите си на Фронта и сраженията с германците. Стига да има кой да го слуша. И докато въодушевено ни говори за войната, комунистите, който мрази и всички кметове, които му отнели земята, дялка поредния си макет, за да го остави на поколенията. Не е като повечето възрастни пенсионери, които не показват носа си навън и „си пазят здравето”, зяпайки по цял ден телевизия в топлите си къщи. Бай Георги не е от тази категория. Съседите му отдавна са свикнали да го виждат я с лозарска ножица в ръка, я с кирка и лопата, я с щайга с плодове или зеленчуци.
„Всичко си правя сам. Искам да си работя земята, която съм обработвал дълги години, но кметът ми я взе”, обяснява ни той и се ядосва, че всички градоначалници след 1989 г. се подигравали с него. Кани ни отново на гости, но през пролеттта, за да покаже поредния си макет и лозето, което го поддържа жив и здрав вече 95 години.
