Нарастващото мюсюлманско присъствие в Европа е концентрирано, в границите на отделните държави, най-вече в индустриализираните, градски райони, като оформя там своеобразни капсулирани общности, подобни на гета. Такива са берлинският квартал Кройцберг, лондонският Тауър Хамлетс или предградията на най-големите френски градове. Две пети от мюсюлманите в Обединеното кралство обитават района на Голям Лондон, една трета от френските мюсюлмани живеят в или около Париж, а една трета от мюсюлманите в Германия са концентрирани в Рурската индустриална област. Днес мюсюлманите са 25% от жителите на Марсилия, 20% от тези на Малмьо (Швеция), 15% в Брюксел, Бирмингам и Париж и над 10% в Лондон, Амстердам, Ротердам, Хага, Копенхаген и Осло. В последно време нараства най-вече мюсюлманското население в Западна Европа. Броят на мюсюлманите там расте почти шест пъти по-бързо, отколкото в Северна Америка например. Към началото на 2000-та година Австрия, Холандия, Дания, Швеция и Норвегия бяха сред страните с най-значителна имиграция и бежански поток, водещи до нарастване броя на мюсюлманите в тях. Днес Италия, Испания и донякъде Гърция (т.е. западноевропейските страни с най-ниска раждаемост, най-застаряващо население, „най-прозрачни“ граници и разположени в непосредствена близост до държавите, откъдето идват миграционните потоци), са обречени да се сблъскат с драстичното увеличаване броя на мюсюлманите, установили се на тяхна територия. В същото време Югоизточна Европа е единственият регион на Стария континент, чието мюсюлманско население е намаляло с 15% през последните 25 години, като сред причините за това са изселването на българските турци, албанската имиграция в Италия и Гърция, както и многото жертви и потоците бежанци в резултат от войните в бивша Югославия. В Централна и Източна Европа пък, на практика няма компактно мюсюлманско население.